Бонапарт заповядва базиликата “Сан Клементе” да се разруши, но шамбелан изнася реликвата и 160 г. никой не знае къде е

Патриарх Кирил пише на папата, той връща отговор и до Тодор Живков

Мощите на св. Константин-Кирил Философ, за които софиянци се редиха на опашка пред църквата "Света Неделя" от 23 до 25 май, са открити през 1963 г. в ковчеже с надпис Ex ossibus S. Cirilli (от костите на св. Кирил - бел. ред.).

Намерени са от изследователя от ирландски произход Ленард Бойл в личния параклис на старо аристократично семейство в италианското градче Реканати на брега на Адриатическо море. Издирването им е възложено от папа Павел VI във връзка с предстоящото честване на 1100-годишнината от смъртта на първоапостола.

1094 години след смъртта му

6-те сантиметра

кост от ръката

на солунския

просветител са преместени тържествено в Рим. Първоначално са изложени за посетители в Сикстинската капела, а после мощите са пренесени в базиликата "Сан Клементе".

Традицията да се отдава почит пред тях започва малко след откриването им. Но съседите от югославската Съюзна република Македония ни изпреварват с поклонението пред тленните останки на просветителя. България закъснява. Може би затова датата 24 май е запазена за пратениците на Скопие, а българският премиер им отдава почит на предния ден. Вероятно значение има и практическото

скъсване на отношенията

между София

и понтифика

през 1949 г.

През 60-те години кореспондентът на БТА в Рим Георги Антонов се опитва да посредничи за възстановяването им. Идеята е да се създаде български музей в Рим и да се честват Кирил и Методий, пишат в книгата си "Омния диск: Средновековни изследвания в памет на Ленард Бойл" Джоан Грейтрекс и Ан Дъгън.

Журналистът предава писмо от патриарх Кирил до главата на Римокатолическата църква. Не става ясно дали в него, дали по друг повод България признава и се извинява за убийството на католическия епископ на Никополската епархия Евгений Босилков през 1952 г.

За изненада на всички Антонов получава не един, а два отговора. Първият е до духовния наставник на страната ни, а вторият - до генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, с което Ватиканът показва, че разбира откъде идва инициативата за сдобряването.

След тази кореспонденция се осъществява първото поклонение на високо ниво пред мощите на Кирил Философ през 1968 г. Присъстват емигранти и представители на БПЦ. Отците са под прикритието на туристи, записали се на екскурзия чрез "Балкантурист".

А през 1975 г.

лично Тодор

Живков и Людмила Живкова

се срещат с папата,

макар и не за 24 май, а през юни. Официална делегация се покланя пред останките на свети Кирил за Деня на българската азбука, просвета и култура чак през 1977 г. Тогава групата е ръководена от дъщерята на бившия Първи.

Как костите на Кирил Философ се озовават в Рим?

След завършване на мисията си в Моравия той отива във Вечния град заедно с брат си Методий по покана на папа Николай I, който започва покръстването на славяните. Годината е 868-а.

Носят останките на свети Климент Римски

– първият епископ на Рим от I в. сл. Хр., после папа и близък сподвижник на свети Петър. Двамата братя ги откриват по време на хазарската си мисия в Крим.

Мощите са предадени на величествена церемония в църквата "Сан Клементе". А когато няколко месеца по-късно Кирил умира, също е погребан там. Оттогава обаче костите му няколко пъти са били изложени на опасност да изчезнат или да бъдат унищожени. Всичко това става ясно за широката общественост през XIX век по повод 1000-годишнината от моравската мисия. Духовниците тръгват да търсят къде е бил оригиналният гроб на Кирил. Започват археологически разкопки.

Век по-късно споменатият изследовател Ленард Бойл разкрива, че мощите на Кирил са пренесени през XII век в току-що построената Нова църква ("Киеза Нуова" – ит. Chiesa Nuova). Това е времето на Римската комуна, когато римляните се противопоставят на властта на аристокрацията и на Църквата. Предполага се, че тогава "Сан Клементе" е била реконструирана.

Костите са останали там до упадъка на папската власт и установяването на римската република в края на XVIII век.

През 1796 г. по време на революционните войни Наполеон напада Рим и пленява папа Пий VI. Той е изпратен във Франция, където умира през 1799 г.

Битката на Бонапарт с Римокатолическата църква стига дотам, че той заповядва разрушаването на базиликата "Сан Клементе". Имало е и

настроения авторът на глаголицата да бъде деканонизиран.

Част от свещениците се опасявали, че мощите на Кирил ще бъдат изгубени. Един от тях е Лоренцо Агостини. На 18 август 1798 г. духовникът изнесъл костите от "Сан Клементе" и ги е преместил в Chiesa Nuova.

На 4 юли 1799 г. мраморната урна е извадена и от Chiesa Nuova от шамбелана монсиньор Лоренцо Матеи. В продължение на повече от 160 години никой не знае къде е била скрита.

Докато свещениците се опитват да спасят ценните останки, Наполеон осъзнава, че трябва да сключи дипломатически мир с католическата църква заради нейното влияние. След дълги преговори подписва конкордат с новия папа Пий VII през 1801 г.

Така католицизмът е признат за основна религия във Франция. Папската власт е възстановена към края на 1799 г. и повечето мощи са върнати на оригиналните си места, но не и тези на свети Кирил.

Битките на Бонапарт с Ватикана обаче не стихват. Той сам поставя короната върху главата си в "Нотър Дам", с което скандализира всички, тъй като императорът на Свещената Римска империя винаги е бил ръкополаган от понтифика. На 10 юни 1809 г. Наполеон отново нахлува в папските владения. Всичко това кара италианските духовници да

продължават да крият останките на Константин-Кирил

Философ.

Те се пазят далече от Рим. Монсиньор Лоренцо Матеи, който през 1799 г. е изнесъл мощите на първоапостола от "Сан Клементе", е херцог по потекло, последен наследник на стара аристократична фамилия. Когато той умира през 1833 г., правата и собствеността на рода са били предадени на семейство Античи от градчето Реканати. То се намира на Адриатическото крайбрежие на 240 км от Рим. Така останките на Кирил се озовават в параклиса на знатните италианци.

През юли 1963 г., точно преди 59 години, Ленард Бойл ги открива в ковчеже с надпис ex ossibus sancti Cyrilli (костите на свети Кирил), както вече стана ясно.

"168 часа" се свърза с администрацията на градчето Реканати, откъдето ни изпратиха снимка на

параклиса на фамилията Античи,

която се публикува за първи път в България. Опитахме се да потърсим и повече подробности за откриването им, но до редакционното приключване на броя отговор не бе получен.

През ноември същата година като част от честванията за 1100-годишнината от покръстването на славяните и делото на св. Кирил мощите са върнати в "Сан Клементе", където остават и до ден днешен.

Спорът на кое място в църквата е бил гробът на просветителя продължава от дълги години. Официално се знае, че се намира в края на лявата пътека, близо до стълбата, която слиза към митреума. Там днес са положени няколко паметни плочи на мисионера. Мястото е определено през 1863 г., когато се честват 1000 години от делото му.

Има друга

теория на германския йезуит Йозеф Вилперт,

който смята, че останките са в притвора, зад стенописите. Там наистина има гроб, но според учените той датира от XI век, което е доста след смъртта на Кирил Философ.

Според трета хипотеза гробът е от другата страна на олтара, където е нарисувана фреска от IX век. В нея се съдържа и портрет на гръцки монах, става ясно при разкопките през 1869 г.

Що се отнася до мощите на Методий, учените бяха категорични, че изложените в "Света Неделя" останки не могат да са негови, тъй като никой не знае къде е погребан.