Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Много беден и много влюбен, Григор Вачков се жени с чужд балтон и панталон

Венчавката е на 31 декември. Булката е с черна рокля, ушита за Нова година

“Тия дръпнати черти и черният, смъкнат на челото перчем... какъв е тоя неандерталец?”, отсича Мутафова, когато го среща за първи път в Сатирата

В съдбовния ден, когато среща любовта на живота си, големият актьор Григор Вачков е в образа на злия мандарин Сок от зряла праскова. Играе в някаква китайска пиеса в специален кът на Пионерския дворец за Нова година. Неочаквано момичето в ролята на продавачката, която разнася една табла, грабва вниманието на мандарин Сок. Девойката е едва на 14 години, с плитки, вързани отгоре, и с панделки отстрани. Гришата е с 9 години по-голям, черен и раздърпан, но пък с маниери на истински джентълмен - зад кулисите става от стола си, кани я да седне и й целува ръка.

Силвия е впечатлена, макар че двамата в онзи момент са като деня и нощта. Тя е крехка, светлоока и социална. Той е тъмен, мрачен и хич не обича светската дандания. Страшен на вид, но пък в същото време мил и излъчващ топлота.

Двамата си пишат приятелски писма, след като той завършва през 1955 г. актьорско майсторство при Стефан Сърчаджиев и за кратко играе във Врачанския театър. Дебютира на сцена като Бубанов в пиесата на Горки “На дъното”. Скоро след това Сърчаджиев го кани в трупата на току-що основания Сатиричен театър.

Любопитно е, че Стоянка Мутафова се стреснала при първата си среща с Гришата в Сатирата: “Тия дръпнати черти и черният, смъкнат на челото перчем... какъв е тоя неандерталец?”.

Само че това се оказва от малкото случаи, в които госпожа Стихийно бедствие се излъгва в първото си впечатление. Такъв добряк, такъв артист рядко се срещал и всички го обиквали.

Когато е в София и отново се виждат със Силвия, той я завежда срещу черквата “Свети Седмочисленици” в една сладкарница. Там за първи път в живота си момичето яде шоколад, който нейният ухажор купува. Тогава тя го пита: “Нищо не знам за тебе. Кажи бе, човек, кажи нещо за себе си?”. Вачков започва един монолог от раждането си в село Трънчовица натам и изведнъж отсича: “Аз тебе много те обичам и ще се оженя за тебе!”.

15-годишната девойка се прибира вкъщи превъзбудена и казва на баща си Васил Павлов, един от създателите на Софийската филхармония, преподавател в Консерваторията: “Татко, какво ще кажеш, ако се омъжа за Гришата?”. А той:

“Какво да кажа? Има да гладувате!”. Заплатата на кандидат-зетя тогава е 60 лв.

Само че много влюбеният и много беден артист не се отказва и праща цяла делегация от свои приятели да измолят ръката на Силвия. Успява!

Искат сватбата да е през февруари след сесията, но междувременно тя забременява. Какво да правят, трябва да импровизират. Подписват в ритуалния дом на ул. “Леге” на 31 декември 1958-а. Булката е с чуждо палто и черна рокля, ушита за Нова година, а младоженецът е с чужд балтон и с панталона на своя състудент и приятел Бочката. На венчавката присъстват само най-близките им приятели, но научават и хората на опашката пред щанд в ЦУМ, които правят път на Вачков, след като извиква: “Ей, хора, женя се! Пуснете ме да купя шал за булката!”.

И заживяват щастливо в добро и лошо, в бедност и богатство. Понеже няма къде да живеят, семейни приятели им дават една кухничка - стая срещу Седмо училище, на ъгъла на “Шишман” и “Венелин”. В къща, която навремето е била хан на края на София, за която се говорело, че Левски е преспивал там. Готвят на балкона, а дъщеря им спи в подсушеното коритце, в което я къпят. Нямат нито баня, нито топла вода, нито хладилник. Но се имат един друг. И оттам насетне заедно се радват на малките и големите сладости на живота и на горчилките. А огромната слава дебне Гришата зад ъгъла. 

Историята на неговия възход четете ТУК