Цар Симеон Велики въвежда официално кирилицата, но до XIV век в изворите се преплитат глаголически и кирилски букви

Кирилицата като официална азбука е въведена първо в България от цар Симеон Велики.

"И той, и обкръжението му са били много практични хора. Наложили са на администрацията и книжовниците да използват по-лесната азбука,

въпреки че тя е заимствана от гръцкото унциално писмо

с добавени славянски знаци", коментира пред "168 часа" проф. Анисава Милтенова, старобългарист.

От друга страна, в паметниците чак до XIV век се преплитат и глаголически, и кирилски букви.

Преди сина си цар Борис I установява глаголицата, която е написана от братята Кирил и Методий въз основа на солунския български диалект. "Начертанията и броят на буквите са били съобразени с тези наречия", добави проф. Милтенова. Доказателствата за неговата принадлежност към нашия език са 8.

Първият довод се крие в двете носовки - малката и голямата, за които днес нямаме знаци и не съществуват в книжовния език като звуци. Произнасяли са се съответно "он" и "ен". Те се пазят и до днес в селата около Солун, както и в някои населени места в Албания.

Друга особеност е звукът “ъ”,

характерен само за българския от всички славянски езици.

Третата е преминаването на праславянските звуци *tj и *dj в "щ" и "жд", което също е специфично. Думите "свещ" и "межда" на сръбски е "свеча" и "меджа", а на езика в РСМ - "свек'ќа" и "мег'ѓа", като "к'" и "г'" са меки.

Омекотяването на съгласните е четвърта характеристика на езика, на който са преписани богослужебните книги през IX век. И тя е различна от другите славянски езици.

Петата е широкото звучене на ятовата гласна, която днес не съществува, а преди 1945 г. е позната като двойно "е" и се произнася между "я" и "е".

Шестата е описателно бъдеще време, което се образува с глагола "хотяти" (искам).

Седмата особеност е

употребата на сравнителната форма “мьнии” (по-малък) в смисъл на “по-млад”.

И осмата е използването на дателен притежателен падеж при лични местоимения и съществителни.

"Кирил и Методий създават писменост, която е обща за всички славяни. Тогава отделните езици са били доста по-близки от днес", коментира проф. Милтенова. Освен това двамата братя са изпратени на просветителска мисия от българския цар Борис I, а не от несъществуваща македонска държава.

Старобългаристът даде пример и с други езици - като френския и немския, които също имат регионализми, но никога няма да помислят да ги внесат в езика и в азбуката.

В съвременността най-трудно човек може да различи "македонския" от българския. Това, което ги обединява, е, че те единствени нямат падежна система, а са аналитични. Този факт не отричат дори в Скопие.

"По-тясно цяло в южнославянското езиково семейство се състои от македонски и български", пише в изследване на Скопие за "македонския език". Той като съвременна езикова норма е съз-даден през 1945 г., при това

на основата на най-отдалечените географски от България диалекти.

"Оттогава югозападната ни съседка привнася сърбизация на езика съвсем съзнателно", заяви проф. Анна-Мария Тотоманова.

Но съседите ни не могат да избегнат факта, че българската държава е въвела азбуката още през IX век и тя е съставена на основата на български диалекти.