Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Калина Тасева пази тайната за невъзможната любов на Яне Сандански Калина Тасева си отиде точно на Великден. СНИМКА: САНДРО АРАБЯН

Баща ѝ не успява да напише биографията на революционера. Подозират, че изгубеният архив е попаднал у Ванче Михайлов

След “Левски пред съда” отхвърлят картините ѝ, но по-късно творбата ѝ носи най-голямото признание

Състудентка на Дечко Узунов ѝ помага с костюмите на младотурците, осъдили Апостола

 

Наричаха я "явление в българското изкуство". Изключителен талант. Забележителен човек и художник. Калина Тасева рисува до последния си дъх въпреки болестите и това, че през последните години трудно се движи.

До леглото си винаги държи малка масичка, платно и бои. Страда, че не може да обикаля любимите си места между Сандански, Мелник и Петрич, за да пресъздава неповторими пейзажи.

Калина Тасева си отива на 94-годишна възраст точно на Великден. За кончината й съобщи дъщеря й Десислава Минчева, която също е художничка.

“Мама си отиде днес, на Великден

Не знам по-достоен живот - написа във фейсбук профила си Минчева. - Нарисува толкова прекрасни картини и се държа толкова мъжки до края...! Обичам я безкрайно и се гордея, че е моя майка! Дано душата й намери покой!"

Новината за смъртта й натъжи артгилдията.

"Калина Тасева е художничката, която рисува до последния миг на своя земен път - сподели изкуствоведът Аделина Филева. - Ще ми липсва не само нейният талант, но и интелектът й, твърдостта и силата, които носеше, чувството й за хумор и изключителните познания!"

Когато разбира за смъртта й, журналистката Бойка Асиова също решава да разкаже ярък спомен с Тасева, който озаглавява "Приказва от Драз махала".

"Отдавна напъвах да надникна отново в ателието на Калина Тасева - спомня си Асиова. - Впечатлението ми от тавана на ул. "Света гора" като място, препълнено с картини, скици, рамки, редки книги, бакърени съдини, оцелели от предците през мрачните години на преселение от родните места към Майка България... И още - под скосения таван колко ли истории са се притаили по кьошетата…

"Не мога да се качвам вече по стълбите. Краката съвсем не ме слушат", рече ми Калина Тасева и тежко се отпусна на дивана в хола. Беше малко след последната й изложба в галерия "Арте". Започна своя накъсан през запъхтяното дишане разказ. Подръпваше нишките на спомена си ту към един човек, ту към друг. Извикваше ги като живи пред мен. Те присядаха един по един до нея и… заедно я слушахме."

Темата за Македония, за злочестата съдба на изконната част от България, е тази, която всяка сутрин Калина слушала като дете още със събуждането си. Мъжете - комити, а жените деца раждат и отглеждат войводи. Колкото пъти къщите им са изпепелявани, от руините им са вдигани отново. Затова много от картините на художничката представят герои от разказите в кухнята в Драз махала в София, бедняшки квартал, населен с бежанци от Вардарска и Егейска Македония. Спомените на Бойка Асиова продължават с думите на Тасева: "Няма да ми омръзне да рисувам кипариси. По-скоро на хората ще им омръзне да ги гледат", сякаш се закани Калина. Тя твърди, че има нещо, което отличава тази земя от другите краища на родината. Че дори въздухът е друг. Долу, така тя обозначава Пиринския край, поречието на Струма, затиснато между Пирин и Малешевията, пейзажът е сякаш библейски. Кипарисите и те са други.

– В картините на жена ми има повече пушки, отколкото в българската армия.

– Потекло – отвръщаше Калина на милата закачка на съпруга си Юлий Минчев."

Калина Тасева е родена през 1927 г. в семейството на журналиста Петър Тасев и Славка Харизанова - дъщеря на Любомир Харизанов от влахинския род Харизанови и племенница на Яне Сандански. Любомир е съпровождал македонските чети и е изпращал кореспонденции за българския печат. Именно по тази причина тя всеки ден слушала истории за борбите за Македония. Всъщност майка й е братовчедка на писателя Димитър Димов. Интересен е моментът около биографията на Яне Сандански, която баща й така и не успява да напише, защото е изгубена торбата с документи на революционера. Самата Калина смята, че снимките и важните записки са отишли в архива на Ванче Михайлов.

Сред тях са и едни от откровенията за невъзможната любов между Яне Сандански и дъщерята на брата на дядо й Иван Харизанов, който бил адвокат. Историята се пази като семейна тайна и повече не е разказвано за нея. В писанията се споменавало и за мис Стоун - американската протестантска мисионерка, която е отвлечена за откуп от Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1901 г.

Интригуваща е и историята около Кире - брата на баща ѝ, който бил анархист. Всички живеели в една стая и не спестявали нищо на Калина. Тя си спомня за бомбите, които Кире криел на тавана. Заради него баща й трудно си намерил работа, нямал образование, не успял да се изучи, но започнал като журналист във вестник "Мир". Имал таланта да пише статии с лекота. След известно време обаче брат му бил застрелян от полицията. Майката на Калина, Димитър Димов и други хора от рода им умират твърде млади, а художничката смята, че това се дължи на наследствената хипертония, от която всички страдали.

Малката Калина Тасева израства в културна среда, а талантът й в рисуването се забелязва още от дете. Тя е приета в Художествената академия и едновременно с това получава достъп до ателието на проф. Дечко Узунов, но завършва живопис при проф. Илия Петров през 1952 г. Оттогава до смъртта си не е спирала да твори.

Първоначално рисува огромни картини на историческа и възрожденска тематика, което остава и голямата й страст в изкуството и тя многократно се връща и търси образите на възрожденци и комити. Творбата, която и до ден днешен й носи най-голямото признание, е “Левски пред съда”.

“Нарисувах я веднага след като завърших академията - разказва приживе Калина Тасева. - Баща ми Петър Тасев беше журналист, купуваше много исторически книги и покрай него прочетох много неща за Левски. Според мен една от най-хубавите биографии на Апостола е на Иван Унджиев. От книгите разбрах, че Левски е съден в тогавашния конак на София, който после става царски дворец, по едно време беше и Национална художествена галерия...

Сградата се преустройва малко, но се запазва абсолютно същата архитектура. И аз отидох и видях мястото, където по спомени на негови съвременници е бил осъден Левски.

Облеклата на турците направих от натура. Дечко Узунов имаше една своя близка състудентка в Етнографския музей.

От нея вземах костюми - сюртуци до коленете, западен образец, защото съдиите на Левски са били младотурци. А за самата картина позира съпругът ми Юлий Минчев."

В нея личи и любовта на Тасева към народните носии, които изобразява с голяма страст и усет към детайла. Тя обича най-вече добруджанските и тракийските носии.

Сред нейното творчество са картините "Опълченци", "Посрещане на въстаниците", "Илинден – мъжете", "Илинден – жените". Характерното в тях е, че поставя фигурите в предния план на платното.

По-късно Тасева се насочва към портретите и пейзажите. Особено обичала да пътува от Кресна надолу към Петрич и Мелник, където обикаляла природата със съпруга си, а гледките пресъздавала в картини.

Въпреки огромния талант и признателността през годините Калина много трудно се решавала да направи изложба.

"Винаги ми се струваше, че някоя картина не е готова да се изложи - разказва приживе Тасева. - Когато остарях, се чувствах по-спокойна и по-свободна. По-лесно се решавах на изложба. Преди постоянно коригирах рисунките си. Това да си художник, е огромна отговорност. Не е просто ей така да седиш и нещо да си рисуваш. Я стане, я не стане.

Изборът да бъдеш художник е бреме,

което не всеки според мен е способен да понесе. Първото нещо е, че когато си художник, ти трябва да кажеш нещо на тези хора, на които показваш платната.

Спомням си, че имах много труден период, след като завърших академията.

Изложбите бяха рядко, веднъж в годината, а често моите картини не влизаха в тях. Направих "Левски пред съда" и след нея нищо не вървеше.

Така беше 7 години. Отпаднеше ли моя картина, прибирах се вкъщи и плачех. Но в никакъв случай животът ми не е бил скучен. Събития всякакви - и хубави, и лоши. Не мога да се оплача."

През годините Калина Тасева се превръща в една от най-добрите художнички в България. Има множество награди, а нейни картини често са представяни в чужбина. Нейни произведения са включени в международни изложби на българската живопис в Лондон, Виена, Москва, Париж, Варшава, Токио, Брюксел, Мексико Сити, Берлин и др.

Почитателите й казват, че тя е имала допълнително сетиво за живопис, а художникът Илия Урумов посочва в нейна памет: "Калина Тасева

се е преселила там, където няма условности

и граничности. Там, където платното и цветовете не свършват. Там, където е същината. Светъл й път. С нея си отива още една частица от поколението, което ни е съграждало основите. Аве, Десислава Минчева, между болката и величието често чертата е почти невидима. Мека и пастелна е".