Южно от Белград, столицата на Р Сърбия, се издига възвишението Авала. Тук някога се е намирал средновековният град крепост Жърнов или Жърнован. Етимологията идва от български език: жито, жътва, зърно. Градът е трябвало да брани Белград и цялата Белградска област.

През 1934-1938 г. по идея на крал Александър Караджорджевич на хълма Авала е издигнат "Паметник на незнайния юнак" като символ на падналите сръбски воини в Първата световна война. Паметникът е много кичозен, защото копира древни образци от Асирия, Вавилон, Персия и Египет. Създателите му са целели чрез него да внушат сръбското "величие" и национална идентичност.

Въпросът с "величието" конкретно за сърбите е твърде спорен. Истината е, че са големи фукни, но на бойното поле се е случвало голям пердах да отнасят, включително и от нас, българите. А за идентичността говорят осемте скулптурни фигури, които символизират народите на бивша Югославия: шумадийка, т.е. сръбкиня, войводянка, черногорка, босанка, далматинка, хърватка, словенка и... южносръбкиня! Тая последната мраморна мома е всъщност българка от Македония. А Македония е земя, която сърбите, след като я окупират през Първата световна война, започват да я наричат Южна Сърбия. Тогава те осъществяват геноцид над българското население в нея. С насилие от училищната скамейка до работното място те провеждат политика за насилствена промяна на българската народностна и национална идентичност на македонските българи. В историята този геноцид остава с името сърбизация.

В този смисъл мраморната „южносърбинка“ от Паметника на хълма Авала е доказателство за сръбските престъпления в Македония. Престъпления за които днешните македонски политици позорно мълчат. Защото и на тях, в резултат на тези сръбски репресии, продължили и след Втората световна война, идентичността им е сменена. Колкото и да изглежда глупаво отстрани, те вече се смятат за различен от българския народ.

Югославия отдавна я няма. В Сърбия останаха само шумадийките и войводянките. Но преди да се обезмисли "величественият" паметник, станахме свидетели на много интересни събития.

Така например през 1965 г. на възвишението Авала е издигната предавателната кула на Сръбското радио и телевизия. Тя е висока 204,5 м. и сигналът излъчен от нея е облитал цяла Югославия. Но 34 години по-късно, на днешния ден през 1999 г., тази кула която денонощно излъчваше пропагандата на режима на Слободан Милошевич, бе разрушена от специална бомба. Това се случи по време на спасителната за народите на Югославия операция "Съюзна сила" на НАТО. А тя бе спасителна, защото сложи край на антихуманния и кървав режим на Слободан Милошевич, който можем да наречем предвестник на днешния Путинов режим в Русия.

Без никакво колебание съюзниците от НАТО спряха сръбските подпалвачи на войната в Югославия. И това е добър пример и за днешния ден, когато хората от цял свят настояват да бъдат спрени руските подпалвачи на войната в Украйна.

Днес Словения и Хърватия са членове на НАТО и ЕС, Черна гора и Р Северна Македония са членове на НАТО. Към членство в ЕС и НАТО се стремят още Босна и Херцеговина и Косово. И дори Сърбия крета в същата посока. Тя все още по инерция флиртува с Москва, но този й флирт я прави спънат кон по пътя към Брюксел.

Добре си спомням, че в деня, когато бе разрушена Белградската радио и телевизионна кула на хълма Авала, в българското Народно събрание вреше и кипеше. Досущ като днес.

В 09:07 ч. депутатът Георги Пирински от БСП прочете от парламентарната трибуна декларация, с която "демократичната левица" осъждаше положителния отговор, който правителството на Обединените демократични сили бе дало на нотата на НАТО за предоставяне на част от българското въздушно пространство за военни операции на силите на Алианса. Пирински нарече това решение „безразсъдна политическа авантюра с непредвидими последици” и „хазарт със съдбата на България, „акт на национална безотговорност и безхаберие”. По сходен начин и днес в парламента плещят представителите на БСП и "Възраждане" - новосъздадената проруска партия. Но думите тогава на Пирински го разкриха като недалновиден политик, независимо че по-късно той стана председател на Народното събрание и при това - веднага след като България стана член на НАТО. Такива са нашите социалисти - едно говорят, а друго правят. И днес е така. Казват, че са против това България да доставя оръжие на Украйна, за да може тази страна да се защити от руската агресия, но си кютат в правителството и не искат да го напуснат по никакъв начин. А иначе празни дрънканици за "червени линии" редят ката ден. Явно те разбират участието си в правителството на Кирил Петков като черпак в паница. А в паницата - вкусен гювеч.

През 2010 г., на 21 април, сърбите възстановиха своята Телевизионна кула, но да си възстановят Югославия вече не могат. Те също така имат голям мерак да станат членове на Европейския съюз. Това е похвално, но те още не схващат, че първо ще трябва да станат членове на НАТО. Затова и дълъг ще бъде техният път към Брюксел.

Що се отнася до българската телевизионна кула тя се намира на по-висок връх от възвишението Авала. Нарича се Копитото. И няма сила, която да я разруши. Защото България е там, където Сърбия тепърва трябва да драпа, за да стигне: в ЕС и НАТО. Та, такива ми ти работи с хълма Авала, "южносърбинките" и телевизионните кули.

*От фейсбук