Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

1,5 млн. души избити. Първият геноцид в историята

На 24 април 1915 г. с ареста и депортирането на стотици видни личности започва Арменският геноцид в Османската империя

Тази дата е обявена за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (1915-1923 г.). Назован е първо Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. по случай годишнината от началото на геноцида над арменците в Османска Турция през 1915 г. За първи път се чества през 1989 г. В първите години на новия век е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. Геноцидът, наричан още Арменски холокост, е извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това.

Характеризира се с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци, извършени от младотурските власти на Кемал Ататюрк, в периода 1915 и 1916 г. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ в. с т.нар. Първи арменски кланета". Били са предхождани от системно ограбване, мъчения и прогонвания на арменското население. През 1914 г. в 16-милионна Турция са живеели 2 милиона арменци и около половин милион евреи и също толкова гърци, които също са били системно тероризирани от турските власти. Налагали са им огромни данъци, отнемали са им имуществото, част от тях са били прогонвани от градовете и принудително настанявани в най-дивите райони на Анадола. След това е започнало Второто арменско клане, най-мащабното. Жертвите сред арменците през този период са повече от 300 000 души. Геноцидът се описва също и с арменската дума "агхет" –

невъобразимо престъпление

или голяма катастрофа". Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са насилствено изселени от родните си места.

Република Турция, днес пряк наследник на агресивната Османска империя, упорито възразява срещу използването на термина геноцид" за описване на събитията по това време и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската, а също и османската администрация за тези събития. А трябва да отбележим, че от 2007 г. насам повече от 50 страни в света вече декларираха официалното признаване на събитията от този ужасен период от човешката история като геноцид, тази гледна точка се приема без резерви и от изследователите и историците.

Първият погром. През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската християнска общност и нейните опити за автономия, тъй като по този начин смята, че ще отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.

Клането в Ерзурум, 1895 г. В опитите си да разпали конфликт Високата порта подстрекава кюрдското население срещу техните съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено жестоко от редовна турска войска. По време на тези сблъсъци

през 1894 г. загиват 50 000 арменци, запалени са много села.

Клането в Адана, 1909 г. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове, но е безспорно едно, че ужасяващите по своя мащаб и жестокост зверства срещу арменската общност се извършват с мълчаливото съгласие и одобрение на официалната власт. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на Отоманската банка" в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към трагедията на сънародниците си в Турция.

Вторият погром. Русия и Турция влизат в Първата световна война като врагове. Турските власти смятат арменците в страната за руски агенти, за руска пета колона". През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници

са затворени в концлагери

и след това зверски избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната се опитват да избягат пеша през знойните пустинни земи на Сирия и Месопотамия.

Депортацията. Според други сведения, те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от турски войници, след което са избивани целенасочено по пътя и в лагерите, включително чрез глад. При депортацията огромен брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или в Западна Европа - най- много във Франция, но също и в Северна Америка - Щатите и Канада, както и в далечна Австралия. Част от тях намират убежище и в християнска България, където са посрещнати добре от местното население. Създават свои домове, получават работа, създават своя общност, училища, библиотеки, църкви, печатни издания. И днес, макар и малцинство, тяхното

присъствие в българския обществен и културен живот

е видимо.

А споровете между Армения и Турция за Арменския геноцид все още не са приключили. Ереван твърди, че събитията, довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение е прието и от международната общност в лицето на ООН през 1985 - 1986 г., а година по-късно и от Европейския парламент.