Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Българската свобода е извоювана, а не подарена! Емил Джасим

БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА Е ИЗВОЮВАНА, А НЕ ПОДАРЕНА!

3 март 1878 г. щеше да е невъзможен без 20 април 1876 г.

Денят е 20-ти април. Годината е 1876-та. Шепа момчета и момичета обявяват отхвърляне на турската власт.

Това е истинският празник на Освобождението.

Всичко след тази дата е следствие на неуморната работа и мисъл за България на онези малцина членове на революционните комитети, които са били презирани от мнозинството наши сънародници. След тази дата светът обръща поглед към българския народ и вижда неговите страдания.

Организаторите на въстанието са били обвинявани от крепителите на статуквото във всевъзможни грехове.

Дори някои са хвърляли върху въстаниците вината за зверствата и кланетата от страна на турците при потушаването на това въстание, позовавайки се на любимата на робовете поговорка „Да би мирно стояло, не би чудо видяло“. Но ето, че чудото се случва – изведнъж светът започва да говори за страданията на българите.

Журналисти, писатели и политици в Западна Европа, САЩ и Русия започват да обсъждат непоносимостта на зверствата, които са извършени в хода на потушаването на вдигнатото от лудите и млади глави въстание.

На тоя ден смели и млади хора, повечето от които в 20-те години на живота си, опровергават идиотската поговорка, че „преклонената главица сабя не я сече“.

Замисляли ли сте се, че повечето от въстаниците не са навършили 30 години и не са стигнали до онзи житейски цинизъм, който кара хората да изговарят фразата „Откажи се, няма смисъл, те са по-силни“?

Или за това, че когато Ботев минава с четата край Борован, масово народонаселението се изпокрива, за да предизвика тъжната констатация на поета „Борован спи и вечно ще спи“?

Или пък за това, че в Софийско въстание изобщо не избухва?

Но в същото време това е денят, в който българският народ опровергава разпространяваната днес теза, че дължим някому свободата си. Копривщица, Клисура, Панагюрище, Търновско, Габровско, Сливенско – всички те доказват, че свободата ни е заслужена.

И всеки, който твърди, че дължим някому нещо за постигането на политическата свобода, отрича делото на Васил Левски, на Раковски и на всички онези, които не доживяват да видят свободна България.

Впрочем, днес все така малцина луди и млади глави се изправят срещу статуквото, което е крепено от башибозука на мафията, ръководен от регионалните представители на нейния кремълски султан. Отново, обаче, се намират едни обикновени хора, всеки със своите недостатъци, всеки със своите демони и страхове но и всеки със своята смелост и идеали, които правят онова, което трябва да се направи, за да бъде България част от европейското семейство – стремеж на всички възрожденци, на всички революционери, на всички, които са мечтаели за истински свободна и независима България.

Тези хора, априлците, направиха нещо, което никой друг в българската история не е правил преди тях - обявиха, че свободата е по-ценна от хляба, за което буквално платиха с живота си.

Около тази дата винаги говоря с учениците ми за това защо тези на пръв поглед обикновени хора в разцвета на силите си, а някои от тях и наследници на богати родове, рискуват животите си за тая едната свобода.

От фейсбук