През есенната вечер на 13-ти септември 2012 г. едни лекари в "Пирогов" ми казаха буквално:

- Не знаем какво ти е и защо те боли така коремът, затова трябва да те отворим, за да видим. Процедурата ще е по-евтинка - само 900 лева.

Благодарих им за щедрото плредложение, но се обадих на Borqna Stoycheva и тя ме насочи към нейни колеги във ВМА.

Там не само ме приеха по спешност, ами ми и спасиха живота. Да, от перитонит се умира и се оказа, че съм бил на навярно не повече от час от необратимо отравяне на кръвта.

Не само ми спасиха живота, ами и направиха всичко възможно да се възстановя бързо, защото след перитонит храносмилателната система се възстановява бавно и трудно.

Обгрижваха ме толкова добре, че сам си повярвах, че всичко е наред... И беше.

Помня, че когато ми промиваха раната от операцията бях учуден, че белегът е прав, тънък и значително по-малък от това, което очаквах.

Докторът ме погледна и рече:

- Ми няма да те правим грозен я! Това тяло ще го носиш още дълги години.

Няма поука от историята, има чиста благодарност към онези лекари, на които им пука. Не, че са всички, но са със сигурност повечето.

И всяка година намирам как да им благодаря.

Защото няма нужда от пандемия, за да знаем, че лекарите спасяват животи.

Благодаря ви.

Честит ден на медицинския работник!

От фейсбук