В навечерието на 7-ми април - световния ден на здравето, искам да ви разкажа няколко истории...

Преди време се срещнах с управител на здравно заведение в България, имащо претенциите да е нещо невиждано за мащабите на нашата държава по отношение на качеството, което предлага. Още в първите минути на разговора ни ми беше казано - хубаво е да си помисля добре дали искам да работя в някаква мъничка провинциална болница в Германия, при положение че мога да бъда част от нещо невиждано като възможности...

Докато слушах думите, които явно трябваше да ме убедят какво ми се предлага, си мислех за един случай от практиката ми в тази провинциална болничка. Относително млада жена получава почти фатален кръвоизлив. Тежък съдов дефект между едни от най-големите съдове в гръдния кош на въпросната пациентка се пука и цялата гръдна половина се пълни с кръв. Жената губи за отрицателно време почти половината от кръвта си, изтичаща в пространството между ребрата и белият дроб. Състоянието е почти несъвместимо с живота. Започва бясна надпревара с времето. Съвместни усилия на гръдни и съдови хирурзи, анестезиолози, операционни и анестезиологични сестри в продължение на часове успяват да и дадат шанс.

Всъщност всичките им усилия щяха да са напразни, ако от кръвната банка в нашата малка болничка не бяха осигурили количества кръвни продукти, които трудно можете да си представите. Представете си, че количеството им е било в обем, позволяващ няколко пъти да се замести всичко, което има в съдовете на един здрав човек - кръв, плазма, фактори на кръвосъсирването, тромбоцити. За да добиете представа ще ви кажа следното - никъде в България не биха могли да ви дадат тези количества, ако не изпратите поне една малка футболна агитка да дари доброволно кръв. Само че последното ще отнеме достатъчно много време, което в подобна ситуация нямате.

В същата тази болничка няма значение с колко пари разполагате, за да получите подобна грижа. Единственият ограничаващ фактор за това как ще бъдете лекувани са индивидуалните знания и умения на хората, работещи там. Всичко друго е на ваше разположение, без значение дали сте премиер в тази държава или бездомник, забравил да плаща осигуровките си в продължение на десетилетия.

От няколко месеца работя между тези два свята. За съжаление човешката психика е така устроена, че сравнява дори и да осъзнава, че не бива да го прави. Правя го и аз. Дори за няколко месеца се нагледах на безумия и сърцето ми се къса, защото не смятам, че хората в тях са различни. Виждам еднакви съдби, същите емоции, същите болки и страхове.

Затова в миговете преди утрешния празник ми се ще да си пожелая до края на моя трудов път като лекар в този живот да участвам в подобна история като тази, която ви разказах, в държавата, в която се изучих за лекар. Пожелавам си да имаме детска болница. Не парите, а здравето да са моторът в нашето здравеопазване. Хората да напускат лечебниците излекувани, а не изпълнили пътеките, а в малките провинциални болници да се случват чудеса... Може да е твърде наивно, но мечтите все още са безплатни.

Честит празник, колеги! Бъдете здрави и вдъхновени!

От фейсбук