Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Втечнен газ идва през 29 точки, у нас обаче влиза само от Гърция (Графики) Терминалът за втечнен газ при остров Кърк в Хърватия.

На редовни доставки може да разчитаме от 2024 г.

Европа видя във втечнен природен газ (LNG) спасение от зависимостта от руските доставки. След избухването на войната в Украйна ЕС си постави за цел да намали газът от Русия с 2/3 до края на годината.

А в края на март американският президент Джо Байдън и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обявиха, че само тази година САЩ ще доставят на Европа допълнително 15 млрд. куб. метра втечнен природен газ. Германия пък, която досега не искаше терминал за такова гориво, вече планира строителството и пускането му в експлоатация през 2024 г.

Природният газ от САЩ се транспортира с кораби. Той се втечнява при минус 162 градуса, товари се на плавателните съдове, а след това се регазифицира чрез топлообменници и влиза в тръбопроводна инфраструктура.

В момента в

Европа има

29 големи

терминала

за втечнен природен газ, като тук се включват тези в Турция и Обединеното кралство, и осем малки съоръжения. От 29-те големи 24 са в страни от ЕС, четири са в Турция, 23 са наземни и 4 са плаващи за съхранение и регазификация. Тези съоръжения са разпределени по крайбрежието, основно групирани в Северозападна и Югозападна Европа. Има допълнителни малки съоръжения във Финландия, Гибралтар, Норвегия и Швеция, пишат газови експерти.

Европа обаче не може да разчита да замести изцяло руския газ само с втечнен от САЩ и от други страни. Защото в началото на 2018 г. капацитетът за регазификация в големите европейски терминали е бил 237 млрд. куб. м, което

се равнява на

близо 40% от

общото търсене

Проблем има и заради недобрата свързаност между съоръженията и газовата инфраструктура. Освен това се изисква и повече технологично време - за резервиране на капацитети, за регазификация и за тръбопровода, по който ще се пренася.

България също е включена в доставките на втечнен газ. В интервю за “24 часа” шефът на борда на директорите на “Булгаргаз” Иван Топчийски съобщи, че водят преговори с американски и с британски доставчици. Но компаниите заявили, че могат да подписват договори за 2024 г., дотогава всичко е заето. Според Топчийски, ако преди няколко години са били сключени договори, днес е можело да имаме втечнен газ на половин цена.

Втечненият газ

може да стигне

до страната ни

само от Гърция

през терминала на остров Ревитуса срещу Атина. Той е и единствен в експлоатация в южната ни съседка и е с дневен капацитет 20 млн. куб. м. Най-големият внос у нас досега - на 90 млн. куб. м, е бил през 2019 г. и бе купен от “Булгаргаз” чрез търг от холандската компания “Колмар”. Самият газ е бил добит от американската фирма “Чениър”. Разтоварването на танкера започна на 1 юни, цената беше под тази на руския газ.

Газови експерти твърдят, че американският газ е доставен направо в България, което било най-добрият вариант. Според специалистите и в момента у нас имало доставки, но в малки количества, които не оказвали влияние на цената.

Гърция чрез фирмата “Газтрейд” строи терминал и при Александруполис, който трябваше да е готов до края на 2022 г., но пускането му бе отложено за края на 2023 г.

В него

“Булгартрансгаз”

купи 20% от

дяловете и е

съсобственик

Твърдеше се, че той е в синергия с българо-гръцката газова връзка, по която ще могат да се транспортират 3 млрд. куб. м. От капацитета на интерконектора 1 млрд. куб. м са резервирани за азерски газ за “Булгаргаз” по маршрута от Трансадриатическия газопровод през Комотини, където е началото на интерконектора, до Стара Загора и до преносната мрежа на “Булгаргрансгаз”.

Възможности за внос има и от терминала на остров Кърк в Хърватия, който беше пуснат в експлоатация на 3 януари 2021 г. Покупката може да е с точка на доставка при Зайчар в Сърбия, откъдето българският купувач може да го прибере.

В региона най-много терминали за втечнен газ има в Турция - два в азиатската част и два в европейската. Строи се още един на границата между Турция и Гърция - при Текирдаа (Родосто) - на около 30 километра от Александруполис.

На този етап обаче българските фирми не могат да пренасят през Турция, защото няма споразумение за междусистемно свързване между “Булгартрансгаз” и турската “Боташ”. За него има подписан меморандум още от 2009 г., малко след газовата криза, когато спря транзитът на руския газ през Украйна към България и съседните страни.

Липсата на това споразумение не е заради нежелание от българската страна, а сега вече усилено се говори за нуждата му. И докато чака договори за доставки на втечнен газ, до 2024 г.

България май

ще разчита на

този от Русия

и на азерския газ. Поне до този момент не е имало проблеми при транспортирането, а в момента през нас количества от Москва отиват за Гърция, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Унгария. 

През две сметки в Газпромбанк се плаща в рубли

Руският газ ще се плаща в евро или в долари в Газпромбанк, която ще ги превалутира в рубли. Това става ясно от схемата, публикуваната от руското посолство в България, която вероятно е мултиплицирана и в другите държави от ЕС.

Тя явно успокои пазарите, тъй като на нидерландската TTF в понеделник фючърсите за май бяха 110 евро. На 7 март, когато все още Европа не беше преживяла първоначалния шок от войната в Украйна, цената беше 217 евро. 

Купувачът плаща в евро или в долари, а Газпромбанк през фондовата борса в Москва ги превръща в рубли и ги превежда на “Газпром”. Едва след това се осъществява и доставката.

Този вариант бе обяснен и от шефа на борда на директорите на “Булгаргаз” Иван Топчийски в интервю за “24 часа”. Според него чисто технически окончателното плащане на газа за април, ако са ползвани допълнителни количества над авансово платените, ще е след 2-3 седмици. Дотогава трябва да се вземе и решение ще отвори ли българското държавно дружество сметка в Газпромбанк.

Топчийски не виждаше проблем в този сценарий, защото не се налага “Булгаргаз” да купува рубли и едва тогава да плаща газа. Все пак компанията разполага с поне две седмици, за да се изчака и становище на ЕС.