Остров Гринярд се превръща в полигон за болестта по време на Втората световна война

Днес е почистен и овцете отново пасат необезпокоявани

В продължение на десетилетия остров Гринярд край северозападния бряг на Шотландия беше твърде опасен и до него нямаше обществен достъп. Той беше известен като "Острова на антракса", след като беше заразен по време на Втората световна война от учени, които правеха експерименти за борба с патогени. Антраксът е смъртоносна бактерия, особено при вдишване, и фатален в почти всички случаи, дори при медицинско лечение, пише Би Би Си.

Тайните военни експерименти

оставят малкия остров необитаем в продължение на десетилетия, докато през 1981 г. група, известна като "командосите на Дарк Харвест", не предприема ход, за да фокусира вниманието върху смъртоносното замърсяване. Кампанията започва с писмо до в. "Глазгоу Хералд", в което се казва: "Докато прочетете това, кампанията ще е започнала. Първата доставка ще бъде направена – къде по-добре да се изпратят семената на смъртта, ако не до мястото, откъдето са дошли?" Това място е центърът за биологични изследвания в Портън Даун в Уилтшир, строго секретната изследователска лаборатория на Министерството на отбраната.

Обектът е претърсен и нищо не е намерено. Затова те започват да търсят отново и намират кофа с пръст близо до периметъра. В писмото се твърди, че почвата съдържа Бацилус антрацис, по-известен като антракс, смъртоносен агент в биологичната война. Правителствените учени бързо установяват, че той идва от разположения на 600 мили малък шотландски остров с овална форма, дълъг приблизително 2 километра и широк 1 километър, разположен в залива Гринярд.

Мистерията на “Острова на антракса”

е пресъздадена в нов документален филм на Би Би Си - Шотландия.

В продължение на години островът е бил необитаем, но през Втората световна война има приток на войници към шотландския Хайлендс, за да извършват секретни експерименти. През 1942 г. премиерът Уинстън Чърчил се опасява, че нацистите са разработили биологична бомба. Затова той възлага на своя екип от водещи учени да открие начин да използва антракса като оръжие.

Министерството на отбраната излиза с план за разполагане на химическо оръжие срещу немски цивилни, пише historyofyesterday.com. Той предвижда да се постави отрова в ленени питки и да ги пуснат в полята на Германия, в които пасе добитъкът. Животните трябва да умрат, създавайки огромен недостиг на храна. Последващите инфекции у хората биха довели до масови жертви. Ефектите биха били опустошителни — може би дори достатъчно опустошителни, за да се сложи край на войната.

Отровното вещество, избрано за плана с кодово име

Операция Вегетарианец,

е антракс. На учените от Портън Даун е възложено изпълнението на задачата. За операцията е избран щамът Vollum 14578, който лесно се разпространява. Това означава, че локализираното огнище може бързо да се разпространи в целия град или дори в цялата страна. Разгръщането му ще направи вражеската земя необитаема за поколения, пише historyofyesterday.com.

Учените от Портън Даун се заемат с изпълнението на задачата. Пекарна в Северна Англия прави ленените пити. След това производител на сапун ги нарязва. Целта е да се произведат 5,3 милиона пити до април 1943 г. Последният етап е тестване на оръжието. Колко смъртоносен е щамът на антракс? Могат ли спорите да преживеят топлината и налягането при детонацията? Какви последици би имал антраксът върху добитъка?

Портън Даун има нужда от полигон

Специалистите от центъра трябва да намерят място за тестване, което е отдалечено, необитаемо и изолирано, но достъпно от континента. Учените разглеждат много острови, но Гринярд печели в мрачната лотария. Отдалечеността на местоположението му надделява над изключителната му природна красота. Никой от другата страна на залива в малките селища не знае какво правят военните, но започват да се разпространяват слухове, когато овце, крави и коне започват да умират при странни обстоятелства.

Фактите за това, което всъщност се е случило, остават мистерия до разсекретяването на един изключителен филм на Министерството на отбраната 50 години по-късно, пише Би Би Си. Той показва около 80 овце, поставени в сандъци, обхванати от облак от антракс. Мъжете, провеждащи експериментите, са облечени в платнени гащеризони и носят протектори за коса, както и респиратори и ръкавици. Филмът показва малък взрив, задействан с дистанционно управление, и след това бял прах, който се разнася от вятъра.

"Тази пудра прах дава зелена светлина за смъртта", казва Кал Флин, автор на документалния филм.

За три дни всички овце измират

Заразените трупове са изгорени и заровени под тонове натрошени камъни, след като скала на острова е взривена.

Експериментът е признат за успешен и учените се връщат в Портън Даун, но антраксът остава.

През лятото на 1942 - 43 година се провеждат още изпитвания. Учените потвърждават, че спорите са оцелели при детонацията и са се разгърнали ефективно. Безброй овце загиват. До края на войната Гринярд е отровен, изгорен и изоставен.

Островът е бомбардиран с антракс 22 пъти и са пуснати 400 трилиона спори. През 1945 г. Портън Даун изгаря пет милиона ленени питки.

За да запази спокойствието на хората на континента, правителството плаща обезщетение за мъртвия добитък, като обвинява за инфекциите небрежното изхвърляне на животни от гръцки кораб. Има и друг опит на лабораторията в Портън Даун да изчисти острова от спорите на антракс – тя изпраща двама мъже в Гринярд, за да подпалят шотландския линг - типичните вечнозелени храсти. До вечерта местните жители отвъд залива наблюдават огромна струя дим над острова.

Антраксната бомба на Чърчил

никога не е била използвана.

След войната животът започва да се връща към нормалното. Военното министерство признава, че островът е замърсен. След известен дебат правителството поема собствеността върху Гринярд през 1946 г.

Влизането в него е забранено

и предупредителните знаци за антракс продължават да стоят 24 години след експеримента. Надписът гласи: "Този остров е правителствена собственост, в която е направен експеримент. Земята е замърсена с антракс и е опасна. Влизането в острова е забранено".

Експерти от Портън Даун се завръщат, за да почистят острова през 1986 г. Те проверяват почвата, но спорите на антракс са "изненадващо устойчиви на разграждане".

Командосите на Дарк Харвест твърдят, че причина за продължаващия проблем е "40 години официално безразличие". Четири дни след като донасят кофата с пръст в Портън Даун, те правят нов удар, този път насочен към конференцията на Консервативната партия в Блекпул. В "Блекпул тауър" е поставена тенекиена кутия, за която се смята, че съдържа пръст от Острова на антракса. За разлика от първата проба, тази не съдържа антракс, но властите са в повишена готовност. Направени са опити за откриване на виновните. Полицията смята, че това вероятно е някой от местната общност.

Инспектор детектив Колин Макдоналд е един от полицаите, натоварени със задачата да открият кой е извършителят, но е посрещнат със стена на мълчание. "Чувствах, че в общността може би се знае повече, отколкото се говори", казва той в документалния филм.

Подозрението пада върху антиядрени активисти, пламенни шотландски националисти и хора, които водят алтернативен начин на живот, но до арести така и не се стига. На 7 декември 1981 г. Дарк Харвест окачва последно писмо на вратата на шотландския офис на правителството на Обединеното кралство в Единбург.

Вместо заплахи, в писмото се декларира, че целите на протеста им са постигнати и засега няма да има повече действия.

Както мистериозно се появяват, така мистериозно и изчезват командосите на Дарк Харвест.

Ако целта им е била да подчертаят продължаващото замърсяване на острова, те са успели. Те също така ускоряват почистването му.

През 1986 г. островът отново е фокус на активност, тъй като екипи от учени, ваксинирани срещу антракс и облечени в защитно облекло, се подготвят да го върнат в естественото му състояние. Те напръскват почвата с морска вода и формалдехид и тя отново е тествана в Портън Даун.

Накрая, на 24 април 1990 г., Министерството на отбраната обявява Гринярд за почистен от антракс, според Би Би Си.

Бъдещето на

остров Гринярд

Веднага попечителите на имението "Моли Дънфи" упражняват правото си да изкупят отново острова. Цената е ?500, колкото правителството е платило, за да го получи. Вдовецът на Моли, полковник Питър Дънфи, е особено нетърпелив да си върне острова. "Сега се докосвам до 80 години и съм близо до това да стъпя отново на Гринярд. Това беше наистина прекрасно място - красиво убежище за птици и семейството би искало да го направи отново убежище за птици."

Желанието на попечителите се сбъдва през 1990 г., когато продажбата е финализирана. Заместник-секретарят на Министерството на отбраната Майкъл Нюбърт отива на острова, за да свали табелите на ведомството. След това той

официално обявява острова "годен за обитаване от хора

и животни"

Полковник Дънфи не присъства на събитието, но е нетърпелив да посети новата си придобивка. На следващата година попечителите получават разрешение да изградят на острова овчарник. През 1994 г. островът е продаден в сделка, обвита в тайна.

Днес собственик на Гринярд е Whitehall Chambers Trustees Ltd. Островът не се различава от останалите малки, необитаеми острови, осеяли шотландското крайбрежие.

През лятото агнетата се раждат и угояват върху тревата на Гринярд. Има и зайци.

Що се отнася до командосите на Дарк Харвест, никой от членовете на групата никога не е бил идентифициран публично. По-притеснителното е, че никога не е била открита следа от останали 280 паунда замърсена с антракс почва, пише historyofyesterday.com.