Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Путин като Хичкок Владимир Путин ли държи ключа за изхода от войната?

Поддържането на напрежение - любимият му похват

Бивш съветски военен: Не е само Украйна. България, Полша и Унгария също ще се върнат в орбитата ни

Следващи удари - кибератаки срещу банки и доставчици в страните, приложили санкции

B ходовете си руският президент до голяма степен следва мотото на Алфред Хичкок: "Карай аудиторията да страда колкото е възможно повече", коментира Би Би Си. Поддържането на напрежението е любимият му похват, казва Лиза Шевцова, автор на книгата "Путинова Русия". Според нея той ще прави точно това – ту ще е настъпателен, ту ще изглежда отстъпчив.

"Ще се подготви за дълга война с надеждата, че може да накара Украйна да се подчини", казва бившият полковник от британското военно разузнаване Филип Инграм пред в. "Мирър".

Какво предстои?

При положение че Кремъл се придържа към сценария от Крим през 2014 г., може да се очаква, че непризнатите от света Донецка и Луганска народна република официално ще подадат молба да се присъединят към Русия. Даже ще проведат референдуми в тази посока. Неслучайно руските медии разказват напоително за хуманитарната помощ, която страната им изпраща на тези райони, и за бежанците оттам, които приема в градовете до границата си. Намерението на Кремъл е в орбитата му да се върнат целите Донецка и Луганска област, а не само самопровъзгласилите се републики.

"Не е само Украйна, която ще се върне в руската орбита – обяснява пред Би Би Си Алексей, бивш съветски военен командир. – Полша, Унгария, България също. Всички страни, които бяха от нашия блок."

Според адмирал Джеймс Ставридис, бивш командващ Обединените сили на НАТО в Европа, Путин ще се насочи към Казахстан, Молдова и Беларус. Грузия също като бивша република и непринадлежаща на НАТО е потенциална мишена.

Но дори и бойните действия да останат само в Украйна, е ясно, че ще има многобройни жертви от страна на цивилните украинци и техните защитници независимо от високия им боен дух. Страната също ще бъде съсипана. Северноатлантическият пакт е категоричен, че няма да се намесва и няма да закрива небето над Украйна за полети. Затова вероятно на президента Володимир Зеленски ще му се наложи да направи компромис.

Но и в Русия ситуацията

не е розова

Страната има запаси за един месец, смятат наблюдатели. След като той изтече, ефектът от санкциите, наложени от Запада, ще започне да се усеща. А самото продължаване на конфликта ще наруши основната концепция за "освободителна война" и руснаците ще разберат, че "специалната операция" става война.

Владимир Пастухов, старши научен сътрудник в Лондонския университетски колеж, разсъждава възможно ли е в името на бърза победа Москва да използва още по-страшна тактика – т.нар. "килимени" бомбардировки с обикновени оръжия или

точково бомбардиране

с ядрени оръжия?

Засега не е ясно ще избере ли една от тези две опции.

Речите на Путин дават насоки за мотивацията му. Той е твърде недоволен от начина, по който завърши Студената война - Русия загуби власт, територия и влияние, а САЩ припознаха като свой основен противник Китай от началото на президентството на Джо Байдън. Така ролята на Москва все повече намалява. Но сега тя привлече отново вниманието на своя страна.

Разширяването на НАТО на изток никак не е по вкуса на руския държавен глава. Нещо повече, според някои наблюдатели той все повече звучи като човек,

приел месианската роля

да принуди Украйна

да се върне обратно в орбитата на Москва

"Той има почти религиозна вяра в специалното си място в историята", казва Владимир Пастухов.

Подготвен ли е Западът да реагира? Лидерите му се надяват, че нов кръг от санкции срещу Москва ще промени играта. Но Русия е категорична. "Смятаме, че тези санкции са незаконни и ще ги има, каквото и да направим", заяви Мария Захарова, говорител на руското Външно министерство. Тя повтаря тона, зададен от президента.

Това ще бъде и другият фронт - Русия ще се бори с всички средства и за разбиването на коалицията, която й наложи жестоки санкции, коментира журналистът Ариех Ковлер в блога си https://arieh.substack.com/. Според него Путин може да издържи поне няколко години, борейки се да окупира Украйна, срещайки отпора на защитниците на страната, а руската икономика ще се задушава под натиска на санкциите и изолацията. Смята, че държавите, прилагащи мерки срещу Москва, трябва

да се подготвят

за най-лошото

"След като свирепата битка за Украйна приключи, след като тя премине във фаза на окупация, основният приоритет на Путин ще бъде нарушаването на санкциите - това пише още Ариех Ковлер. – Част от тези усилия ще бъде добре известното избягване на забраните чрез контрабанда, фалшиви лицензи за крайни потребители и корупция. Но това няма да е достатъчно.

За да оцелее и да попречи на Русия да се превърне в Северна Корея, Путин се нуждае не просто да преодолее санкциите. Той трябва да ги премахне, да им сложи край. А това означава, че външната политика, политиката на разузнаване и сигурността на Русия през следващите няколко години ще бъдат посветени на унищожаването с всички средства на антируския блок, който се сформира, за да се противопостави на неговата инвазия."

Като пример журналистът дава съобщенията на знаковата за САЩ дата - 11 септември, но през 2014 г., че ИДИЛ е бомбардирала Колумбийския химически завод в Луизиана, изпращайки токсичен облак във въздуха. Всичко това изплаши жителите на няколко щата. Атаката е съобщена в местна фейсбук група, в туитър и дори имаше кадри в ютюб. Местните жители започнаха да получават съобщения, предупреждаващи ги да останат на закрито.

Оказа се, че такава терористична атака просто няма. Цялата работа е била

измама с неясна за момента цел

През 2015 г. в. "Ню Йорк Таймс" разкри слабоизвестен руски проект, наречен Агенция за изследвания в интернет. Според публикацията тя разпространява и други лъжливи информации – като например епидемия от ебола в САЩ и фалшива полицейска стрелба.

Ковлер добавя, че Агенцията за изследвания в интернет е най-известна с усилията си в подкрепа на Доналд Тръмп и срещу Хилъри Клинтън по време на предизборната кампания в САЩ през 2016 г., но има и други прояви. През май същата година

организира два съперничещи си митинга в Хюстън

чрез фейсбук – единият от т.нар. Обединени мюсюлмани на Америка, настояващ за защита на нов ислямски център. Другият - от група, наречена "Спрете ислямизацията на Тексас". Митингите се проведоха.

Има десетки подобни примери, добавя Ковлер. Те създадоха и контролираха онлайн групи като Blacktivist, Tea Party News, Back the Badge и Don’t Shoot Us и ги използваха за насърчаване на разделение и конфликт, коментира още Ариех Ковлер.

Ако такива кампании се проведат във всяка страна, която подкрепя санкциите срещу Русия, може да се стигне до разпалване на етническо и политическо напрежение.

Едно от оръжията на Съветския съюз срещу Запада беше тероризмът, допълва Ариех Ковлер. Той дава пример как Москва подкрепяше групата "Баадер-Майнхоф" от 1968 до 1998 г. в Германия чрез Щази; Червените бригади в Италия и различни палестински терористични групи, действащи в Европа, отвличайки самолети и извършвайки взривявания.

Ако Путин реши да насочи терора обратно към Запада, може да заложи на крайнодесните екстремисти в Европа и Северна Америка. Тези групи вече съществуват и искат да извършват насилие на расова основа. Ако бъдат финансирани и подкрепяни логистично,

могат да предприемат и терористични атаки,

пише още Ковлер.

Руският президент може да избере и друг, косвен модел срещу западните демокрации – като се съюзи с Иран и Хизбула. Русия се бие заедно с тях, подкрепяйки Башар Асад в Сирия. Засега интересите им не се припокриват достатъчно, за да направят това особено вероятна възможност, но дори мисълта за това е обезпокоителна.

Според Кийт Александър, бивш шеф на Агенцията за национална сигурност на САЩ, Русия ще удари Европа и САЩ чрез кибератаки. Обикновеният човек ще го усети, като види какво се случва в неговата банка, в енергийната компания, която му доставя ток, в кредитните му карти или наличието на хранителни стоки.

Русия особено страда за Прибалтийските републики. Сега, когато иска да си възвърне влиянието, което имаше по време на Студената война, няма да се насочи с военна сила към тях. Това не значи, че няма да ги атакува чрез кибератаки и електронна война, дестабилизация чрез тайни операции или организиране на протести, коментира бившият служител на Агенцията за разузнаване в отбраната Ребека Кофлър пред "Фокс нюз диджитъл".

На фона на безпрецедентните санкции срещу Русия и по-силната от очакваната украинска съпротива "това, което изглежда се случва, е, че

Путин става още по-решителен”,

каза о.р. ген. Робърт Ейбрамс, бивш командир на американските сили в Южна Корея. Според него по-голямата част от градовете в Украйна вероятно ще бъдат унищожени.

Москва вече е ангажирала над 90 процента от събраните около Украйна бойни сили преди 24 февруари и все още не е в състояние да реализира целите си, камо ли да изработи план как териториите могат да бъдат окупирани и след това управлявани. Това предполага, че няма много свободен капацитет, който да разположи в западните части на страната, където украинските сили, командвани от Лвов, биха могли да се прегрупират с доставки, идващи от Полша, Словакия и вероятно Унгария, ако Киев падне.

Следващите 6 месеца ще са критичният период, в който ще стане ясно как ще приключи войната в Украйна. Ако има резултат от преговорите, Владимир Путин може да ги протака няколко години, за да получи отстъпки. Ако екипите се провалят, всичко започва от нулата – или преврат преди трета световна война, или трета световна война преди преврата, пресмята Владимир Пастухов.