Отшумя еуфорията от дългоочакваната и дълго отлагана среща на европейските лидери за справяне с евродълговата криза. Сега идва ред на референдума в Гърция - дали приемат сделката или не. Успешна ли беше тази среща? За да дадем отговор на този въпрос, нека се опитаме да дефинираме проблемите и техните решения.
Проблем номер 1:
 Гръцкият дълг
 Това бе основният проблем за разрешаване. На срещата бе обявено, че кредиторите на Гърция "доброволно" ще отпишат 50% от дълга. Как ще се реализира тази политическа заявка, не е ясно. Представителят на банките кредиторки заяви в деня на срещата, че такова "доброволно отписване" не е договорено по нито един пункт. Частта на дълга, притежаван от западни държавноконтролирани институции, е 40% и ако за тях едно политическо решение може да се приеме за императивно, то за останалите е само пожелателно. Нека си спомним колко месеца бяха необходими за предишното събиране на 80% "желаещи" за доброволно отписване на 21% от дълга. Но проблемът с дълга има и други измерения, някои от които твърде взривоопасни.
На първо място стои проблемът, как ще се третира една такава редукция на дълга от 50%. Рейтинговата агенция Фич още на следващия ден след срещата окачестви една такава стъпка като обявяване на фалит. Значима част от частнопритежавания дълг вече е застрахован срещу фалит на Гърция, и при окачествяване на сделката като фали, това ще повлече след себе си
вълна от предявяване
на полици
чрез създадените за целта суапови сделки. Едва ли някой "доброволно" ще се откаже от гарантирани 100, за да вземе 50. Сами се досещате и кои продават гаранцията срещу фалит - същите, които вярват в политически контролираното разрешаване на гръцката криза.
На второ място стои проблемът с реалното облекчаване на Гърция. Бе обявено, че сделката за 50% намаляване на дълга ще намали гръцката задлъжнялост до 120% от БВП през 2020 г. На какви прогнози се базира това очакване, е най-голямата загадка. Още повече че това е далеч от общоприетия лимит от 80% за една балансирана икономика с умерен растеж. Както виждаме, гръцката икономика не само е далеч от такова състояние, но и се движи неконтролируемо в обратната посока. Междувпрочем непредсказуемата траектория на Гърция прави невъзможно чисто математическото определяне на основните параметри, които трябва да послужат за основа на една сделка по дълга.
Претенцията за намаляване на дълга до 120% от БВП дори не е опит за замитане на проблема под килима, това по-скоро е демонстрация на загриженост. На трето място, начинът на решаване на гръцкия проблем ще създаде прецедент и за бъдещи сделки с други страни. Политиците говориха за Гърция, но всъщност разбираха Италия. Силният превес на общите политически заявки над конкретните договорености не впечатлиха пазарите. Дори напротив - само два дни след срещата пазарът поиска по-висока доходност за новоемитираните италиански облигации. Пазарната присъда бе тежка, а политическото чудо дори не изтрая три дни.
Проблем номер 2: Рекапитализацията на банките
  Проблемът с рекапитализацията на европейските банки е пряко свързан с дълговите проблеми в Южна Европа. Както видяхме, размерът на редукцията за Гърция е несигурен и неговото предоговаряне ще отнеме месеци.
Затова позоваването априори на конкретни суми, необходими за попълване на капитала, виси във въздуха. Това не попречи европейските политици да фиксират сумата от 106 млрд. евро, необходима за рекапитализация до 9% на банките от еврозоната. Дори да се сбъдне розовият сън за 50% "доброволно" опрощаване на Гърция и да приемем, че дълговете на другите европейци са 100% безрискови, то изчисленията показват сума над 230 млрд. евро за банките в европейската общност. Разликата не може да се обясни само с разликата между думите "общност" и "зона". Втората причина за разминаването се крие в очакваното съкращаване на банкови активи, за да се повиши капиталовата адекватност. Това вече предизвика опасения за ограничаване на кредита и допълнително охлаждане в европейската икономика.
Третата вероятна причина за очаквания скромен недостиг на капитал е пазена в дълбока тайна - тегавите преговори да продължат до средата на следващата година, а ЕЦБ да продължава да изкупува селективно дългове под претекст, че поддържа цените. Сеньор Драги, който поема ръководството на ЕЦБ тази седмица, вече се изказа против изкупуването на дългове, но политическите пазарлъци в Европа доказаха максимата: "Не ме гледай какво говоря, а какво правя."
Проблем номер 3:
 Спасителният фонд
  Спасителният фонд бе увеличен двойно до 440 млрд. евро. Но още към ден днешен около половината от тази сума вече е наместена за гарантиране на заемите за Гърция, рекапитализация на гръцки и други банки, които нямат достъп до пазара и държавно финансиране, както и за финансиране на сделки по дълга на Гърция, Португалия и Ирландия. При благоприятен сценарий за това ще отидат 190 млрд. евро, при неблагоприятен - 240 млрд. Неблагоприятният сценарий е налице, ако гръцки и други банки бъдат национализирани с подкрепа на фонда. Остават 200-250 млрд. евро. С тях еврозоната възнамерява да свърши две неща. Първо, да гарантира бъдещи емисии на дълг на държави под натиск, посрещайки 20-25% от загубите при евентуална неплатежоспособност. Това е т. нар. леверидж, с който се гарантира 4-5 пъти по-голям дълг.
Както се вижда, титаничните усилия на политиците от еврозоната родиха схема, при която опитът за решаване на един проблем поражда множество други. А колкото по-неадекватно се подхожда по първия проблем, толкова по-малко яснота има по решаването на втория и третия. Европа трябва да забрави за ефекта на доминото и да се бои от ефекта на пуканката. Пуканките пукат не защото се е пукнала първата от тях, а защото температурата се покачва.