Българското население трябва да е послушно оръдие на руската политика, смята нароченият за българофил 

В книгата си "Убийството на Васил Левски. Виновниците" историкът Янко Гочев разкрива каква пречка за Русия е бил Апостола. В нея той разбива и мита за руския посланик "българофил" граф Игнатиев. В своите "Записки" руснакът говори за българите като за "племе", за което Русия очевидно трябва да се грижи.

Там Игнатиев твърди, че целта е империята е да държи в "нравствено подчинение съседните области като България и да превърнем българското население... в послушно оръдие на руската политика...".

Игнатиев отбелязва още, че за "свой съюзник и приятел в Европа можем да смятаме само този, чиито главни интереси не противоречат на нашите, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или даже неволно да се доближим до решаването на нашата историческа задача:

завладяването

на Проливите,

установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия".

В книгата Янко Гочев с факти доказва, че Игнатиев постоянно работи срещу революционерите и прави всичко възможно те да бъдат залавяни и преследвани.

Според историка графът е подмолният манипулатор с най-важна роля за обесването на Левски. Той отказва да го спаси и манипулира софийските комисари, за да се стигне до трагичната развръзка.

Гочев разкрива, че всички членове на комисията са подставени лица, българите също са посочени от графа.

Историкът е категоричен, че комисията има една цел -

да ликвидира българското националноосвободително движение

и то да стане марионетка на руската дипломация. Аргументът е и едно писмо на графа от 25 януари 1873 г. до канцлера Горчаков, където той тържествува – "Софийската афера", тоест убийството на Левски, е приключила с "щастлив изход".

Именно затова Апостола е бил главната пречка за Игнатиев и руския император - Левски се е борел за независима България, а те да сме придатък на руската империя.

Оттук нататък бъдещите

кандидат-поробители

смятат, че революционното движение лесно ще бъде подчинено и ще играе по свирката на Русия.

Така още тогава предупреждението на Левски се сбъдва – "спасителят" на всяка цена трябва да е Русия, за да може тя да го разделя и манипулира по свой начин.

Империята прави невъзможното - успява да изпокара революционерите. Левски и Раковски виждат опасността и стават неудобни.

Но Апостола е прав, още при Батенберг в два поредни кабинета участват руски генерали - Казимир Ернрот и Леонид Соболев; военното министерство до 1885 г., когато е Съединението, също се управлява от руснаци.

Стефан Стамболов, бесен от

късогледството

на русофилите,

започва да ги преследва - включително герой като капитан Петко Войвода, който открито приветства намесата на Русия. Битките между русофили и русофоби така се изострят, че се стига до бруталното убийство на Стамболов.

За съжаление вече 149 години българите са лесна плячка - разделяни по най-елементарния начин на русофили и русофоби, а всичко можеше да е по-лесно - само ако по-често си спомняме завета на Левски. Никога повече освободители, които всъщност са поробители.