Не съм романтична, но пазя изсъхнала бяла роза, пръстен и празен пакет корекомски цигари

Аз не съм романтична, заявявала съм го неведнъж. В смисъл, че не си падам по зяпане на звезди и облаци, по прехласване пред захаросани слова и пръстени, скрити в крем карамел, по ахкане и охкане кой на кого по какъв начин разкрил любовта си.

Любовта се разкрива с един поглед, с едно докосване на ръцете, с един ритъм на сърцата (анатомическите, не плюшените!) още преди да сте се прегърнали и да преминете към по-широки обобщения, както се казва. Любовта се усеща на биохимично ниво, после евентуално се осъзнава на ментално.

Но това не значи, че отричам съществуването и тържествуването на това най-възпявано, най-разтерзавано, най-най-човешко чувство. Напротив! Все още пазя в една книга изсъхнала отдавна и готова да се разпадне при допир роза, някога снежнобяла, сега с цвят на дрипав пергамент, подарена ми от мъжа, който никога не подарява цветя, в подвързията на една тетрадка - празен пакет от корекомски навремето цигари, които са били изпушени споделено много преди тютюнопушенето да стане вредно за нашето здраве, в кутията ми за бижута и суперценни неща лежи един пръстен, предаван по наследство на първородно чедо, който още когато ми го подариха, ми беше голям, при това не беше обвързващ и с нещо задължаващ ме, ама

ме върза за цял

живот в една

безценна връзка,

по-силна от всички любовчици на света, взети заедно...

Та ако тези неща се считат за романтични - нека е така. Но! Нито едно от тях не е свързано с 14 февруари. Тоест всеки ден е любов и всичко е любов. Хубаво е да има всякакви дни, всякакви празници, че в днешния, луднал в бясно препускане свят, да спрем да си поемем дъх в една романтична вечеря, да вдъхнем аромата на една роза, да изядем два шоколадови бонбона с форма на сърце (може да изгладим и да запазим станиолчето между страниците на книгата с любовни стихотворения), изобщо - да е празнично. Защото празниците си ги правим сами, както си решим. Може и романтично.

По принцип празникът на любовта по нашите земи нахлу в последните десетилетия така мощно. В католическия църковен календар той даже е премахнат през 1969 г., тъй като съществува на базата на легенди. Че е имало мъченик на име Валентин, имало е, дори цели трима, един от които в Африка, ама за него няма точни сведения.

Иначе в литературата, като почнеш от Джефри Чосър в неговите “Кентърбърийски разкази” и заковеш на Гьотевия “Фауст” - св. Валентин да искаш. За присъствието му в съвременния чиклит и в холивудските ленти - да не говорим. Розови мечти сред още по-розови дантели, обшити с блестящи в брокат червени сърца и обилно полени с искрящо шампанско сред свещи и рози. Няма лошо. Нека има от всичко. Защото, както е речено в първото послание на апостол Павел към коринтяните, “Ако любов нямам, нищо не съм”. Цитирам по памет и вкратце, защото това е есенцията на посланието.

С това съм съгласна. Технократски ни е векът и все по-технократски ще става. Още Вапцаров въздъхна възторжено “Романтиката е сега в моторите”, за нас романтиката е зад екраните на компютрите и телефоните, които също са своего рода мотори, машини, ако високотехнологични. В социалните мрежи и електронните пощи си пращаме виртуални букети и старовремски картички с любовни послания. Светът се превърна в глобално село, в което глобалното затопляне влияе глобално ледниково на отношенията. Фраааас някое препълнено с подскачащи сърчица гифче на стената във фейсбук с тагнати около 172 френда и празникът на любовта цъфти и връзва... лайкове. И поздравителят доволен, и поздравените задоволени. Още повече в последните 2 г.

с маски и

дезинфектанти,

чистичко и

безопасно си е

Свикнахме да не се прегръщаме, да не се докосваме, да пазим дистанция, да пазим себе си. А любовта е допир, сливане, контакт. На телесно и на умствено ниво. И на двете заедно поне според мен

Ама аз съм друго, аз не съм романтична. Аз просто знам, че любовта се празнува всеки ден. Ако я има. Другото е хибридна роза, увяхваща два часа след поднасянето, празна бутилка вино и разтопен в станиола шоколад. И поредното плюшено сърце, което събира прах на някоя етажерка. “Аз валентинка ще ти стана, ако ме искаш ти”, е казал Гьоте. Подарете себе си на любимия човек и той ще ви подари сърцето си. Може и на 14 февруари.