Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Първите стъпки - забрана на пазарите за диви животни и стимули за съобщаване за вируси

Идеята за глобална здравна стратегия обяви пред “24 часа” преди 2 години Соломон Паси

ЕС настоява за глобално споразумение, насочено към предотвратяване на нови пандемии, съобщи Ройтерс.

За пръв път идеята за здравен щит около Европа бе лансирана от група лидери - българи и чужденци, сред които Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб. Те разказаха за плана подробно първоначално във в. “24 часа” на 13 април 2020 г., малко след началото на пандемията от ковид.

Сега глобалният пакт, който ЕС обмисля, ще включва постепенно затваряне на пазарите за диви животни и стимули за държавите да съобщават за нови вируси, каза служител на ЕС пред Ройтерс.

Съюзът иска да въведе правно обвързващи задължения за докладване на нови вирусни огнища, се казва в проекта на ЕС, видян от Ройтерс. Стимулите за държавите да съобщават за нови вируси са решаващи за бързото откриване и избягване на прикриването на информация.

Стимулите могат да включват гарантиран достъп до лекарства и ваксини. При настоящата пандемия бедните нации дълго се бориха да получат достъп до медикаменти, тъй като по-богатите държави бързаха да осигурят доставки за себе си. Държавите, които откриват и съобщават за нов вирус, могат незабавно да получат доставки на медицинско оборудване от общ глобален запас.

Международните преговарящи се срещнаха за първи път тази седмица, за да се подготвят за потенциален договор, а целта е предварително споразумение до август.

Преговорите ще се водят от делегати от шест държави, представляващи основните региони в света - Япония, Нидерландия, Бразилия, Южна Африка, Египет и Тайланд. Ако бъде постигнато споразумение, се очаква договорът да бъде подписан през май 2024 г.

Пионерите на

“Здравния щит”

Стратегията “Здравен щит Европа” (HeShEu) преди близо 2 г. бе изпратена на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен като част от общоевропейско усилие, координирано от Атлантическия клуб в София. Освен Соломон Паси сред българите, подписали плана за “Европейски Шенген”, са Гергана Паси, проф. Огнян Герджиков, Росен Плевнелиев, проф. Асен Балтов, проф. Николай Габровски, проф. Георги Милошев.

ПРОФ. АСЕН БАЛТОВ
ПРОФ. АСЕН БАЛТОВ

ПРОФ. НИКОЛАЙ ГАБРОВСКИ
ПРОФ. НИКОЛАЙ ГАБРОВСКИ

Сред известните чуждестранни политици и общественици, подписали HeShEu, са бившият вицепрезидент на ЕК и бивш външен министър на Италия Франко Фратини, бившият зам.-председател на ЕП румънецът Мирча Паску.

Идеята бе този план впоследствие да се превърне в “Световен здравен щит”.

Соломон Паси: Държавата ни да е активна в този дебат, повече визия и въображение

ФРАНКО ФРАТИНИ
ФРАНКО ФРАТИНИ

- Какво смятате за намеренията на ЕС за нови глобални политики за превенцията на бъдещи пандемии, г-н Паси?

-Учуден съм, че тази ключова и на пръв поглед спорна политика се прие толкова скоро - само 20 месеца след като я предложихме. Обикновено подобни идеи зреят с години, но очевидно пандемията катализира световното мислене. Удовлетворени сме, че България за пореден път даде нещо на света.

- България даде на света, а какво взе?

- Нищо! Да дава може всеки български субект — и държава, и народ, и човек, и НПО като нашата. Но за да вземеш обратно нещо - и от НАТО, и от ЕС, и от ОССЕ и т.н, ни трябва държава с въображение, каквато отдавна нямаме.

Нищо не взехме като страна от това, че първи създадохме маса напредничави инициативи и проекти: и общото зарядно за GSM, и свободния WiFi, политиката на ЕС срещу деградация на почвите, идеята за общоевропейски космически закон, както и сега от “Здравен щит Европа”, или първия извън НАТО Атлантически клуб…

- А какво можехме да вземем?

- Например домакинството на ключови европейски агенции или профилиране на България в ключови европейски политики.

А сега, по този конкретен повод, ако България участва проактивно, но с компетентни участници в европейския дебат, бихме могли ускорено да лансираме и другите елементи от “Здравния щит”, който предлага нов световен здравен ред.

- Какви други проекти на Атлантическия клуб очаквате да бъдат припознати в международен план?

- На първо място: необходимостта от доверителен диалог НАТО - Китай (наша визия от 2008 г., която вече зрее) и спешната необходимост от стратегическо партньорство НАТО - Индия - наша идея, широко рекламирана и в Индия.

- А за България кои две стъпки в този момент биха променили най-мащабно бъдещето на нацията?

- Създаването на национална космическа агенция и национална стратегия за членство в Г-20.