Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Дамян Дамянов: Живкови развиха влечение към лукса Малкият Дамян Дамянов в обятита на Юри Гагарин, настанен в резиденция "Лозенец".

- Израснали сте заедно с децата на Тодор Живков, какви бяха те като малки?

- Да. Само няколко месеца ни е разликата с Владко, малко по-голям беше. Но като малък не съм го запомнил с някоя мисъл - това е сложна дейност. (Смее се.) Говореше най-обикновени неща от рода на: "Дай да ядем", "Спи ми се" и така. Или пък да пийнем нещо: "Ха наздраве". Още като дете имаше съзнанието, че е като принц. Недосегаем. Обикновено, като имаше вечеринки и оставаше алкохол, винце да речем, той си пийваше. Мене не ме е влечало пиенето, но за него, ако ще да изпие и олиото, никой не смееше да му каже гък.

И като по-голям си остана такъв. Беше самозабравил се и не обичаше да говори, но това не му пречеше да каже: "Запали колата!", "Докарай шест мадами!" Такива работи можеше да казва. Ходеше и на лов с разни групички. А после го направиха и професор.

- Живков опитваше ли да го възпитава?

- О, не. Беше крайно толерантен към него и донякъде това държане предизвика самозабравата, в която изпадна синът му.

В "Евксиноград", а също и в Хисаря бай Тошо ядеше на пиедестал точно като цар. Винаги с привилегия. Освен това никой не смееше да яде, преди да дойде Тодор Живков -

“монархът” трябваше

да започне пръв

Той пристигаше и с огромен антураж – охрани, шофьори, доктори, масажисти. Никой не знаеше какви жени кани Живков по ловните хижи. На Витоша и в Студена информацията за гостите също беше също табу.

В резиденции като тези в Сандански и Банкя, които бяха само за Живков, той канеше и други другари, но те не смееха много да ходят, освен ако той самият не е заедно с тях и да се присламчат. Иначе имаше разни дами като Меглена Кунева, Йорданка Христова, които можеха и целогодишно да почиват в някоя от тях.

- А Людмила не беше ли по-одухотворена?

- При Людмила, която е с 11 години по-голяма от мен, още като дете личеше влечение към лукса - да има ценни неща, бижута. По-късно то тръгна вече като пълноводен поток, но това си го имаше още от 1960-1961 г. Когато сме на снимката с палтенцата, тя събираше часовници, макети на кораби и други скъпоценности. У нея имаше чувство, че цялата власт трябва да е нейна. Искаше тя да ръководи и култура, и строителство, и духовен живот.

Впоследствие, когато баща ми беше понижен и вече не можехме да ходим ние там, бях в комплекса Ривиера. А тя дойде от "Евксиноград" и ни говореше за творчество, за единство. Беше през юли 1966 г., тъкмо си бяхме дошли от Италия, та помня. Беше вече 24-годишна, женена. Людмила дойде и ни държа една реч за комунистическото възпитание, красотата в нейния стил със специфичния си глас и ни пита: "Доволни ли сте, добре ли сте, нахранени ли сте, как върви почивката?" Беше 24-годишна, млада, хубава. Владко никъде не е ходил, той нямаше интерес да общува с никого.

- Каква музика слушахте навремето на морето?

- С Владко и Людмила едно цяло лято слушахме само "Марина, Марина, Марина...". През 1959-а хитът беше Доменико Модуньо с "Воларе", а през 1960 година най-популярна беше "Ариведерчи Рома". Към 1963 г. на станцията вече се слушаше и "Бийтълс", защото някой ги обяви за бунтари и вървеше, но нямаше американска музика - тя беше строго забранена.

Имаше регламент за вечеринките. Първо се почва с народна музика. След това се продължава с

партизански песни

и към 10-11 ч. другарите си заминават и се пуска френска и италианска естрада. И руска, разбира се, задължително.

- Каква беше храната в резиденциите?

- Фантастична. Страхотно меню. В "Евксиноград" например имаше скара на дървени въглища останала отпреди 9 септември 1944 г. Комунистите бяха хвърляли и чупили всички царски символи, но специално в кухните всичко беше запазено и си стоеше непокътнато. Много от нещата се произвеждаха на място. Имаше си изби, месарски цех, но караха и с камиончета. Резиденциите вървят с пиене, защото се произвеждаше много хубава продукция. Екологично чисти продукти, плодове и зеленчуци, вина... Алкохолът обаче беше с пари за разлика от храната и безалкохолните.