„От началото на януари и министърът на енергетиката, и премиерът обвиниха „Булгаргаз“, че продават природен газ на Румъния на по-ниски цени. Тогавашният директор Николай Павлов отричаше. Във вчерашният ден новото ръководство на „Булгаргаз“ е продало 60 хил. мегават часа природен газ, като времето между предлагането и реализацията на сделката е по-малко от 3 секунди. Това е подготвена продажба за определени фирми“, каза бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров в ефира на Би Ти Ви. 

По думите му това се равнява на половината дневно потребление на България, като е ясно, че няма откъде да дойдат извънредни количества.

„Ако се окаже, че тези количества са изпомпвани от Чирен, при положение, че чакаме утре да започне война, това вече граничи с престъпление“, смята Овчаров.

Според Овчаров се цели връщането на посредниците в енергетиката. „Още на срещите за съставяне на кабинет министърът ни обясняваше как трябва да има поголяма гъвкавост и разнообразие. Още тогава му казах, че това означава по-голяма нестабилност“, каза бившият министър на енергетиката.

Овчаров каза, че не познава новия директор на „Булгаргаз“, но има добро мнение за стария. „Николай Павлов го познавам от 2013 г., когато го уволниха от НЕК. Тогава той отказа да се съгласи застрахователната компания на Цветан Василев да влезе в енергийните дружества. Николай Павлов се противопостави на него“, разказва Овчаров.

 Относно азерската сделка, Овчаров определи приказките около нея за „голям балон“. „България има сключен договор, по който трябва да получава по 1 млрд. кубически метра всяка година. През последните две години не сме осигурили контактна точка, на която трябва да се получават тези количества. Ние сме в пълно неизпълнение на договорните си задължения. И идва един герой и казва „Ние не получаваме по-големи количества“. Азерите не са ангели на благотворителността, те са търговци и искат да печелят“, каза Овчаров.

„Договорът с „Газпром“ със сигурност не е идеален, но той ни гарантира доставки“, каза още Овчаров. Той коментира, че желанието за компенсации за електроенергия на общините е стъпка в правилната посока, защото най-накрая управляващите са осъзнали, че не всички трябва да се компенсират, а само тези, които наистина имат нужда.