Преди няколко седмици Селскостопанската банка на Китай, една от голямата китайска четворка и банката с най-много клиенти в страната, доведе без много шум делегация от висши китайски функционери в Атина. Посещението не бе за пазаруване на обезценени активи, нито за имперски градеж. Мисията бе по-фундаментална - за събиране на факти от центъра на черната дупка, която засмука Европа и Америка, а вече засмуква и Азия. Тя бе плод на притеснението, че кризата в еврозоната не само дава пряко отражение на Китай и неговите съседи, но води и до дълготрайни негативни последици в работилницата на света.
От половин година насам

в Китай се говори
за меко кацане,

от двуцифрен икономически растеж към "умерените" 8-8,5%. От 2008 г. насам кризата на Запад сви съществено китайския експорт и свързаните с него инвестиции. Съвсем естествено китайските функционери взеха необходимите мерки за поддържане на растежа в такава ситуация. Освен обичайните монетарни мерки, икономическата политика се фокусира основно в три направления - компенсация на инвестиционния спад с инфраструктурни проекти, заместване на експортния спад с вътрешно потребление и поддържане на високотехнологичния потенциал чрез увеличаване на военните разходи. Същевременно за Китай бе от ключово значение, докато трае бурята на Запад, да запази непрекъсващ потока от суровини, както и да участва в разработката на нови находища. Например през годините на кризата търсенето на желязна руда от Китай се увеличаваше с устойчивите 8% годишно, а Индонезия се превърна в най-големия износител на въглища в света. Съседите и основните доставчици

се поддържаха
в добра кондиция

за по-добри времена и съответно привлякоха допълнителни инвестиции. Проблемът е, че тази стратегия и тактика имат ограничен времеви хоризонт. При неочаквано продължителната стагнация на основните експортни пазари прилаганите мерки започват да генерират хронични дисбаланси в икономиката, финансите и социалната сфера.
Пряка последица от компенсаторните инфраструктурни проекти е строителството на "бели слонове" - мостове и пътища за никъде, жп гари за десет пъти по-голям пътникопоток и др. Същевременно при спуснати задачи отгоре провинциалните администратори проявиха невероятно въображение и плам, при пълна незаинтересованост за реалния икономически ефект от инвестициите. Сега тези инвестиции с ниска възвращаемост започват да тежат на държавните банки, които се чудят как да ги преструктурират. Още повече че стагнацията на имотния пазар в Китай лиши местните власти от основния им източник за погасяване на заемите - продажбата на земя за строителство. Доказателство за нарасналия кредитен риск са покупките на акции на четирите най-големи китайски банки през тази седмица от държавния резервен фонд. Стъпка, която не е предприемана от 2008-2009 г. в разгара на кризата.
Компенсацията на намалелия експорт с вътрешно потребление също доведе до негативни последици. Най-видимата от тях е

имотният балон
в китайски вариант

Свръхпроизводството на жилищна, търговска и офис площ бе забелязано още преди година и предприетите административни мерки (например ограничаващи броя на притежаваните жилища) доведоха само до вълна от фиктивни разводи. Последвалото затягане на кредита от пролетта насам доведе до бум на сенчестите банки, чийто лихвен процент по кредитите в момента е 70%. Един господ знае колко от спестяванията ще изгорят, а някои от строителните предприемачи предвидливо хванаха гората и се скриха от кредиторите. Сякаш

за да налее
масло в огъня,

държавата започна мащабна програма за строеж на евтини жилища. Само до края на тази година ще бъдат построени 10 милиона от тях. Единственият ефект, и то краткосрочен, ще бъде потискане на инфлацията, която надвишава 6%. Но евтините жилища със сигурност ще отворят още по-големи дупки в банковите баланси и спестовните книжки, а рекапитализацията на банките ще трябва да се извършва все по-често и в по-голям мащаб.
Компенсацията на износа с вътрешно потребление води и до увеличаване на инфлацията и доходите. В китайския вариант привързаността на юана към долара и срамежливата му преоценка превърна инфлацията в основен лост за покачване на заплатите в доларово изражение. В момента минималната работна заплата в индустриално развитите провинции на Китай достигна $200. Това е една тенденция, пряко подкопаваща конкурентоспособността, особено при обратния процес на Запад на намаление на работната заплата. Проблемът не е в това, че заплащането в Китай един ден ще се доближи до западното. Проблемът е, че поскъпването на труда в Китай превръща други страни и региони в

по-атрактивни за
преки инвестиции

Третото основно направление на антикризисните мерки, свързано с увеличаване на военните разходи, също създава проблеми. Тук геополитическите и регионалните реакции са очевидни. Най-засегнати се чувстват Индия и Тайван, които също планират ответни мерки на набъбващия китайски военен бюджет. Ако регионалната надпревара във въоръжаването продължава да ескалира, това ще се калкулира все по-тежко в бъдещите инвестиции.
На този фон започва да става по-ясно защо наследниците на Конфуций посетиха Акропола. За да видят на място има ли светлина в дъното на черната дупка. Защото, ако сценарият за гърците е прост и ясен, то сценарият за Китай при продължаваща неопределено време световна криза

се усложнява и
се обвива в мъгла

А стратезите в поднебесната империя най-много мразят това. И най-много се страхуват от ефекта на доминото.
Нито Лао Дзъ, пазачът на древните имперски архиви, нито Сун Дзъ, великият военен стратег, са дали съвет какво да се прави на кръстопът, обвит в мъгла. А както е казал първият от тях: "Най-голямата грешка е, когато не поправиш предишната грешка." Ако икономическият растеж в Китай спадне под 5%, това ще означава рецесия. И тогава от мекото кацане ще остане само вестникарското заглавие.