Няма пълна аналогия в протичането на политическите (е, не само при тях) процеси. Затова трябва да сме доста критични (и самокритични) при откриването на известни прилики - тези прилики могат да са формални и-или случайни.

Така че не правя сравнения, далеч съм от тази мисъл. А и нямам такова намерение.

Само ще кажа, че днешната ситуация много напомня началото на управлението на т.нар. първо демократично правителство - след минималната победа на изборите през 1991 г.

И тогава незабавно бе подета масова и безпрецедентна атака срещу това правителство - практически отвсякъде, но най-лошото бе, че тя дойде и от довчера свои съратници - правителството полуаваше кой от кой по-унищожителни и често безпринципни удари от "Подкрепа" и АСП.

И тогава правителството зависеше от практически невъзможната подкрепа в парламента - СДС имаше 110 гласа, така че не можеше да управлява без ДПС и неговите 24 гласа.

И тогава имаше някои неудачно избрани министри.

И тогава въпросът с изземването на политическите, икономическите, финансовите, свързаните с тайните служби властови ресурси се съпровождаше с понякога нелепи кадрови решения. Най-често защото професионалистите и т.нар. "професионалисти" вече бяха в тези институции и волно или неволно, а най-често съвсем съзнателно обслужваха довчерашната Партия на властта.

И тогава медиите, които съвсем тихо и упорито бяха със затворени очи за прегрешенията на Партията на властта, внезапно станаха смели до истерия и не прощаваха и най-мъничката грешна стъпчица на правителството.

И тогава нападките на личностна основа, свързани с физически недостатъци или с реална или приписвана сексуална ориентация зачестиха и бяха с фалцет и до крясък.

И тогава хора, съвсем неотдавна биещи се в гърдите до посиняване, че са демократи, изведнъж емнаха правителството по брутален начин, само защото промените, които извършвало то били бавни (а може би защото тези демократи не получиха това, което очакваха - като постове и възможности за облагодетелстване).

И тогава някои партии в управляващата коалиция, т.е. в СДС провеждаха своя политика в поверените им министерства без да отчитат, че така могат да навредят на цялото правителство, а съответните министерства от чистачката до заместник-министърите бяха с хора на съответната коалиционна (т.е. в СДС) партия.

И тогава отделни депутати от СДС прокарваха свои си закони или някои параграфи в дадени закони, които бяха или доста съмнителни и стресиращи обществото, или носеха на тези депутати откровени ползи (заради обема на статуса тук няма да привеждам фрапантни примери).

Знаете как завърши всичкото това.

Първо президентът Желев удари смъртоносно правителството с Боянските ливади (ако в България нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено, то неизбежно и президентът Радев в един момент ще прибегне до свои си Боянски ливади). А после дойде дпс-арският шут, който взриви и правителството, и СДС, и на практика България (но за да стане ясно това трябваха малко време и един Жан). Сега шутът вероятно ще е я итн-арски, я бсп-арски... С всичките последици малко по-късно.

Така или иначе, това правителство е обречено. С ИТН и БСП то няма как да издържи дълго.

Нито ИТН ще променят просто потресаващо неадекватния си персонален подбор (предполагам, че при тях има много читави и компетентни хора, но СТ ги е отделил, вкарал ги е в някакъв изолатор или фризер и избира кадрите си сред останалите - другояче не мога да си обясня как може да прави такива предложения),

нито БСП на КН ще роди нещо читаво като управленски подход.

Но все пак, но все пак...

В правителството има демократичен и работещ за Промяната екип, който макар и ограничен като количество и качество, все още е над критичния минимум. Трудно който и да е самолет може да лети с едно крило, но си струва да опита. За целта:

Първо, този малък екип трябва да бърза със смяната на ИГ - само това да успее, няма да е никак малко. Докато ИГ е там, мракобесието на проолигархичните интереси у нас ще владее инициативата и ще дискредитира самата идея за Промяна.

Второ, този малък екип трябва да координира своите действия и действията на своите депутати, за да няма разнобой, за да не се правят глупости като идеята за журналистите, за да бъде възприеман именно като екип, макар и малък, малък, но въпреки това екип, за да не се генерира и без това готовата да оплюе всеки обществена ненавист.

Трето, този малък екип не трябва да се страхува да действа като управление на държава, която е член на ЕС и НАТО - никакви компромиси в това отношение няма да му помогнат, антиевропейци и антинатовци у нас има твърде много сред политиците, те са включително на много високи нива в държавата. А ако заради последователното поведение като правителство на държава-членка в ЕС и НАТО този екип бъде свален от власт, то така и да бъде, поне ще остане той като единственият искрен и последователен защитник на европейската ориентация, на европейските ценности, на европейския избор, на европейската принадлежност на страната ни.

Четвърто, този малък екип трябва да проверява и препроверява назначенията, които извършва. Да, след 33 години лутане на страната, партийни и лични компромиси, опити за оцеляване и амбиции за реализация, трядно могат да се намерят ярки професионалисти, които са целите в бяла премяна и са чисти, непорочни, светци и безгрешни, но въпреки това има персони, които в никакъв случай не бива да бъдат лансирани. Тук младостта има едно огромно предимство - тя още не е успяла да се омърси, затова е хубаво да се залага на нея. Ние имаме чудесни млади хора, моят преподавателски опит ме е убедил в това и аз мятам, че младите са не само последната, но и единствената надежда на България.

Пето, този малък екип трябва да се вглежда в и да оглежда останалите колеги министри и заместник-министри и да се опита, без да предизвиква правителствена криза, да убеди коалиционните партньори да изтеглят вече показалите се като несъстоятелни свои предложения - за министри и заместник-министри. Това само ще засили правителството. Даже за мен, кротък български пенсионер, наблюдаващ отстрани и безучастно дейността на правителството, е очевидно, че в това правителство има слаби министри, които не само са баласт с непрофесионализма си, но и генерират нарастващи минуси за правителството... Разбира се, ако партиите, предложили тези персони откажат да оптимизират своите предложения, нищо не може да се направи, но си струва да се опита. Да се опита сега, докато смяната може да мине като оптимизиране на правителството, за да не стане след време, когато тя ще е доказателство за провал на съответните министри и заместник-министри, а и на правителството като цяло.

Шесто, този малък екип трябва да обединява своите усилия, да изработва култура на съвместни действия, да не позволява да възникват вътре в него конфликти и разпри, да се самовъзприема именно като екип. Тогава той може евентуално да стане притегателна сила и за други членове на правителството. Алтернативата е този екип в един момент да се превърне във вътрешна опозиция в правителството, а аз поне не си представям как може изобщо да функционира правителство, в което премиерът е част от вътрешната опозиция в това правителство.

Седмо, този малък екип трябва да се опитва да променя не само културата на политическо говорене, която през последните десетина години изпростя неимоверно, но и съдържанието на политическото говорене. Човек като слуша и чете какво говорят и пишат в т.нар. политическо пространство, остава с впечатлението, че ние сме някъде в края на 20 и началото на 21 век. Изостаналостта в начина по който се говори и в съдържанието на това, което се говори също раждат митове, конспиративно мислене, ирационални страхове, фалшиви новини и още по-лошото - фалшиви факти, комплекси и изживявания на големи маси от народа ни като жертви на външни процеси и вътрешни заговори. Ние така и не сме имали дори за малко правителство, което да говори на езика на съвременните високи информационни, комуникационни, индустриални, генни и космически технологии (да, космически също). Всички правителства се съобразяват с нивото на общественото говорене, адаптират се към него, обслужват го, подтичват след него, превръщат се в негово ехо.

Светът е друг и в този свят България изглежда все повече демодернизирана, ориентализирана, провинциална, разсоциализирана и обезценностена, скучна, унила и обърната със задните си части към бъдещето.

За стабилността и оцеляването на правоителството качествените нови форма и съдържание на говоренето няма да изиграят някаква особена роля, но поне ще се вдигне летвата, поне ще се зададе нов тон. Защото досегашното ни махленско, чалгизирано обговаряне и обмисляне на главните ни политически проблеми и грижи доказва убедително, че не само каквито сме ние, такъв е и езикът ни, начинът ни на говорене, но и какъвто е езикът ни, начинът ни на говорене, такива сме и ние.

Харесва ли ни какви сме като държава, народ, общество и граждани? Не, не ни харесва. Тогава поне да опитаме да се променим! А опитът да ни помогне да се променим като нация е най-важната задача на правителство, което иска да бъде наистина Правителство на Промяната.

От фейсбук