Кой вдига алармата, когато дадена компания или държава представя нереално своето финасово състояние? Това е една специфична група от спекуланти, наречени "шорт селъри" (short sellers). Те са специализирани в играта на понижение на акции и облигации. Печелят от понижаването на цените на акциите или облигациите.
Техният бизнес е по-рисков и затова трябва да компенсират с повече ум, за да спечелят. Професионалните шорт селъри са различни от обикновените спекуланти, залагащи на понижение поради направен пазарен анализ, данни или слухове на пазара. Те са хладнокръвни, не се поддават на стадното чувство и подлагат всичко на съмнение. Типичният шорт селър е пословично трудолюбив. Той разполага с екип от специалисти, за които одиторските фирми могат само да мечтаят. Иначе процесът е прост - изчитат се балансите и всички достъпни данни за дадена компания поне три пъти и когато не може да се намери обяснение защо акциите й струват толкова скъпо или откъде идват обявените положителни резултати, тогава им замирисва на мърша.
Добрите шорт селъри
надушват мършата
от километри подобно на чакалите. Затова са мразени от корпоративните мениджъри, регулаторните органи, политиците и са чест обект на сатанизиране в медиите. Но подобно на чакалите работата им е полезна, защото чистят здравото от болното. От друга страна, техните действия ограничават борсовите сривове, купувайки продадените преди време активи. Типичен е случаят с ЕНРОН, където отхвърлиха огромна общественополезна работа, вместо държавата с всичките й органи, и впоследствие ограничиха борсовия срив. И естествено, спечелиха милиарди за добре свършената работа.
Има и случаи, когато шорт селърите търпят загуба или печалбата им е нищожна. Това се случва не поради грешната им преценка, а когато друга компания или държавата спасят мършата. В някои от случаите чакалите стискат своите текущи загуби и изчакват с години, докато глътналият загубите на мършата се зарази от нея. Такъв бе случаят с "Дот Ком" балона - могат да минат 2-3 години, докато истината излезе наяве. Най-пресен е примерът с имотния балон, който те помирисаха още през 2005 г. Когато излезе новина за предстоящ фалит, или очаквано пукване на поредния спекулативен балон, това означава, че шорт селърите отдавна и незабелязано са заели най-изгодните позиции и са разположили тежката артилерия. Такава новина е покана към останалата спекулативна орда да участва в масовката и да сподели огризките от предстоящото пиршество.
Без да знаем за тази порода спекуланти, е трудно да разберем резвитието на европейската дългова криза. За специалисти от такъв калибър не е трудно да открият реалния държавен дефицит на страните от Южна Европа и неговата проекция в бъдещето години преди проблемите да излязат наяве. В някои от случаите те имат по-точна представа за състоянието на държавните финанси, отколкото самите правителства. Спомнете си за новооткрития преди месец допълнителен дефицит от
1 милиард евро
 на остров Мадейра,
чието натрупване през годините португалското правителсво така и не успяло да забележи. От друга страна, основният макроикономически сценарий след евентуално спукване на имотния балон е повече от ясен. Ясни са и последствията за банките, закупили южноевропейски суверенен дълг - една от любимите мишени на шорт селърите. Пъзелът на кризата, който редим и чиито парчета ни се представят за пресни новини, отдавна е нареден на нечии маси.
Някои си мислят, че шорт селърите искат да спечелят двойно от гръцкия дълг. Тоест, ако са го продавали скъпо преди години, сега да го купят обратно на половин цена и да отворят шампанското. Грешка. Шампанското може да почака. Продължаващото умуване на институции и политици в Европа показва драстично и хроническо изоставане от събитията. Още в началото на гръцката дългова криза мудните действия поощриха чакалите да се нахвърлят и на по-големи болници. Обект на къси продажби станаха Испания и Италия. Сега е ред на Франция, където задълженията на трите най-големи банки се равняват на 250% от брутния продукт.
Стадото европейски биволи вече е разпръснато и се явява лесна плячка за шорт селърите. Но и това, изглежда, няма да отвори шампанското за стратезите на късите продажби, защото потърпевшите продължават със своите разногласия и поддържат дистанцията след събитията. На ред са няколкото останали черешки на тортата. Става дума за САЩ, Германия и Китай. Когато дългът на периферията се обезценява, всички инвеститори бягат да търсят убежище в сигурността, в дълга на метрополиите. Човек не трябва да е екстрасенс, за да пресметне какъв риск покрива под 2% доходност за над 10-годишен държавен дълг (бондове) на САЩ и Германия. Американският дълг набъбва с висока скорост, кредитният рейтинг бе намален, а тенденцията му е отрицателна. Федералната резервна система обяви операция "Туист", т. е. изкупуване на дългосрочен дълг срещу продажби на краткосрочен. Официалната цел е промяна в лихвената крива и стимулиране покупките на първокласен дългосрочен корпоративен дълг. Но и от печатницата са надушили опасността от къси продажби и се стремят да намалят наличните за целта бондове. Запушването на европейските дупки скоро ще докара и Германия отвъд разумния предел. Шорт селърите вече са се усетили и под сурдинка се говори за следващия балон, този на "първокласния", бондовия пазар. Тестовете с късите продажби на злато, са само успешна репетиция. Следващият тест вероятно ще бъде
на английски терен,
където S&P вече намекна за понижаване на рейтинга. Новост в стратегията на XXI век е, че мършата не се изяжда от чакалите, докато не зарази цялото стадо - до най-едрите и най-силните. Шорт селърите много лесно биха докарали до окончателен фалит Гърция или щата Илинойс, но очевидно нямат интерес от това. Бавната агония им носи повече полза, защото контактната група се увеличава, а спасителите демонстрират своята мудност и импотентност. Например сделката за редуциране на гръцкия дълг, сключена през юли, вече не помага на никого, нито на гърците, нито на банките. Състоянието на гръцките държавни финанси вече изисква не 21%, а 60% намаление на дълга, т. е. имаме ново парченце от пъзела. А то ще се обсъжда дълго и пазарлъците ще доведат до небивало напрежение. Защото екстрапола- циите вече показват необходимостта от 3 трилиона евро в спасителния фонд, за да се принудят чакалите да си седнат на опашките и да отворят шампанското. И, естествено, да спечелят от изчистването на мършата.