- Телевизионният сериал "Седем часа разлика" голямото завръщане на Ваня Цветкова в киното и в България ли е?
- Професията "крупие" е вече зад гърба ми. Доста години упражнявах тази професия в казино в Лас Вегас. Не искам да си спомням за този период. Не ми се говори как съм се чувствала. Това е много тежка професия. Независимо че изглежда лесна. Отидох в Щатите малко след демокрацията в България. Тогава всичко тук беше бедно и страшно. С една дума нямаше как да оцелееш. Затова заминах. Исках синът ми, който тогава беше малък, да живее по-спокойно. Трябваше да оцелеем. Така че аз препоръчвам -

ако някой иска да напусне България и да заживее във Вегас, да стане крупие

Слава Богу, синът ми израсна. Много съм щастлива с него. Колкото до завръщането ми - ако имам работа тук, в България. Може би. Но на този етап - не. Детето ми е в Лас Вегас. А не искам да бъдем разделени.
- Не сте взели окончателно решение да се завърнете?
- Аз решения не вземам вече. Правя това, което е необходимо. За момента. След това ще видим. Така действам, откакто рязко промених начина си на живот.
- Как минаваше един ваш ден като крупие в казино "Луксор" в Лас Вегас?
- Ох! Денят там е страшно скучен. Не както тук се разтегля от 24 часа на 124 например. Там нещата са строго определени - отиваш на работа. Изкарваш деня. Връщаш се. Оттам нататък денят си е твой - да ходиш в градския парк с кучето. Или без него. Както желаеш. Има и друг вариант - да стоиш вкъщи и да гледаш в една точка. Няма изненади. Това е.
- През годините открихте ли допирни точки между правенето на пари в казиното и киното? За казиното казвате, че бизнесът е доста интересен, но рискован.
- И в киното, както и в казиното има риск. Само че в различни мащаби. В киното може и да станеш за смях пред хората. (Смее се.) А в казиното, колкото повече се издигаш - супервайзер, след това шеф на смяна, получаваш доста отговорности. За всичко теб обвиняват. От друга страна, контактите с хората са много важни. От тях разбираш какво си и какво не си. Вярно, издигнах се в професията. Но никога не съм заставала срещу подчинените си само и само за да угодя на началниците. Страшно обичам Америка!
- По-скъпа ви е от България?
- Аз имам две родини. България и Америка.
- Но Америка ви носи разочарование - в интервю споделяте, че двамата мъже, в които сте били влюбена, са се оказали гейове.
- Аз разказвам смешки. А журналистите ги вземат насериозно. Не съм била разочарована. Исках да кажа, че
в Америка трудно срещам човек, когото да харесам
И тези, които ми харесаха, се оказаха... Те бяха красиви. Деликатни. Интелектуалци. В тях аз намерих качества, които ценя у един мъж.
- Какъв мъж може да спечели сърцето ви?
- Умният мъж. С умерено чувство за хумор.
- Изводът, който си направихте при неуспешните връзки?
- Както всяка жена - няма никога да си науча уроците. Винаги ще правя едни и същи грешки. Ще се озовавам, където не ми е мястото. За мен важи правилото - успелите жени, с кариера, губят в любовта.
- Все пак има един истински мъж в живота ви - синът ви, Поли.
- Така е. Като всяка майка, гордея се със сина ми. Той завърши университета в Лас Вегас. Сега работи като софтуерен инженер. Има собствена фирма. Развива добър бизнес. Много работи. Изкарва си парите напълно заслужено. Финансово независим е. Надявам се бившият ми съпруг също да е доволен, че има такъв свестен син. Не зная какво мисли таткото, тъй като не поддържам никаква връзка с него.
- В сериала на бТВ "Седем часа разлика" играете ролята на корумпираната съдийка Таня Стоева. Тя е свързана с мафията и обслужва босовете й. С какво ви провокира тази роля?
- Във всяка роля има провокация. Иначе тя не е интересна. Провокациите в тази роля са много - като персона, като професия. Като мощ. И не на последно място многото изненади, с които ме заливат сценаристите. Непрекъснато ме сюрпризират с нещо ново и аз онемявам.
Гот ми е, че все още
нещо може да ме учуди
Аз си мисля, че зная всичко. Но се оказа, че не знам. Просто съм голяма късметлийка.
- Предлагате ли на режисьорите свое виждане за образа на съдийката?
- Обичам да предлагам своя визия - как да се развие образът, да се обогати. Как да се направи всяка сцена. Аз непрекъснато се бъркам, разбира се, в позитивен смисъл, на режисьорите. Може би съм им досадила вече. Отстоявам това, което смятам, че е правилно. Докато не ме убедят в обратното. Гледам това да не се превръща в проблем.
- В процеса на снимки имаше ли разногласия между вас и режисьорите?
- Почти всеки ден. Режисьорите мислят едно. Аз понякога не съм съгласна с тяхното виждане. Убедена съм, че трябва да направим нещо друго. Спорим. Но нали знаете, че в спора се ражда истината. Накрая стигаме до консенсус. Просто съм голяма късметлийка.
- Сценаристът на филма Милена Фучеджиева е имала предвид вашето участие във филма, когато създава образа на Таня Стоева. Това ласкае ли ви?
- Не съм запозната в подробности. От години пред Милена, с която сме близки, повтарям все едно и също:
"Играе ми се полицайка.
Защо не и детектив.
Или психоаналитик"
Тя ме отклонява. Казва ми, че не се пишат сериали. В един момент тя узря за това. След срещата с Любо и Маги Халваджиян Милена ми се обажда и казва: "Аз имам нещо предвид. Специално е за теб." Веднага се запознах с идеята й. Видях в това перспектива. Одобрих ролята отраз. Е, как. Голям късметлия съм. Пак казвам.
- Приехте да изиграете ролята на Таня Стоева, без да ви убеждават. Поинтересувахте ли се дали корумпираната съдийка има прототип, въз основа на който да е изграден образът?
- Сценаристът Любо Дилов сподели с мен, че ролята, в която се превъплъщавам, има свой прототип. Целият сериал е вдъхновен от действителни случки. Ако искате да знаете къде живее тази съдийка, как обслужва интересите на мафиотските босове и работи за тях, Дилов може да ви е много полезен.
- Кои са най-интересните моменти по време на снимките?
- В началото беше много трудно. За мен беше необичаен начинът, по който се снимаше. Просто свят ми се зави, както се казва. Не можеш да седнеш, да обмислиш нещата. А аз така съм свикнала в киното. И така работя. Тук няма такова нещо. Идваш и всичко е на прима виста . Човек трябва да е готов да отскочи максимално. Не малко по малко.
- Във филма сте доста властна майка. Не търпите никакви възражения и претенции от страна на дъщеря си Мая. Такава ли сте в действителност?
- В миналото със сина ми Поли наистина бях доста властна. Съжалявам за това. Сега съм различен човек. Но човек се променя. Не го вярвах, но стана.
- Виждате ли сериозно бъдеще за българските сериали, така че да станат достойна конкуренция на турските сериали, които се следят с интерес у нас?
- Просто нашите трябва да се научат да снимат красиво. Защото хората обичат визията да ги гали. И да им доставя удоволствие. Турците това го умеят. За телевизията е необходимо. Сериалите са бъдещето. Голямото кино започва да запада. Хората предпочитат да седнат пред телевизора си и да следят нечия съдба. Дълго, дълго. И затова сериалите вървят много.
- Българският зрител е прехласнат по тематиката в турските сериали. Защо?
- Много просто. В тези филми има много любов, омраза, изневери. Ревност. Красиви жени и мъже. Видели там един красив рус турчин, и полудели по него.

В турските сериали са
несбъднатите любови
на всяка жена

Затова е интригуващо.
- Да се върнем в България с "Другият наш възможен живот" с ваше участие.
- Много любим филм ми е това. В този филм съм оставила голяма част от себе си. Мъчно ми беше, че не беше забелязан. И не получи признание от хората. Който го е гледал, ми казваше : "Ами хубав бил този филм." А аз отговарях в същия тон: "Не е лош."
- Аз съм го гледала четири пъти филма. Разтърсващ, истински.
- Такава оценка е достатъчна. Филмът наистина е много, много истински. А това напомняне чрез стиховете на великия Христо Фотев, че единствено любовта може да спаси измъчените ни души. Благодаря на режисьорката Румяна Петкова, че се сети тогава за мен. В един много важен момент от моя живот. И за това, че с Иван Иванов се срещнахме. Изобщо беше страхотно.
- Ако партньорът ви не беше култовият актьор Иван Иванов, щяхте ли да приемете офертата да участвате в ролята на ватманка, която пише стихове?
- Получи се, защото аз се вживявам във всяка героиня, която играя. Не съм от тези актьори, които обясняват: "Аз тук отидох. Правих зъби на хора, защото трябваше да играя зъболекар." Не обичам дефинициите и шума около снимките. При мен е закон да съм вярна на ситуацията. Останалото е брътвеж. И нещата се получават. Колкото до Иван, за мен е много важен партньорът. Винаги питам, когато ми предложат роля, с кого ще играя. Партньорът трябва да ми е по душа.

Ако не беше Иван Иванов, сигурно щях да се откажа

Въпреки че ролята беше написана специално за мен.
- Актьорът, по когото въздишаха доста българки - Иван Иванов, как прие офертата двамата да представите една обречена любов?
- Иван е особен човек. Но много готин пич. Никога няма да тръгне да разказва подробности. Аз го питам нещо. Той се усмихва накриво. Мълчи. Ти решавай как да протекат снимките. От две години не съм го чувала. Решила съм, докато съм в България, ще отида да го видя. Разбрах, че не бил добре.
- Доста актриси ви завиждат за ролята на Доротея и партньорството ви в "Бариерата" със звездата на руското кино Инокентий Смоктуновски. Това ли е звездният миг в кариерата ви на актриса?
- Може и така да се каже. Наистина и до днес доста хора ми завиждат. Филмът е перфектен, защото сценарият на Павел Вежинов е много добър. Бях доста малка, за да си създам ярки впечатления от снимките.

Смоктуновски чувстваше преди мен героинята, която аз трябваше да играя

Много странно. Аз интуитивно чувствах каква огромна мощ има този актьор. С риск да се повторя - решаващ е сценарият. След това идва звездата, която играе. И след това начинът, по който е направен филмът.
- Защо филмът не се прие в България?
- Много жалко. Тук му намериха сто кусура. Този актьор трябвало да играе. Оня актьор. Всеки всичко знае. Но в Русия филмът се прие доста възторжено. Никога няма да забравя, че когато Смоктуновски ме видя за първи път на летището - такава светлокоса, синеока, възкликна: "Това е Доротея." Партньорството с този голям актьор за мен беше истинска школа. Все едно че съм завършила още един ВИТИЗ.
- Вестниците писаха, че със Смоктуновски сте били почти пред любовен роман.
- Не. Смоктуновски просто влизаше в реалността на филма. Той беше обзет от емоция към моята героиня Доротея. А не към мен, Ваня. Странен човек.
- Знаете ли, че положението на доста хора на духовността, представяли България пред света, е критично. Неотдавна един известен естраден изпълнител отказа интервю, защото искал да умре. Вашият коментар?
- Като чувам това, ми се свива стомахът. Откровена съм. Трябва ние сами да се съхраним. Защото никой няма да ни помогне. Всеки сам трябва да открие рецептата. Но да откажеш на журналист интервю с мотива, че искаш да умреш, това е поражение. Аз съветвам този певец да се вземе в ръце. Да се сети кой е. Какви са тези глупости да умира по никое време.
- Политиците могат ли да помогнат в съхраняването ни като нация?
- Бих искала да могат да помогнат. А не да отиват в парламента с мисълта какво да направят за себе си, преследвайки собствените интереси. Крайно време е в парламента и политиката да се намерят хора, които да забравят за собственото си аз. И да работят за хората. За голямо съжаление това е пожелание преди избори.
- В парламента има доста амбициозни и интелигентни дами като вас. Не ви ли изкушава политиката?
- Никога. Не искам да си създавам глупави, негативни емоции.
- Несбъднатата ви мечта?
- Нямам мечти. Всички мечти, които все пак имам, ги живея.
- За какво ви боли душата? Катя Паскалева казваше, че в душата трябва да бушува вечен купон.
- Не знам. Думите за вечния купон в душата ми звучат много повърхностно. Душата ме боли, че не мога да бъда вечно до хората, които най-много обичам.