В началото на петата вълна от COVID-19 у нас десетки хора под ръководството на ПП "Възраждане" изразиха своето недоволство от зелените сертификати за ваксинация и мерките срещу разпространяването на пандемията, което породи много дебати. Лидерът на опозиционната партия Костадин Костадинов го нарече "революция", а други негови съмишленици побързаха да го обявят за “бунт”.

В навечерието на коледните празници председателят на "Възраждане" беше заплашил, че ако "управляващите откажат да се съобразят с искането за премахване на сертификата и ваксиниране на децата", в Народното събрание "ще влязат хиляди българи".

Така и в България, подобно на другите страни - членки на ЕС, хората, които са против налагането на ограничителни мерки по административен начин, получиха своя шанс да изразят мнението си на всеослушание.

Но как премина самият протест?

Основната част от участниците в демонстрацията пристигна в София от 32 населени места в България с предварително платени автобуси, които паркираха пред Националната художествена галерия. Пред парламента ги очакваше макет на бесилка с вързана на въже предпазна маска. Имаше звукова уредба и видеостена, на която по-късно се появи самият Костадинов, който пък по ирония на съдбата беше под карантина.

Звучаха революционни и възрожденски песни, както и възгласът “Долу мерките!”

Все пак на събитието се стигна до ексцесии, след като събралите се пробиха полицейския кордон около парламента, но стигнаха само до стълбите и бяха изтласкани. В получилата се суматоха няколко граждани и полицаи пострадаха.

Протестиращите напираха към парламента, макар сградата да бе празна. Вътре имаше само служители на НСО, администрация и журналисти. Недоволните поискаха вътре да бъде пусната делегация от 15 души. Получи се малко комична ситуация, тъй като на входа вече се бяха струпали 15 души, а дойдоха още толкова със същата претенция и се скараха помежду си.

По-късно бе съобщено, че трима полицаи са пострадали пред Народното събрание и са потърсили медицинска помощ във Военна болница. Служителите на реда са имали оплаквания от болки в областта на ребрата.

Около 15,30 ч. протестиращите се отправиха към сградата на Министерството на здравеопазването. Там представители на протестиращите влязоха на разговор със здравния министър проф. Асена Сербезова. Тълпата поиска да бъде създадена работна група, на която да се разглеждат от експерти исканията на протестиращите. Към 17,40 часа срещата приключи, а депутатът Цончо Ганев от "Възраждане" обяви отвън, че няма съгласие между двете страни и протестите на партията ще продължат и занапред.

В крайна сметка организираното мероприятие ще се запомни с опит за щурм на парламента, ранени полицаи и протестиращи. И задържани, сред които и въоръжен мъж. Куриозното е, че това се случи в столицата на държавата с най-малко ваксинираното население и една от първите по смъртност в целия свят.

Освен всичко за никого не е тайна, че за мнозина от участниците в протеста зад привидното противопоставяне на ваксините прозира скептицизмът срещу евро-атлантическите ценности.

Действията на протестиращите пред Народното събрание породиха много противоречиви чувства, но в социалните мрежи сякаш преобладават критичните коментари.

"Не зная защо, но този протест на "Възраждане" не ме убеди, че е справедлив, безсмислен е. Проблемът за сертификатите е повод, не причина. Ако той бе за цените на топлото за всеки дом, за доходите и други социални проблеми, които касаят всеки от нас, бих им обърнала внимание. ... Престъпно е да се прави, като се използва страхът на хората от тежките и влошени условия за живот. Още повече че организаторите са ваксинирани, а някои и със сертификат", пише например една потребителка във фейсбук.

А друг се възмущава: "Да говориш, че ваксините са “експериментална течност”, да говориш срещу ваксинацията, след като преди години си бил СРЕЩУ антиваксърите, да организираш протест срещу зелените сертификати с платен от партията транспорт, а 4-ма от депутатите ти да са ваксинирани, се нарича лицемерие. Това е, като да биеш жена си, а да ходиш на протест срещу домашното насилие".

В същото време не липсват и хора, които са изразили своето одобрение към протестиращите и отричат всякакви обвинения в екстремални действия: "Вчера за пръв път бях на протест в живота си. За пръв път почувствах, че ми е важно да се изразя не с думи, а с присъствие. Протестът не беше политически според мен. Много интелигентни хора срещнах там, от цяла България. Имаше малко деца, ученици, студенти. Протестът беше мирен и културен. Поне 1 час играхме хора, но доколкото разбирам, журналистите не са забелязали. Ако питате полицаите обаче, ще потвърдят, защото танцувахме непосредствено пред тях, малко встрани от централния вход. От трибуната имаше многократни молби към полицаите и протестиращите влизането в сградата на парламента да стане спокойно, без наранявания. Всички бяхме наясно, че това е целта на протеста - директен диалог между народни представители и граждани".

Но добри или лоши, по-бурни или мирни, протестите на гражданите са неизменна и необходима част от демокрацията. И в интерес на истината историята помни далеч по-странни както протести, така и поводи за тях.

Има също така и много по-суицидни, отколкото този на нашенските антиваксъри, които без предпазни средства се блъскаха един в друг - достатъчно е да си припомним за самозапалванията на будистки монаси през ХХ век във Виетнам или в Тибет. При тях обаче недоволството е породено от далеч по-основателни причини, отколкото са ограничителните мерки за овладяване на вирусната епидемия.

Лошото е, че случайно или не, скоро след бурно изразеното недоволство от противоепидемичните мерки - на 17 януари, отново отбелязахме мрачен рекорд от почти 10 000 новозаразени само за едно денонощие.