Животни и растения еволюират неочаквано бързо, за да се адаптират към все по-враждебната околна среда

Холивуд през годините се е опитвал всячески да замете под килима няколко свои особено зрелищни провала. Става дума за ужасно скъпи и претенциозни филми, които след това са се прожектирали пред празни киносалони в САЩ и по света. Едно от челните места в непрестижната класация принадлежи на „Воден свят“. Продукцията от 1995 г. глътва 185 млн. долара, а в дните след официалната си премиера е срината и от критиците, и от зрителите. Спомняте ли си сюжета? Защото именно той, а не финансовите проблеми на продуцентите е ценен за нашата история.

С две думи – в далечното бъдеще океаните са превзели и последната педя от сушата, а оцелелите земляни живеят на отдавна излезли от употреба кораби и острови, направени от старо желязо и каквото там е оцеляло след потопа. Всеки воюва срещу всеки, а главният герой Маринър, изигран от Кевин Костнър, без да иска, се озовава в центъра на събитията. Всички го преследват, защото са разкрили голямата му тайна. Маринър има хриле зад ушите и се чувства еднакво удобно както на повърхността, така и в океанските дълбини. Той е първият от нашия вид, който успява да еволюира, за да оцелее във водния свят. Преди 26 години хриле зад ушите си е чиста научна фантастика, днес също е такава, но дали след 1000 години хората наистина няма

да се борят с акулите за господство в океаните?

Защото абсолютно сигурно е, че ще трябва да се променим, за да оцелеем. Досега планетата се съобразяваше с нашите капризи, но оттук нататък на човечеството ще му се наложи да осъзнае, че е изгубило господстващото си положение. Посрамените човеци ще се наредят в дългата редица от животински видове, които отчаяно се опитват да еволюират, за да се приспособят към новия климатичен ред.

Планетата ни ще става все по-гореща, а ледниците – все по-кишави

Накрая няма да остане и един кубичен метър лед, а океанските вълни наистина ще залеят голяма част от сушата. Хиляди животински и растителни видове ще загинат. Оцелелите ще воюват за питейна вода и за храна. Постоянните природни катаклизми ще изстискват жизнените сили на единственото обитаемо кътче в Слънчевата система, а може би и в цялата Вселена.

Такава е апокалиптичната картинка на бъдещето и е твърде вероятно да сме изгубили шансове да я променим. През тази година се проведоха няколко важни световни срещи за климата, но решенията бяха половинчати, а най-големите замърсители обещаха да се променят в следващите две-три и повече десетилетия. Нямаме толкова време. Природата вече се готви за едно много по-трудно бъдеще, а учените наричат тази подготовка „адаптивен отговор“ към изменението на климата.

Целия материал четете в "Космос"