Какви са били болниците в Античността и Средновековието, как са възниквали, какви методи за лечение са използвали и колко ефективни са били те – това е темата на изложбата на Института по експериментална морфология, патология и антропология на Българската академия на науките в партньорство с Медицинския университет в Пловдив и Историческия музей в Свищов. Интересният и актуален в днешните пандемични времена проект е финансиран от Министерството на културата, а четирима изследователи: Надежда Кирова-Йочева, Мария Христова-Пенкова, Георги Томов и Румен Иванов се впускат във вълнуващото пътешествие назад във времето.

Приемането на християнството за официална религия в Римската империя предизвиква огромни промени в отношенията между хората, взаимопомощта и грижата един към друг.

"Най-ранните сведения за подобни грижи са свързани с дейността на св. Василий Велики, епископ на Кесария (370 – 379) – разказва Мария Христова-Пенкова. - В организирания от него комплекс, наричан "прибежище", са функционирали приют за малоимотни, лепразорий за прокажени, странноприемница за чужденци и отделни корпуси за инфекциозно болни, както описва самият той в писмо до управителя на Кападокия.

За обезпечаването на грижата за болните св. Василий лично подбира подготвен персонал – лекари и помощници, като според Созомен това “прибежище” напълно изпълнява функциите на болница. Този комплекс става известен като Василиада и се превръща в пример за подражание."

Как са организирани лечебниците в Рим и във Византия, четете тук и тук.