Когато агресията е ежедневиер време е всички да се разтревожим

Няма да кажа, че изтръпнах от това видео, нахлуло в социалните мрежи баш по светлите празници. То не е нито първото, нито, за съжаление, ще бъде последното. Свади и побоища е имало и ще има. Такива сме хората. Озверяваме непредсказуемо.

Животните се бият, когато е застрашена територията им и през любовния си период. Ние, като венец на природата (май трънен, а?), раздаваме юмручно право без никакви правила. Брат брата убива заради парче нива, съсед съседа наръгва заради ябълките от клона на дървото от двора си, надвиснал в чуждия, “два рода, равно знатни във Верона”, се млатят като катунари, щото децата им се харесали - литература, литература, ама почиваща на действителността. И видеото, снимано с телефоните (ах, век технически, век космически) не е игрален филм. Реалност е.

Осем 14-15-годишни пребиват един 13-годишен. Ама яко го пребиват,

по всички

правила на

уличния бой,

с шамари, юмруци и ритници. Защо? Вечната ябълка на раздора - заради момиче. Смешно ли е, че тийнейджърите имат такива причини за разправа? Не ви се вярва чак? Ами Ромео и Жулиета са били тийнейджъри, нищо ново под слънцето. Само дето е абсолютно неприемливо в днешно време да подминаваме снизходително подобни деяния.

Да махнем с ръка в смисъл: е, голяма работа, хормоните бушуват, нали всичко се е разминало, детска му работа... Детска ли? Хайде да видим хронологията.

В кв. “Лагера” пребиват момчето група нападатели, пострадалият е без опасност за живота (за психиката му все още не говорим), а преди няколко дни

биячите се

връщат...

въоръжени

Да, да - въоръжени, защото как иначе се казва на това да носиш боксове, пистолет и ножове, с маски на физиономиите.

Слава богу, жители на квартала предотвратяват новия конфликт, викат полиция. Случаят е обект на разследване, няма изнесени данни за издирваните, за задържаните и за хода на следствието. Разполагаме само със споделеното от живеещите на територията.

Фактът обаче е факт, при това надлежно документиран в мрежата. Агресията стана нещо нормално май, а ние я подминаваме като нещо естествено. Това, че се случва непрекъснато, не е естествено, дами и господа. Защото я упражняват или е упражнена върху децата ни.

Днес чуждите,

утре вашите

Ще се бият и ще ги бият - за момиче, за момче, за вещ, за поведение, което другиму не се харесва, просто ей така, щото тия хормони трябва някак да избият и да се укротят, нали? Ма много е лесно от тази гледна точка, прекалено лесно, не мислите ли?

Физическите рани ще заздравеят, някой сеща ли се за другите, които остават понякога за цял живот, защото психиката не е така лесно заздравяваща, там травмите са страшни и деветдесет психоаналитици понякога не се справят да извадят защо животът ти върви на кестерме. Прав е като бог татко Фройд, че всичко е в детството. И не знаеш какви скелети от гардероба на паметта в кой момент ще затракат по житейския ти път.

Да, българите на психоаналитици не ходим, опитваме се сами да се справим и успяваме, но невинаги.

Казват, че обикновено жертвата на насилие става насилник, но не е задължително. Мисля си насилниците като какви се проектират. И направо не ми се мисли! А в този случай всички са деца, реално погледнато. По-малките моментално предизвикват у по-големите си батковци, роднини и приятели желанието да бъдат не само защитени, но и да получат възмездие.

Махленските войни също не са от вчера, но това не значи, че трябва обществото да ги толерира. В XX в. живеем все пак, нали не го забравяме. И не поставям въпроса

“Къде

сбъркахме?” По-скоро ми се ще да попитам какво правим, за да не бъркаме.

Поне не чак толкова много.

Защото, ако не се вземат адекватни мерки срещу подобни деяния от семейството, от училището, от обществото - ще гледаме поредния клип и след три дни ще го забравим.

Защото ще излезе нов. Не мога да давам съвети, препоръки, законови и незаконови мерки - всеки си познава детето, до навършване на пълнолетие то е негова грижа и негова отговорност.

Приятел в мрежата ядосано, но според мен резонно беше повдигнал темата за несъществуващите вече ТВУ-та.

Не въпия за възстановяването им, ама

чувството за

безнаказаност

е в основата

на всички престъпления, независимо на какво ниво. Да, бе, децата се сбили, чудо голямо. О, голямо е, огромно е! Защото става ежедневие, а ние просто го подминаваме с лека ръка.

Докато тежката ръка на живота не се стовари на нашето рамо и тогава осъзнаваме, че не бият Паниковски, а паниката е в нашата къща. При това абсолютно реална, до безизходица.

Когато се обърне колата, пътища много, но изход няма. Даже на клипче в ютюб няма.