Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

1968 г. студенти пеят под балкона на Живков "Тодоре, дърто магаре" Тодор Живков сред младежи бригадири през 80-те години

Уволняват екип на БНР, пуснал при връщането му от Япония “Наш'то слънце се завърна пааак, наш'то слънцеее… Тири-рара-трак”

Затворен в Белене за остроумия, Петьо Пандира казва: “Там е студ, глад, бой и въшки като скариди”

В непрекъснато строящата ни се, заливана с бетон и асфалт социалистическа родина денят 7 ноември бе национален празник. Младежи със строги погледи и девойки в плисирани поли над голи коленца, тъмни шушляци, бели ризи и пионерски връзки дефилираха френетично в манифестации пред държавното ръководство. То, ЦК на Бе-Ка-Пе, лично другарите от висшия комунистически ешелон, в този тържествен ден слизаха от високите розови облаци и кацаха на гробницата на другаря Гео Ди в центъра на София. И от белокаменния балкон започваха да махат разсеяно към реките от хора, скандиращи глупости.

Наставаха най-бурни овации обаче, когато над мумията на другаря Гео Ди разцъфтеше

лъчезарната усмивка на първия секретар на ЦК на БКП,

"гения от Правец", "човека от народа", почетния член на съюзите на писателите, артистите, художниците, слепите, глухите, овцевъдите, ловците (и каквото се сетиш още) в България, другаря Тодор Живков. Дъжд, студ, лед – там! И задължително усмихнат в строя на пл. "9 септември", иначеее… "Човекът от народа", вождът бай Тошо, може да види от трибуната киселия ти образ, да се разсърди и да се разлюти. После – жална ти майка!

Илядо деветстотин и седемдесетте. "Илядо", а не "хиляда", защото "бащата на нацията" от 1956 до 1989 г., другарят Живков, непринудено, на тежък селски диалект предъвкваше ловко първото хилядолетие след Христа. И затова селяните по градове и села го обичаха и свойски го наричаха Тато. А по-сдържаните граждани и гамени като мен – просто бай Тошо. Народна република България празнуваше официално, с манифестация и тв камери метежа на болшевиките в Русия през 1917 г. - "Великия октомври", именуван в часовете по английски език "Дъ грейт октобер социалистик револушън". Крайцерът "Аврора" в Петербург с оръдието (дето не гръмнало), самият водач на пролетарската революция в света - другарят Ленин, във влака на Финландската гара, щурмът на Зимния дворец, победата. Броненосецът "Потьомкин", "Човекът с пушка", цитати от Владимир Илич, знания и просвета от задължителния

научен комунизъм,

ехеее... Моля.

Още никой не бе чувал за Октоберфест в Мюнхен, тоя с тоновете бира. А ако знае и си признае нещо пред приятели, той сее вредна вражеска пропаганда за гнилия (ама сладък) капитализъм. Решително "Не", другарки и другари! За "Великия октомври" си има наша, родна песен (освен безброй съветски). Българска, младежка, оптимистична: "Аврора", ра-ра-ра, "Аврора" – наша съдба, "Аврорааа", "Аврорааа" значи това". Не песен, а чудо! Модна естрада, жълта лимонада. За чавдарчета, пионери и комсомолки. Да! Това се пее пред държавното и партийното ръководство! И военни маршове в прослава на социализЪма!

А не като хайваните от студентските вълнения в София през лятото на 1968-а! Дошли, моля ти се, в тихата юлска нощ под прозорците на Неговия дом на улица "Оборище" (много софиянци я наричаха "Тодорище") и пеят под прозорците на първия държавен и партиен ръководител народната песньовка "Тодоре, дърто магаре"… И подвикват за някаква си демокрация, за Пражка пролет, за някакви свободи. А другарят Живков си почива в момента... Гамени! А милиция, а гонка, а решетки. Ха де!

В началото на 70-те из София плъзна мръсна клюка, че другарят То Жи лично уволнил екип от новините на националното радио. Той се прибира от тежка командировка в далечна екзотична Япония, каца със самолета, съобщават го официално в новините по радиото и… И пускат за илюстрация, моля ви се, неприемлива за случая естрадна песньовка: "Наш'то слънце се завърна пааак, наш'то слънцеее… Тири-рара-трак". Абе, нещо наум като "не подвива крак".

Или тям подобна подигравка с "бащата на нацията". Схватлив офицер от Управлението за безопасност и охрана (УБО – днешната ДАНС) обаче загрял, докладвал за пародията и... И на авторите на глумата в национален ефир моменталически бил бит шутът. В гъ... Пардон, точно там, където гърбът губи приличното си име. Ерго, в бузите отзад и трудовата книжка.

"Геният от Правец", докато си почива, може би е смятал, че хората са забравили и т.нар. унгарски събития от 1956 г. Но мислещите помнеха и споделяха (само в най-тесен кръг) за гонките на "гамените", за хайките срещу нормалните, за арестите на интелигентните, за тормоз и слухтене на зевзеците мъдреци с бликащо чувство за хумор. Помнеха и убития в комунистически лагер за вицове срещу властта цигулар Сашо Сладура, една от джаз легендите на София.