Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Свети княз Борис-Михаил се покръстил във водите на старозагорското аязмо

Вековете имат свойството да замъгляват погледа на съвременника към събитията от миналото. Някои увисват в безтегловност поради липсата на конкретна фактология и ни позволяват или белетристично да ги идеализираме, или да ги сатанизираме незаслужено. И тук идва ролята на историята като обективна наука, която ни осигурява нужните диоптри, за да видим историческите събития в техния автентичен вид. Една от

най-важните фигури

в българската история несъмнено е свети княз Борис-Михаил Покръстител – далновидният владетел, дал на народа ни оръжието на победата и вечния живот – Кръста. В този ред на мисли двама старозагорски учени ни поднасят едно свое ново изследване, което вади на бял свят важни детайли, свързани с най-значимото събитие в живота на Покръстителя – неговото лично кръщение в православната християнска вяра.

Книгата „Боруйската Мала света гора (Къде и кога се е покръстил княз Борис-Михаил)” е плод на над 20-годишно изследване върху средновековната история на Стара Загора (Августа Траяна; Берое; Боруй; Велта; Загра-и ески шехир; Ески Загра; Железник). Автори на книгата са Иван Танев Иванов, професор от Тракийския университет – Стара Загора, и Мариана Минкова, д-р по археология, главен уредник и нумизмат в РИМ – Стара Загора. Рецензент на изданието е известният Пламен Павлов, професор по средновековна история във Великотърновския университет, а самото изследване е благословено с решение № 885/18.07.2018 г. на Епархийския съвет на Старозагорската митрополия.

“Терминът Боруйска Мала света гора е въведен за пръв път в 1917 г. от тогавашния Загорски митрополит Методий, но поради липсата на конкретни данни и изследвания

не намира място

в българската историография

– разказва за в. “168 часа” Мариана Минкова. - За да уточним броя и местоположението на съществувалите в миналото манастири, ние обходихме местностите и разпитахме малкото останали възрастни хора по селата Дъбрава, Борилово, Змейово. Събрахме информация, отложена в архива на РИМ - Стара Загора, и в издания от други автори. Впоследствие бяха включени и данни за близките села Богомилово, Оряховица и Черково, с което манастирите станаха общо 24.”

Главният манастир лавра е бил до извора аязмо на свети Теодор Тирон. Това е сегашният манастир на аязмения връх, възстановен от митрополит Методий. Огромното значение и историческата роля на това свято място кара митрополит Методий да подеме кампания за облагородяването му, за да го запази като значимо и любимо място за посещение от идните поколения. От посочените 24 манастира най-известен е този в местността Манастира до реката Боров (Баров) дол, разкопаван в 1927 г. и сондажно проучен през 2013 г. До манастира е имало мощна чешма с много корита,

известна като Царската чешма,

и е минавал път, известен като Царския път. В паметта на населението от града и околните села този манастир се слави като мястото, където

княз Борис I Михаил се е покръстил

и се е оттеглил в края на управлението си, там е и погребан.

Като резултат от изследването на проф. Иванов и д-р Минкова за пръв път са описани мащабът и историята на практически неизвестното за науката голямо манастирско поселение с неговите 24 манастира и център старозагорското аязмо на св. Теодор Тирон. Спрямо известните досега в България четири манастирски селения (Великотърновско с 40 манастира, Софийско с 12 манастира, Сливенско с 8 манастира и Странджанско с 3 манастира) Боруйското манастирско селение се очертава като второ по-големина след Търновското. Представени са данни, че някои от манастирите на Боруйската Мала света гора са съществували от епохата

на ранното християнство,

други до средата на XVII век. Показано е, че култът към местния свещен извор аязмо, център на манастирското селение, води началото си от антично време и се запазва през раннохристиянската епоха, като мястото на трите нимфи, покровителки на извора, се заменя с това на християнския светец покръстител Теодор Тирон. Както на други места, така и тук строителството на църкви и манастири се ускорява по време на християнизирането на България през 864 година, след завладяването на района от Византия и по време на Второто българско царство. Както при другите манастирски селения,

църковната утвар

на последните манастири,

изоставени през XVII в., е пренесена в най-ранните църкви на съвременна Стара Загора – “Св. Димитър” и “Св. Въведение Богородично”.

В началото на книгата е разгледан проблемът за границите на областта Загора със столица град Берое и нейното мирно присъединяване към България от княз Тервел през 705 г., което предопределя и цялата средновековна история на Берое-Боруй като важен граничен град и културен мост между България и Византия. В тази връзка отделна глава в книгата е посветена на небесния покровител на старозагорското аязмо и на Стара Загора свети Теодор Тирон, който е бил и небесен покровител на византийската армия и на византийското императорско семейство, включително на династията на Комнините, които са имали имение в града. Св. Теодор Тирон е много почитан и във втората столица на българската държава – Преслав, откъдето е известната негова мозаечна икона. В книгата за пръв път са приведени данни за възникналия до град Берое-Боруй култ към местния византийски пълководец от български произход св. Михаил Воин Българин, житиен двойник на св. Теодор Тирон.

Представена е

нова подкрепа

на изказаната и от други автори теза, че св. Михаил Воин е бил канонизиран най-напред от византийската църква, което е подтикнало строителството на местните манастири.

“В съвременната българска историческа наука е утвърдено мнението, че българският владетел княз Борис I Михаил се е покръстил в началото на 864 г. – уточнява д-р Минкова. - Критичният анализ, който правим на т.нар. Бертинска хроника, ни води до нов извод за все още нерешения важен проблем в кой ден се е покръстил българският владетел. Най-обоснована изглежда възможността княз Борис I Михаил да е приел свето кръщение в деня на св. Теодор Тирон (Тодоровден), имения ден на византийската императрица Теодора, майка на Михаил III и фактическа кръстница на българския княз.”

С това се обяснява и често срещаното име Теодор, Теодора във владетелския род на княз Борис I Михаил. Съгласно астрономическите изчисления за 864 година Тодоровден е бил на 22 февруари. Той се съгласува с известния документ, че бунтът на болярите в Плиска срещу покръстването е станал на 28 март. Това означава, че бунтът срещу Борис е избухнал 34 дни след неговото покръстване, когато той се завръща в Плиска и започва масово

християнизиране на болярите и народа

Вземайки предвид документираното условие, което Борис поставя, за да се покръсти - да му се върне областта Загора, изследователите предполагат обосновано, че мястото на покръстване трябва да се е намирало някъде в областта Загора, най-вероятно в нейната столица Берое. Същият този извод, но с друга обосновка е изказан в началото на XX в. от българския историк Александър Чучулайн, доктор по богословие от Петербургския духовен университет.

Изводите на двамата старозагорски учени за датата и мястото на покръстване на княз Борис I Михаил съвпадат с известното Старозагорско предание за покръстването на българския владетел. Най-подробен вариант на това предание, известно в пет разновидности, представлява разказът на униатския архимандрит Иван Дочев Ваклидов от 1884 г. Според това предание княз Борис I се е покръстил на старозагорското аязмо в деня на неговия покровител св. Теодор Тирон, който ден е честван като празник на християнското население на града и района от Средновековието до 1944 г. При своето покръстване княз Борис I Михаил е направил това, което хиляди вярващи са правили и преди, и след него на Тодоровден - сутрин рано

преди изгрев-слънце се е умил във водата

на аязмения извор, когато тя става свещена и лековита. По този начин св. Теодор Тирон - небесният покровител на старозагорското аязмо и на византийското императорско семейство - е станал физическият покръстител на българския владетел. Подчертано е, че от всички известни хипотези единствено старозагорското предание обяснява документираното “нощно” покръстване на княз Борис I Михаил и неговата каноничност.

Като друга подкрепа за местната версия за покръстването на княз Борис I Михаил в книгата е посочено възникването на Боруйската Мала света гора, както и многото местни топонимни названия: Баров дол, Баров рът (бар < барин - “господар, боляр”), Кузлуджа < Кутловец - върховете Голям и Малък Купеларец (кутел - “съд за кръщаване”), връх Кръстта, местност Кръщене, село Хрищене), които

свидетелстват за владетелско присъствие

и важно покръстване на това място. Известното в църковната литература съвпадение на свети Михаил Воин с личността на българския владетел княз Борис Михаил е обяснено в книгата с това, че култът към Михаил Воин възниква на място, където българският владетел се е покръстил.

И още едно доказателство, свързано със световноизвестен артефакт – фамозните средновековни каменни плочи от Стара Загора с изображения на животни. Тези пет плочи от червени шисти са без съмнение едни от най-интересните и уникални археологически находки в България и Европа. Четири от плочите с релефни изображения на барс, грифон, пауни и двуглав орел са открити през 1907 г. във вододайната зона, на 1,5 км северно от върха на старозагорското аязмо.

“Старозагорските каменни плочи с царски цвят, върху които има изображения на митични царствени животни - кърмеща лъвица с лъвче (всъщност барс, кърмещ малкото си), лъв (всъщност барс – тотем на владетелския род на княз Борис I), грифон, двуглав орел и пауни са още едно доказателство за царско присъствие. – твърди Мариана Минкова, която е завършила специалността “Средиземноморска археология” във Варшавския университет. - Византийските хронисти Продължителя на Теофан, Йоан Скилица и Георги Кедрин свидетелстват, че княз Борис си построил “нов дом”, който той често посещавал, за да ловува. В този нов дом (ловна резиденция)

князът взел решение

и веднага след това се е покръстил. В хрониките е посочено, че по покана на Борис византийският художник Методий изобразил в ловната резиденция “различни животни, предизвикващи смайване и страх у зрителите”. Според нас намерените в района на старозагорското аязмо средновековни плочи с изображения на животни са останки от тази ловна резиденция на княз Борис и свидетелстват за нейното местоположение и място, където князът се е покръстил.”

Важно място в книгата “Боруйската Мала света гора” е отделено на първия Загорски митрополит Методий Кусев и на

първите стъпки

на управата

на освободена Стара Загора за утвърждаване на историческия духовен облик на града, въздигнат върху представата за покръстването на княз Борис I Михаил във водата на свещения извор аязмо на св. Теодор Тирон. Коментирана е и нихилистичната политика на тоталитарната власт в града и страната след 1944 г. по изтриване на историческата памет за това важно събитие от българската и европейската история.

Освен да представи нови исторически данни и анализи, книгата има за цел също и да спаси от окончателно забвение и унищожение следите на практически неизвестната за науката Боруйска Мала света гора и свързаната с нея народна памет за кръщението на княз Борис I Михаил.

“Опитахме се да подпомогнем възстановяването на духовния и европейския облик на Стара Загора, като възкресим обвития в забвение негов небесен покровител и закрилник от хилядолетие св. Теодор Тирон”, потвърждава в заключение д-р Минкова.