Натискът върху България трябва да спре - защото, да не се сети някой да поиска референдум за българското “да”

Крайно време е Брюксел да престане с огромния и несъразмерен натиск върху България за приемането на Северна Македония в ЕС. Ако за „цивилизованата” Европа , която преди хубавата идея за интеграция роди и не толкова „цивилизовани” идеи като комунизма и фашизма, нашият спор със северномакедонските ни приятели е някаква “безумна балканска дивотия”, то за нас, българите, не е точно така. Ние сме кръвно свързани с Македония не само исторически, но чисто родово и кръвно. 1/3 от днешните българи са преки наследници на бежанците от Вардарска и Егейска Македония.

Защитата на българската история не е нито проява на груб национализъм, нито романтичен прочит на миналото. За един малък седеммилионен народ, демографски катастрофирал като българите, борбата за опазване на историята му е борба за оцеляване в новия глобален ред или хаос. Това не е претенция, това е чувство за самосъхранение. Да, заради блянът Македония ние сме претърпели най-големите си национални трагедии, но тази болка е вече част от общата национална памет и не може да бъде изтрита, защото понякога загубата сплотява повече от победата. Мъката обединява повече от радостта. Не може да отнемеш от един народ споменът за костите на дедите му.

А македонската мъка е родена в утробата на борбите за плячка и влияние на същите тези велики европейски сили плюс Русия, които днес се опитват да ни поучават. Едва ли е случайно, че след Берлинския конгрес се ражда народната ни песен „Ой , ти, Европо, блуднице Вавилонска, кръвнице Македонска!”

Без да изпадаме в антиевропейски ексцесии, но по мои наблюдения на доста голяма част от българите им писна някой да ни поучава за нашата история от Брюксел, та чак до Москва.

В историята си сме допускали огромни грешки и ние българите имаме своите немалки грехове, но извинявайте, по сравнения с повечето ни комшии и братя от Европа ние сме като момина сълза. Да припомня ли, че гръцкият лозунг на тяхната борба в Македония е бил „Българин да не остане!” А да припомним ли, че днешна добричка и либерална Европа е построена върху скелетите на империи, които буквално са изтребвали цели народи и са задигали всичко, което е могло да се задигне.

Затова нашия царски дворец изглежда като паянтова беседка до великолепието на Версай. Ние не сме имали колонии. Ние не сме водили завоевателни войни. Ние не сме заробвали и продавали хора като вещи. Ние не сме “обезкостявали” цели континенти. Ние не сме създавали газови камери. Комунизмът, нацизмът и расизмът не са плод на българска душа и мисъл. Нещо повече. В новата балканската история няма по преследван народ от българския. Десетилетия наред над него - от Северна Добруджа до Бяло Море, от Одрин до Ниш и Охрид е извършан съзнателен етноцид, тоест съзнателно унищожаване на националната му култура и самобитност. Съзнателно заличаване на националната му памет по изключително драстични начини. За това ние има историческото право да защитаваме малката си историческа истина.

Един ви само един дребен пример за „медийното тричане” на българска позиция. Това германски журналист в авторитетен германски вестник да ни обвинява за “българската фашистка окупация” на Скопие е меко казано проява на историческо лицемерие. Ако Германия заради нацизма има основания да се срамува от части от своята история, ние българите нямаме. А това, да ни се вменява във вина ,че не сме спасили евреите от Тракия и Македония си е вече наглост. Защото „новите територии“ между 1941 и 1944 г. всъщност са били само администрирани от български власти, но в тях истинският юридически хазяин е бил друг - Германският райх. И тези евреи не загинаха в български пещи, а бяха унищожени в центъра на “цивилизована” Европа и най-вече на територията на самата Германия и в окупираната Полша.

Да, в България е имало антисемитски закони, но същата тази България, благодарение на своя народ, църква, армия и достойни народни представители, успя да направи така че, че българските евреи да съхранят живота си. Къде другаде в “цивилизована” Европа се случи това?

А какво да кажем за нашите братя от Вардар, които толкова бленуват да се доберат до ЕС и може би най-вече до неговите фондове, но продължават да правят провокация след провокация напук на здравия разум. Това Зоран Заев, “големиот приятел на Бугариа” да обявява Свети Климент Охридски за „основоположник на македонския език, писменост и духовност”, просто връща прословутата историческа комисия не в първи клас, а в детската градина. И понеже всеки има право на мнение, включително и Заев, нека си зададем въпроса,ако Климент Охридски е в основа на македонския език и писменост, то тогава откъде се е взел българския език? Да не се окаже че ние , барабар с половината славянски свят, пишем не на кирилица, а на „македоница“? Да ни би цар Борис Покръстител да е пратил Климент в тогавашна област Кутмичевица до Охрид, защото всъщност е бил скрит „македонист“ и искал да дари европейско бъдеще на северномакедонците. Май натам отиват нещата защото Зоран Заев определи Охридска книжовна школа като „првиот балкански и европски универзитет“... Не съм и допускал, че българският цар е създал това, а не книжовна школа която да учи народа му на четмо и писмо.

И щом Скопие няма претенции към нас, защо лидерът на най-голямата им партия в момента ВМРО-ДПМНЕ иска „македонско малцинство” в нашата конституция?

За баланс да кажем нещо и за лицемерната роля на Русия.

Това Русия да честити денят на Климент Охридски само на северномакедонците и да го определя като основател на македонската писменост, е също изключително грубо и провокативно.

В отговор например ние може да почнем да им честитим някой от големите им празници директно първо в Киев, защото Киевска Рус е възникнала далеч преди Московското княжество. Дали на “братушките” ще им бъде приятно, да им казваме, че християнството, писмеността и държавността са дошли при тях от „широката украинска земя“ или да наречем княз Владимир Велики „украинец” ,понеже днес Киев е столица на Украина? Става дума за свети Владимир, Покръстителя на русите, който честваме на 15 юли? Много хубаво ще стои “Уважаеми руси, честит ви Свети княз Владимир Велики, основател на украинската духовност и държавност”.

А всъщност какъв е проблемът на съвременната македонска върхушка да признае поне в дебелите си исторически книги и учебници, че македонската нация е възникнала на основата на общи с българите исторически корени. Нима някой в Австрия отрича ,че австрийците са от семейството на германските народи или че говорят на немски? Дали това намалява стойността на Австрия в международния живот?

Проблемът е друг - че ако рано или късно съвременните македонци разберат истината за своето българско минало и осъзнаят лъжите, втълпявани им за „татаро-българските фашисти“, те ще излязат от югославо-сръбското мисловно и геополитическо пространство. За това го боли скопския елит, защото ще трябва да се отрече от майка Сърбия и югославоманията, а пъпната му връв с тях е много силна и добре подплатена.

И накрая щом толкова много натискат българските власти да вдигнат ветото, тази същата наша власт защо да не вземе да свика един скромен референдум за това „Да“ или „Не“ да кажем на Северна Македония? Нали властта произтича от “суверена”? Нали Брюксел толкова обича свободната воля на народите? Интересно ми е какъв ли ще е резултатът на подобно допитване? Според мен повече от очевиден. Може да е прекалено, но и нас не ли натискат прекалено? В кръга на шегата и не съвсем, могат да го свикат заедно с местните избори през 2023 г. Така, Скопие ще има разумен срок да премисли какво да пише в учебниците им.