Рядко съм гневна по отношение на нещо свързано с хората с увреждания, защото в България съм видяла всичко, включително и адската смърт на сина ми, оставен от всички, освен от шепа приятели и техните последователи в една от нашите общности, които ми помогнаха да посрещна поне разходите по обгрижването му докрая, а те не бяха посилни за мен. Тези хора са мои съмишленици и приятели и досега и аз подкрепям вече други каузи, защото децата, хората с увреждания, живеят въпреки държавата.

Един закон приет след множество мъки, предателства и изкривяване на действителността не е чудото за нашите хора, а напротив, ако се облягахме само на него и на инцидентни дарения за всеки отделен случай и държавата се задоволява с това, ние създаваме каста от паразити вегетиращи върху една все пак доволна основа и нежелаещи да развиват социалната политика в държавата и съответно да социализират онези, които са със заболявания, но са живи и трябва да бъдат пълноценни за себе си и за обществото, което ги подкрепя именно на тази база! В нашата общност всеки лобизъм или показност са гадни!

Снощи гледам едни снимки на благотворителен бал, дотук нищо нередно, но системата, която ни убивала твърди, че събира благотворително продукти и пари за бедни и болни хора, а същевременно кани на бал хора в неравностойно положение и разходва средства за банкети и танци, докато взима от други хора за това. На всичкото отгоре осигурява и пиар на президентшата Десислава Радева, която благородно се снима с нещастните дечица, за да забрави за тях точно секунди след фотосесията. Както забрави и съпругът й за моя син след писмото, с което се обърнах към него и институциите през 2017 година и се скри, защото аз не излъгах! Както преди това същите жени осигуриха пиар за други политици чрез децата си, това което аз не позволих да се случи с моето! Апропо вчера майката на едно от гушнатите деца след мой коментар, засягащ темата и казващ много истини отговори, че за нея е важно децата й да са щастливи и усмихнати! Да, така е, и се радвам, когато нашите деца са щастливи и с усмивка на лицето, но ненавиждам двойния стандарт, паразитизма и прагматизма, на тези които желаят да живеят на гърба на децата си, защото аз съм гледала достойно сина си, работила съм двайсет и шест години, докато изляза от строя, за което сега плащам, не съм дала никому да си прави пиар на негов гръб и не съм погазила паметта му чрез подобни смекчаващи съвестта и душата методи, един, от които е аз да съм добре, а другите да се оправят.

Тези, които го правят порицаха една Хелпкарма и родителите търсещи нейната и на другите платформи помощ, а с какво са по-добри тия, които седят вече години на площада, превръщайки протеста в професия и открито просят питам!? Все се надявам да се осъзнаем, да тръгне социалната политика на държавата в правилната посока и да спрем да толерираме паразитизма и лицемерието! Да се научим що е истинска благотворителност и тя да помага за изграждането на личности с или без увреждания! Моите предци са били възрожденци и благотворители и аз много добре знам какво е това животно, надявам се да се върнем към правилния подход и социализация, защото в това е смисълът. Тогава може би ще престана да се гнева, казах може би!

От фейсбук