Предлагат му да остане в Белгия, но той отказва – не може да излъже хората от селото, които са му събрали пари да учи в чужбина

Съпругата му е безумно богата белгийска аристократка, която избира любовта и трудния живот в следосвобожденска България

И днес, вече над сто години, варненци с уважение говорят за индустриалеца Асен Николов Семов, за неговото трудолюбие, предприемчивост и упоритост. За него са създадени митове, които го характеризират като жесток, алчен капиталист експлоататор, други го боготворят като един от първите социални капиталисти с добро отношение към работниците и щедър дарител.

Асен Николов Семов е роден на 7 август 1885 г. в село Микре, област Ловеч, в бедно многодетно семейство. Баща му Никола Семов е участник в националноосвободителното движение. Заподозрян, той се прехвърля в Румъния.

Тук придобива прякора Хъша

Преди Априлското въстание се завръща нелегално в България, където вербува четници за Ботевата чета. Само от село Микре в нея се включват единайсет души. В героичните сражения с турската войска четата е разбита и загиват 104-ма четници. Заловени и изпратени в Диарбекир са 28 въстаници. Останалите 76-има четници успяват да се доберат до Румъния и Сърбия.

Бащата на Асен Николов - Никола Семов-Хъша, успява да се добере до Русе и тайно е прехвърлен в Румъния. Включва се в започналата Руско-турска война като опълченец.

Записан е в шеста опълченска дружина

След приключването на войната той се прибира в родното си село Микре. Задомява се с Йорданка, вдовица с две деца. Живеят скромно. Раждат им се още три момчета и три момичета, сред които и Асен Николов, бъдещият индустриалец.

Малкият Асен расте като буйно и работливо, предприемчиво дете. Редовно носел пълните гюмове с прясно биволско мляко на 25 км - чак до Ловеч. За да не се връща празен, приемал от цялото село поръчки за закупуване на различни продукти и предмети срещу определено възнаграждение.

След завършване на образованието си заради будния ум и трудолюбието му жителите на селото събират пари и го пращат да учи във Военноморското училище във Варна. Асен Николов го завършва с отличие, като през цялото време на обучението си работи като обслужващ военните кораби. Заради отличието му е дадено право да продължи обучението си със стипендия в град Гент, Белгия. Избира да следва инженерство.

В Гент Асен Николов се запознава с Маргарета Климентия Йоанна Степарг. Тя принадлежи към една от най-известните и заможни фамилии, която притежава текстилни фабрики. Маргарета е изключително дисциплинирана, скромна и всеотдайна. Владее няколко езика, учи икономика. Връзката между двамата прераства в любов. Семейството и особено дядото на Маргарета не са безучастни към тяхната връзка. Междувременно Асен Николов успешно завършва висшето си образование по инженерство.

Семейството на Маргарета прави предложение на Асен Николов да остане на работа като

инженер в Белгия

Пред него се открива възможност да поеме ръководството на една от фабриките на фамилията. Както и реалният шанс да уреди живота си и да заживее прекрасно и в охолство в Белгия. След кратък размисъл

Асен Николов решава да се завърне в родината си,

да поеме своя кръст във възраждащата се България и да се впусне в пътя с многото неизвестни. Той е убеден, че е нужен на родината си със своите знания и натрупан опит.

Асен Николов провежда разговор с бъдещия си тъст и му обяснява, че не може да предаде България и хората, които са го издържали по време на следването му в Белгия. Същите мотиви изтъква по време на разговора си с Маргарета. Заявява й, че ако истински го обича, те ще се оженят и тя ще го последва в България. В разговора той не й спестява истината, че животът им в България ще бъде много труден, че трябва да започнат от нула. Маргарета се съгласява с представените й от Асен Николов перспективи и загърбва удобствата на аристократичния си живот. Сключват брак на 14 април 1909 година в град Гевт, Белгия. Богатият дядо заявява на новия си зет, че ще подпомогне младото семейство с финансови средства само когато Асен Николов успее сам да се впише сред фабрикантите в България.

Семейството на Маргарета и Асен Николов напуска Белгия и вдъхновявано от взаимната си обич, се отправя за България. Вероятно Асен Николов е имал ясни идеи за развитието си и за бъдещето на семейството си. Установява се във Варна - един динамичен в търговско и индустриално отношение град. Отправя молба до Варненската община за оземляване и

получава един декар в предградието Сес Севмес

Изгражда малка кирпичена къща от едно коридорче и стая. Започва бизнес с предмет обработка на агнешки кожи. В своята книга "Индустриалецът Асен Николов" (1885 – 1945) Д. Димитров пише за този период на семейството: "Маргарета години по-късно си спомня и споделя пред сина си, че винаги като се е прибирала от града, на километри се усещала смрад на мърша и това винаги я карало да запушва носа си".

Младите живеят пестеливо и задружно. Благодарение на находчивостта на Асен Николов и безбройните му бизнес начинания той за кратко време увеличава капитала си.

Бизнес успехите на Асен Николов не остават незабелязани от богатия дядо на Маргарет. Той изпраща финансова помощ на младите, като подпомага бъдещите планове на Асен Николов. Възползвайки се от Закона за насърчение на местната индустрия, със спестените средства и с помощта на белгийските си роднини Асен Николов

построява модерната бояджийска фабрика "Орел"

в предградието Сес Севмес (днешния квартал "Аспарухово").

Тя е оборудвана с най-модерни машини за боядисване на прежди и обслужва намиращата се в близост тъкачна фабрика "Прогрес" с 200 модерни стана за изработване на всякакъв вид памучни прежди, както и тъкачните фабрики в Северна България. По време на Първата световна война предприятието на Асен Николов работи за снабдяването на армията. Това му осигурява големи печалби. Спечелените средства той влага в мащабно строителство. За реализирането на замислите си Асен Николов влиза в съдружие с фирмата на Тодор Паница.

Тодор Николов Паница е известна личност в нашата история. Роден е през 1879 г. в Оряхово. Деец на македонското революционно движение. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. През 1907 г. участва лично в убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов - видни дейци на Вътрешната македоно-одринска организация. Паница е близък с Яне Сандански и с младотурската партия на Кемал Ататюрк. През 1909 г. заедно със своята чета участва в потушаването на контрапреврата в Цариград в помощ на Ататюрк. Убит е на 6 май 1925 г. от Менча Кърничева в Бургтеатър във Виена, Австрия, която изпълнява смъртната му присъда, произнесена от дясното крило на ВМРО, ръководено от Ванче Михайлов.

Съдружието между Паница и Николов продължава до края на Първата световна война. Фабрика "Орел" за кратко време успява да се наложи на пазара. Тъкачните фабрики

спират да внасят боядисани прежди

По-евтино им излизало да си доставят бели прежди и да ги боядисват във фабрика "Орел". Съдружниците замислят да я разширят, като открият и тъкачен отдел, поръчват машини и тъкачни станове, които поради започналата Първа световна война не са доставени. По време на войната фабрика "Орел" е трансформирана в кожарска. Военните й възлагат да преработва кожи за нуждите на армията, което също носи големи печалби.

Лишена от суровини и материали, които се внасят изключително от чужбина, тъкачната фабрика "Прогрес" намалила чувствително своето производство, поради което Министерството на търговията и промишлеността отнело концесията на собственика Георги Хаджидечев. Това става на 27 януари 1919 г. и веднага е дадена на основаното от Асен Николов на 17 юли 1918 г. акционерно дружество "Текстил" за производство на памукопредачество и тъкачество. Основният капитал на дружеството е 5 000 000 лева. Скоро Асен Николов увеличава основния капитал на 30 000 000 лева. Според в. "Индустриална България" през 1919 г. АД "Текстил" купува памукотъкачната фабрика "Прогрес" на братя Хаджидечеви за 30 000 английски лири. Старите помещения на фабрика "Прогрес" са ремонтирани и преустроени.

Доставени са нови машини и тъкачни станове. Фабриката се оформя като модерно предприятие с тъкачен цех с 600 стана, бояджийски, навивален и др. През 1929 г. е построен предачен цех, който е обзаведен с най-модерните за времето си машини. Дружеството получава концесия за предачество за Варненски, Бургарски, Шуменски и Русенски окръг. Развитието на АД "Текстил" зависи от суровия памук. Той се внасял в големи количества от чужбина, главно от Египет. За да ограничи зависимостта си от вноса на суров памук, Асен Николов прави опит да насърчи местното му производство.

Изплаща премии и изкупува произведения

в страната памук. Благодарение на неговите усилия в страната започват да се сеят все по-големи площи с памук.

В началото на световната икономическа криза (1929-1935) АД "Текстил" затваря цикъла в производството от суров памук до готовия продукт – платове. Постъпващата суровина се избелва, изприда, след което се боядисва в различни разцветки, подготвя се за тъкане и се изпраща в тъкачния цех. През 1926 г. фабриката на АД "Текстил" произвежда 31 192 250 м. Памучните тъкани са на стойност 788 274 816 лева, като чистата печалба е 19 000 000 лева. През 1928 г. фабриката произвела 6 070 000 м памучни тъкани, което било достатъчно да задоволи половината от българския пазар. Според в. "Индустриална България" фабриката на АД "Текстил" до 1928 г. се превръща в най-голямото текстилно предприятие по обем на продукция не само в България, но и на Балканите. Производствените сгради са разположени на 12 000 кв. м.

Във фабриката работят 1068 работници:

77 в бояджийския цех, 33-ма в предачния, 35-има в спомагателния и 991 в тъкачния цех.

Дружеството набира своите работници главно между бедното население от Шуменски, Търновски, Русенски и други окръзи, отдалечени от Варна. Основната цел била работниците да не бъдат в близък контакт със своите родители и близки. Работниците от Варна били надзиратели и ръководители на производството. Специални агенти на дружеството обикаляли Северна България и сключвали с млади момичета договор за работа в продължение на две години. През този период работничките не можело да напускат фабриката. Според договора, след като се труди две години, работничката получава шевна машина и няколко метра плат.

n Как Асен Николов се отнасял с работниците си и как се грижел за тях, четете в следващ брой.