Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Любовният живот на Тодор Живков

По правило всеки тоталитарен режим потиска сексуалните инстинкти на поданиците си. У нас по време на соца обаче управляващите по традиция се престарават и в това отношение. За разлика от съседна Югославия, в която Тито е разрешил дори издаването на порнографски списания, в България и най-леките форми на еротика са пълно табу.

По закон неженени двойки не се допускат в хотелите, а разкрития за физическа връзка извън семейството може да доведат до строги наказания за разпуснатост и нарушения на "социалистическия морал". В същото време управляващият елит тайно се радва на завидно

сексуално благополучие и разюзданост Изключение от тази практика не прави и генералният секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.

Но в началото по ирония на съдбата бъдещият комунистически диктатор среща любовта в тежък момент, след като за сериозни провинения е отстранен от нелегалната БРП.

"Както бях казал в една от предишните публикации, баща ми е спасил живота на Живков - разказва за случая Дамян Дамянов. - Било е през 1934 г., баща ми Райко Дамянов се е завърнал от Москва. В началото на същата година става един провал и арестуват целия окръжен комитет на партията в София.

Отдават му нареждане от ЦК,

който е в дълбока нелегалност, да дойде в столицата и да организира нов комитет, чието бюро се състои по принцип от петима души. На предишния комитет, който е арестуван, куриер е бил Тодор Живков, чийто тогавашен псевдоним е бил Манчо. Ползвали го като момче за всичко. И се получава бележка от затвора, писана с молив на ръка, че съмненията за това

кой ги е предал падат върху Тодор Живков Причината е, че той е единственият, който е бил арестуван, бит или уж бит и пуснат. Всички други започват да си излежават присъдите."

Времената били тежки за БРП, затова Живков не могъл да изпълни три последователни поръчения.

Първото - да вдигне трибуна, второто е да хвърли позиви в кино "Роял" - сегашния Театър на армията, и още една, трета задача.

"Той се оправдавал: "Абе, имаше "филери" - така те са наричали полицейските агенти - продължава разказа си Дамянов. - Но става и още един, по-голям проблем - в квартирата на един ятак на ул. "Одрин" до реката имало събрание на Окръжния комитет.

Единственият, който не дошъл, е Живков, обаче идва полиция. Казват им: "Дайте си документите!". Те счупват позореца и започват да бягат. Някакъв полицай гони баща ми, той беше много силен, извръща се, избива му пистолета и му казва: "Бягай! Не съм те видял!", и така се спасява. Но при тази акция е убит Димитър Баковски.

Започват вече много силни вътрешни съмнения и борби кой е виновникът. И решават на бюро да изключат Тодор Живков от партията. Баща ми казва така: Той е буден младеж, ние нямаме неопровержими доказателства, но тъй като не е изпълнил три поръчения, е по-добре да не го изключваме, а само да го отстраним от работа. Баща ми го вика и му казва: "Тодоре, ти за партийна работа е ясно, че не ставаш... Вземи се ожени, създай семейство, намери си работа и си гледай живота. Нашата работа е опасна, ще вземе да стане някой сакатлък, защото искат и да те бият. Аз ще те спася с временно отстраняване, обаче тука искат и физическо наказание". А по ония времена не се знае докъде ще стигне боят... Живков отговорил утвърдително и така не е бил на партийна работа чак до 1943 г., когато Георги Чанков го връща."

След като прекъсва връзката с партията, той е забелязван от свои приятели да стои по заведенията на ул."Пиротска" - въпросът е как е успявал да се издържа, тъй като заплатата му на печатарски работник не е позволявала да живее толкова нашироко.

Но през 1934 г. Живков вече видял, че не може да продължи в кариерата си в БРП.

Оженил се за любимата си

Мара Малеева и първоначално заживял при нея в село Дъскот, където тя била лекарка. Там се ражда дъщеря им Людмила през 1939 г.

"Когато се жени за Мара Малеева, те имат духовна връзка. Тя е била млада, хубава и ако Тодор Живков е трябвало да си намери една жена между всички жени в България, това е точно тя. Но не точно като сексуално привличане, колкото като другар в живота.

И започват един хубав брак

В периода 1941-1942 г. се преместват в Говедарци, където бай Тошо играе табла и карти. - казва Дамянов. - Бил много добър на табла и който го бие, не вижда добро цял живот, защото бил много себелюбив. Интересно е, че в Говедарци го има на портрет с една ловна дружина. Тогава комунистите са се крили да не се снимат, а той се снима с полицейски служители."

Вече в края на 1942 г. Живков се премества в София - в Ючбунар. Именно там се среща с Георги Чанков, който го възстановява, като партиен деец. Веднага след 9 септември 1944 г. той се включва активно в новосформираните "бригади за респектиране на народните врагове". На 10 септември в хотел "Славянска беседа" с кола пристигат Станко Тодоров и група партизани и го вземат за целите на новата власт. Заедно с Мирчо Спасов Живков се настанява в една стая там и се обявява за полковник от милицията.

"Били са кабинет до кабинет с Мирчо Спасов и са се надпреварвали кой да изведе повече на разстрел по Владайската река. - коментира по този повод Дамянов. - А вече в периода 1950-1951 г. влиза под кожата на Вълко Червенков, чиято дясна ръка е успял да стане, и започва да му урежда актриси и певици. Една от тях е известната оперна певица Нели Карова например. Води я при него с цел хем да го държи под око, хем да му бъде благодарен, а и да има компромат при нужда. После го свързва с Тинка Краева, актриса от оперетата - било е като братско сътрудничество."

По това време, независимо че е семеен, Тато вече ухажвал активно съпругата на Антон Югов - Кунка.

"На младини тя е била много атрактивна - казва Дамянов за новата любов на Живков. - А бай Тошо е знаел, че Антон Югов един ден ще стане министър-председател, защото е бил министър на вътрешните работи. Свидетел съм на разговори между жените в Политбюро. Та тази клюка, че след 9 септември 1944 г. Живков е имал някаква любовна афера, се носеше между тях. Иначе самата Кунка странеше от другите и беше скромна жена. Много е вероятно да му е харесала, но също и защото е знаел, че мъжът й ще се издигне, а има ли за съюзник жена му, ще може да го неутрализира по всякакъв начин."

Оказва се, че в този период Живков с цел защита на личните си интереси е

назначавал

красиви секретарки

- негови доверени лица, на колегите си по върховете на властта. Така той настанява през 1952 г. Ангелина Горинова за секретарка на кабинета на Вълко Червенков, която остава предана на Живков до края.

Любопитното е, че след години, когато Живков атакува най-важния пост в БКП, той наистина прибягва до компромат срещу Югов. Но не чрез съпругата му, а с една от назначените от него "секретарки". И на таен пленум преди Осмия конгрес Живков вади големия си коз - показва порноснимки на Югов със секретарката му, обвинява го в битово разложение и по този начин взема мястото му в БКП и държавата.

Минават години на укрепване във властта и подмазване на руснаците, докато в началото на 60-те едноличният господар на България вече може свободно да се отдаде на любовни ласки на практика почти с всички, с които е пожелал.

Основният мотив на посетителките, разбира се, са възможните облаги, които ще получат от интимната среща с генералния секретар. А по свидетелството на Дамянов той не жалел средства да задоволи желанията им. В същото време след смъртта на Мара Малеева той вече си има и официални фаворитки. За такива през годините са били смятани партийни функционерки като Дража Вълчева и Станка Шопова.

"Наистина, освен към жени на изкуството беше насочен и към комсомолски активистки. - потвърждава Дамянов. - Например Дража Вълчева, която я познавах - много свестен човек, беше много развита, хормонална жена. Тя имаше някаква вила около Карлово, на Пловдивския окръжен комитет на БКП. Живков две вечери е бил там и тогава става заварката между тях двамата."

Освен всичко извън многобройните метреси за сексуалното му благополучие са се грижили и медицински работнички, които като част от работата си са откликвали и на мъжките му желания, казва в заключение Дамянов.

Какви подробности за любовите на Живков разказва пред "168 часа"  Дамян Дамянов, четете тук.