Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Копролитите - ценните изпражнения, които  помогнаха на науката, на земеделието и на световната екосистема

Милиони години екскрементите на динозаврите чакат да бъдат открити и да разкажат за живота на Земята такъв, какъвто е бил.

Днес избиването на китове и слонове лишава природата от техните фекалии, които имат важно значение за движението на хранителните вещества в природата

Учените са скучно племе. Родени са с таланта да те запратят в прегръдките на дрямката дори когато разказват за най-сензационните си открития. Сякаш цял живот се подготвят за деня, в който ще обрекат жертвите си на ужаса да изтърпят до края протяжните им лекции, препълнени със сложни научни термини и безкрайни формули.

Не, почакайте, не се ядосвайте на горните съждения и не обръщайте на следващата страница. Хората на науката не са холивудски звезди, а ползите от работата им са много по-важни от специалните ефекти. И най-важното – има учени, които със сигурност ще ви накарат да се кискате, ако ги видите в работна обстановка. Точно думата „кискане“ използва уважаваната изследователка от Университета в Колорадо Карън Чин, когато говори за своите научни изследвания. Мисис Чин е свикнала с насмешливите погледи, със зле прикритите усмивчици и дори със смеха от сърце по време на нейните лекции. „Не мога да изисквам друго отношение от околните, при положение че моята специалност са изпражненията“, отсича американката и на свой ред дарява света с чаровната си усмивка.

Чин е един от уважаваните членове в семейството на учените, които неуморно дълбаят в земните недра в издирването на животински и човешки фекалии отпреди пет хиляди, петдесет хиляди или петдесет милиона години, познати с името копролити. Изкопаемите изпражнения са били полезни на човечеството в няколко направления. Те ни разказват за забуленото в най-гъста мъгла минало, когато по земята са властвали динозаврите. След това започват да носят ценна информация за първите хора, които бавно, но сигурно превземат планетата. А в средата на IXX век се превръщат в катализатор на социално-икономически промени на някои места по света. Да, напълно е възможно едно древно ако, ако позволите подобен израз, да бъде ценна находка за хората, които са обучени да извлекат неговите тайни.

А в началото на този процес винаги е добре познатата противна миризма. Тя е неизменен спътник на учените, които са посветили работното си ежедневие на ровичкането в копролити на хиляди или на милиони години. Защото най-първата стъпка от тяхното проучване е рехидратацията, за да бъде взета годна проба. По време на този процес се получава един вид съживяване на древното ако и то започва да мирише точно както е ухаело в прясно състояние. Това, разбира се, е поредният повод за шеги с учените, но в днешно време съществуват достатъчно добри маски, които да се справят с този проблем. Някога обаче не е било точно така...

Тази история всъщност започва през 1822 г., когато преподобният Уилям Бъкланд осъзнава, че е откъртил от голяма скала парче, което се различава от обикновения камък.

Целия материал четете в "Космос"