Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ако не се класирам за игрите в Лондон, спирам с плуването

  Петър Стойчев е роден на 24 октомври 1976 г. в Момчилград. Състезава се за спортен клуб "Левски" в плувните дистанции на 400 и 1500 м св. ст. На 23 юли 2011 г. завършва първи в дисциплината 25 км в открити води на световното първенство по плувни спортове в Шанхай. Стойчев е единственият човек, преплувал Ла Манш за по-малко от 7 ч. Постижението, което той регистрира на 24 август 2007 г., е 6:57.50 ч. Стойчев е старши лейтенант към центъра за бойна подготовка и спорт на МВР. Негов треньор е Красимир Туманов.

 - Господин Стойчев, паметната плоча пред плувния комплекс "Спартак" сочи, че сте спечелили седем световни купи. Остаряла е най-малко с четири, след като неотдавна взехте единадесетата купа. Колко още купи ще приберете?
- Честно казано, тази година нямах амбиция за поредна световна купа. Бях фокусирал всичките си усилия върху първенството в Шанхай и, разбира се, догодина за олимпийските игри. За купата изоставах с много - 23 т. Това беше преди световното първенство. И след като спечелих световната титла на 25 км, решихме да участваме в оставащите стартове за световната купа. Преди това ние (Стойчев и треньорът Туманов - бел. ред) мислехме да ги откажем тези стартове. Точното наименование е Световна купа GP.
- Разочароваха ли се съперниците от решението да завършите и купата?
- Да, останах с такова впечатление. Защото след финала многократно ми задаваха въпроса дали догодина ще продължа.
- Кой бе най-близо до вас и той ли беше най-разочарован от завръщането ви в тази надпревара?
- Италианец, Андреа Волпини. Той водеше с 23 т., но успях да го настигна и да го изпреваря. Той направи слаб втори полусезон, защото в стартовете в Аржентина и Италия е плувал по-добре - в тройката на всяко състезание.
- Изненадващо допълнение?
- Да, купата дойде малко като подарък за нас, защото аз нямах амбиция да печеля за единадесети път.
- Значи наистина е остарял надписът?
- Този камък го сложиха, след като подобрих световния рекорд за преплуване на Ла Манш. Монтираха плочата в средата на октомври 2007 г., откри я тогавашният кмет Бойко Борисов. Заслужава си заради плуването. Това е социален спорт. Не случайно през средните векове са казвали, че задължително трябва да можеш да се дуелираш, да можеш да яздиш кон и да плуваш. Спортовете на мускетарите.
- Как сте с дуелирането?
- Имам понятие, държал съм оръжие - сабя. Брат ми - Илиян Стойчев, беше сабльор, шампион на България. Но беше под сянката на братя Етрополски. Оправям се и с ездата.
- В плуването вече не ви ли доскучава. Все пак това са единадесет купи? Всъщност какво отговорихте на Волпини?
- Казах му така: моето желание е догодина да не плувам за GР, защото ако се класирам за олимпиадата - това е целта ми за догодина - подготовката и стартовете съвпадат с игрите в Лондон.
- Това означава, че автоматично отпада купата.
- Именно. Трябва да тренирам и да се подготвям за олимпийските игри.
- Кога ще е ясно дали сте се класирали за "Лондон 2012"?
- На 10 юни 2012 в Сетубал, Португалия. Тогава е квалификационният турнир. Тогава ще бъдат разпределени останалите 14 квоти за игрите догодина. За 10-те километра. Теоретично е прието, че това е дисциплината, която по продължителност приблизително съвпада с пробягването на класическите 42 км от лекоатлетическия маратон. Горе-долу два часа е и десеткилометровата дистанция.
- Това означава, че сега всичко е фокусирано към Сетубал.
- Да, към класиране за Лондон. След това, ако не се класирам за игрите - може би край.
- Може би край? Колко години сте "във водата"?
- Нормално е да има край. Започнах да плувам на 6-годишна възраст, а с маратоните - от 1998 г. А иначе, първият маратон, който съм изплувал, е в Охридското езеро през 1993 г. Тази година направих 18 старта в това езеро и имам 10 победи в този маратон.
- Абсолютен рекорд?
- Не, не е. В двата канадски маратона имам повече победи. Само в Канада, двата маратона там - "Робервал" и "Магок", съм ги печелил по 11 поредни пъти всеки.
- Все пак това означава, че доскучава?
- Доскучава за организаторите, става скучно за спорта. Нещата малко приличат на Шумахер - трябва да се откаже, за да стане интересно.
- Прекратяването на кариерата ще направи спорта по-интересен?
- При всички положения. Това ще накара нови "играчи" да излязат на сцената. Ще стане непредсказуемо, ще е по-добре за самото плуване. Когато стигнеш една такава фаза, че хората искат да се откажеш, за да има интрига, трябва да смяташ, че си напълно успял: постигнал си върха, максимума. Оттук нататък няма къде повече!
- Но нали не правите абсолютно сравнение с Шумахер, а само до момента, в който каза сбогом на Ф1 за първи път?
- Да, разбира се. Но след напускането на Шумахер формулата стана по-интересна. След завръщането му Ф1 не се е променила, пак си е интересна. Той е работил за името си, сега името му работи за него. За него това все още е тръпка. Но нещата са различни. За да се състезавам, аз ползвам тялото си, той - техниката. Той може да се върне и трети път, но при мен завръщането ще е невъзможно.
- Но вие, както разбирам, и не смятате да го правите?
- Ами не звучи сериозно, нали!
- Не бихте искали да бъдете поведен от някой, който е треторазреден плувец?
- Не, не е така. В спорта победа и загуба вървят ръка за ръка. Трябва да уважаваш всички съперници, защото днес побеждаваш най-добрите, утре маже да те победи някой по-слаб.
- Нека да го кажа така - не бихте искали да ви победи плувец, който няма и половината от вашите възможности.
- Така съм съгласен. Но все пак го има в играта - този съперник има ден, а ти - нямаш. Всичко се случва. В едно състезание трябва да влизаш готов да спечелиш, но да знаеш, че можеш да загубиш. 99 процента да си готов за победа, но и 1 на сто - да загубиш.
- Уважението към загубата?
- Голямо. Учи на много неща. Най-малкото, че показва какво да промениш, за да не загубиш пак. Бях чел някъде - не помня точно кой го беше казал, че победата се гради от първата секунда след загубата. Веднага след такъв момент трябва да почнеш да работиш за онова, което си пропуснал.
- Има ли загуба, за която Петър Стойчев мрази да си спомня?
- Със сигурност има. Но винаги си казвам, че победите, които имам, са много повече от загубите, които имам, и те са много по-важни и много по-стимулиращи.
- А има ли загуба, която не бихте забравили?
- Има, разбира се. 2003-та на световното в Барселона. На финала на 25 км трима връхлетяхме заедно на финала и не стана ясно кой о победител. Мен ме определиха да бъда трети.
- То това не е загуба, а си е съдийско решение! Обективно смятате ли, че сте били победен?
- Няма значение какво смятам аз. Съдийското решение беше такова.
- Въпросът е дали имахте усещане за пропусната победа, не за съдийско решение!
- До ден днешен нямам усещането, че 2003 г. съм загубил това плуване на финала. Имам усещане, че нещо остана скрито, защото всеки от нас си мисли, че е пипнал стената първи.
- Има ли причина, за да смятате, че това решение е било манипулативно?
- Естествено. Все още никой не е видял видеозапис на финала.
- Защо са го направили? Каква е вашата версия?
- Ами защо! Първи беше руснак, втори - домакин, плувец, който живее в Барселона. И аз останах трети. Русия е една голяма силна държава в спорта, Барселона е домакин.
- Реверансът е бил, че испанецът не са го класирали трети?
- Питахте, коя загуба не бих искал да си спомням. Ето тази не искам да си припомням.