В клуба разбрахме, че и да има ченгета, няма да ги хванем, а ако

заловим някое, ще намерим и други

Решихме да не търсим - да сме на чисто

- Г-н Стайков, кога се формирахте като група в Екогласност - преди или след 10 ноември?

- Националният координационен съвет на СДС се създаде един месец след 10 ноември - преди това участвахме в неформални организации. В Клуба за подкрепа на гласността, „Екогласност”, съществуваше и „Подкрепа”, но с тях

имахме

различия

До 10 ноември вече се бяхме оформили като опозиция.

- В месеците преди това беше ли опасно да сте срещу властта?

- Не беше така опасно както през 50-те години или през 30-те в СССР, но не беше и съвсем безопасно - следяха ни, подслушваха ни, в края на 1988 г. имаше уволнени хора от работата им. В интерес на истината властта бе мека спрямо опозицията особено след 1985 г., защото промените се очакваха - те витаеха във въздуха, но не беше съвсем безопасно. На 16 октомври помня, че разлепвахме плакати във връзка със световния екофорум, на плакатите ни пишеше „Екогласност – зелената алтернатива“, „За повече демокрация“ и ни арестуваха – държаха ни няколко часа.

Аз бях с едно момиче Бойка. Говорихме си със служителите, дойде човек от щаба, обмисляха какво да ни правят и в крайна сметка ни пуснаха.

Понеже се шегувах, той каза: „Оставете ни материалите, и ние се интересуваме“. Аз им предложих да им ги закачим по стените, отведоха ни в сградата, където си провеждаха учебните занятия по безопасност на движението, и там им налепихме нашите плакати.

На 26 октомври също арестуваха една група и мисля, че това бе

последната

силова акция

На 3 ноември 1989 г. започна голямото шествие, когато връчихме петицията срещу проектите – спори се колко хиляди души имаше на площада, но е факт, че бяха хиляди. Тогава нямаше репресия, имаше милиция, но по-късно разбрахме, че им е било забранено да носят патрони. Нещата вървяха лека по-лека. Ние стискахме зъби, къде с майтап…

- Кога се зародиха тези опозиционни движения?

- Броженията вървяха още от 1984 -1985 г., аз бях философ в Института на БАН – там започнахме да се борим ръководството да бъде избрано от нас, а не от партийците. Това бе първата ни спечелена битка. От гледна точка на историята това бе

каляване на характерите,

защото впоследствие се оказа, че тези хора взеха участие в по-съществени събития. По-късно започнахме филма „Дишай“, създаде се Русенският комитет през март 1988 г. Събирахме се на базата на познанство и доверие, имахме си кръгове, наистина бе важно да си имаме доверие, защото все още вървеше митологията за ченгета в нашите редици.

- Как се справяхте с това?

- В Екогласност решихме, че ако има ченге, така или иначе няма да го открием, а ако го открием, със сигурност ще има и други. Затова решихме да оставим всичко – така бяхме на чисто.

- Горбачов ли бе надеждата ви?

- Тези дни си говорихме с приятелите оттогава, че никой от нас не направи опит да се свърже с мощната гражданска опозиция в СССР. Ние си мислехме, че управляващите в България нямат подкрепата на Горбачов, нямаше заплаха съветски войски да нахлуят в страната, самият режим беше изтощен, изморен, нямаше сили за борба. Ние си знаехме че сме прекалено малки, за да се надяваме, че някой ще дойде да се намеси в наша полза, затова си вършехме нашата работа.

За нас в Екогласност най-важното бе да покажем на хората, че не е толкова страшно

да се противопоставим

на властта

Правехме дребни акции, закачки, разгласявахме нашата дейност, постепенно стигнахме до плакатите, до демонстрацията на 3 ноември – без нея нямаше да е възможен големият митинг на 18 ноември. Тя показа, че може да има промяна. Ние си изпълнихме задачата, когато падна Тодор Живков, питаха ме какво очаквам, че ще стане. Аз казах: Летаргията свърши. След това какво ще стане, когато се събудим… Но това бе краят на летаргията.

- Знаеше ли се, че СССР от 1985 г. се опитва да фалира соцлагера – не плащат стоките, натискат соцстраните да изнасят всякакви стоки?

- Не плащаха, в същото време казваха, че ще получаваме нефт, но по цени на световния пазар. Ако не беше тази политика на Горбачов, може би нямаше да я има тази

екстремна

бедност

Неслучайно правителството на Луканов обяви мораториум по дълга, защото България бе източена. СССР искаше стоки, а не плащаше.

- Знаехте ли, че Живков планира форма на приватизация, акционерни дружества, джойнтвенчъри с немски компании?

- Указ 56 бе началото. Те бяха готови да направят еднопартийна приватизация, да пуснат приватизацията на ниските нива – на ниво дребни фирми, кооперации, магазини -

народната енергия

да се впусне в тази посока, за да остане еднопартийната система, но ние не искахме еднопартийна система.

- Можеше ли преходът да е по-щадящ?

- Искахме демокрация, а дали нашата демокрация не ни костваше бедността...

- Сега с какво се занимавате?

- Създадохме едно НПО и бюро по труда, за да помогнем на незрящи да намерят работа, правим проекти – дребни неща, но полезни.