Смешната и глупава забрана за двойно гражданство влезе, защото БСП много се бояха от емигрантите, казва бившият депутат във Великото народно събрание

Настоявах да няма длъжност вицепрезидент, не мина

Още акценти от интервюто пред Пенчо Ковачев от "24 часа"

Една от големите ѝ слабости е забраната на етническите и религиозните партии

Стоян Ганев смяташе, че ако се защити частната собственост, няма да може да се отнеме имущество на комунистите

- Наскоро депутатът в 7-ото ВНС Георги Марков и бивш конституционен съдия каза пред “24 часа”, че “специално текстът, от който потърпевш сега е Кирил Петков, е гласуван срещу проф. Александър Чирков - за да не може да стане депутат и евентуално министър на здравеопазването.* Така ли е, г-н Станчев, вие бяхте един от най-активните творци на новата конституция?

- По-скоро беше заради емигрантите изобщо. БСП ги беше много страх от тях, а и от депутатите от старите партии. След като 39-те напуснаха, в СДС бяхме загубили блокираща квота. Почти нищо не можеше да се направи.

- Вие бяхте ли член на комисията, която пишеше новата конституция?

- Не бях в тази комисия. С изключение на тези разпоредби, за които бях поел отговорност за аргументи за усъвършенстване. Те бяха около 48. Участвах в комисията, но не бях неин член. Имам шест особени мнения, тоест не съм подписал пет разпоредби и една глава - тази за президента.

- Защо в БСП се бояха от емигрантите?

- Бояха се от конкретни хора. Като започнете от Симеон Втори и свършите с Петър Бояджиев примерно. (Последният не стана премиер по тази причина, когато по-късно е предложен от БСП.) Но, изглежда, боязънта бе от всички, които помнеха поведението на БКП след 1944 г. Но нямаше спорове. Не знам защо. Може би всички искаха да останат представители и в следващи парламенти.

- А случаят със Симеон Втори?

- Да, случай с конституционно значение беше само Симеон Сакскобургготски, когато реши да се кандидатира за президент. Мисля, че през 1991 г. имаше съгласие - не спрямо личността, колкото по повод факта, че формата на държавно управление е такава, каквато се е случила - републиканска. Независимо от противоконституционния и безпринципен характер на референдума през 1946 г. - очевидно нелегитимен.

Но поне четирима народни представители, трима от които бяха от нашата група, отстояваха монархически възгледи. И то доста резонно. През 1996 г. писах статия по този повод - “Република или монархия - изберете сами”.

- Кои бяха четиримата с монархически възгледи?

- Соломон Паси от по-известните, но той поставяше въпроса принципно, а мнозина мислеха, че се шегува. Другите не ги помня, трябва да прегледам списъка на народните представители

- Сега и Кирил Петков ли е жертва на тези капани в конституцията?

- Специално в тази част се пробваха много обстоятелства. Тоест има свобода на пътувания, на избора на страна – емиграция, поне 1, 5 милиона души имат двойно гражданство, може да се гласува за чужденци… Тази разпоредба днес изглежда неуместна.

Но ако Петков е жертва на нещо, то е непредвидливост. При план да станеш министър би трябвало да се погрижиш по-рано. Но конституцията е нарушил президентът.

Ако не ме лъже паметта, президентът Желев отказа мандат на проектопремиер поради това изискване.

За бъдещи случаи е по-добре да няма такива изисквания. Или кандидатите да вземат мерки отрано. Мартин Заимов например, за да стане зам.-министър в служебното правителство на Стефан Софиянски се отказа от чуждото си гражданство. Просто при него самата процедура е била по-бърза, докато канадската явно е много бавна.

- Какво трябва да се направи - да се промени конституцията в явно овехтелите членове и алинеи за гражданството или всеки кандидат с двойно гражданство навреме сам да си решава проблема?

- Явно конституцията трябва да се промени, за да отпадне тази забрана. Но докато не стане това, тя трябва да се спазва. Нищо, че изискването е смешно и глупаво.

Най-големият й проблем е съдебната власт - безконтролността на главния прокурор, който и да той или тя. Аз имах особено мнение по 48 разпоредби на проекто-конституция.

По раздела съдебната власт от нашата група бяхме вменили Петър Корнажев и Петър Обретенов. Корнажев вече е в един друг свят, но Обретенов е жив.

Неговият анализ на конституционния казус с тази фигура показва, че окончателният текст е различен от онзи, по който има съгласие и вероятно е вкаран при “езиковите редакции” на последния официален вариант на черновата. Така че трябва да се види какво Петър Обретенов коментира по този повод.

Аз, за съжаление, си загубих личния архив от онези години, но Обретенов пази всичко.

- Кой е най-големият компромис, който беше направен при писането на конституцията?

- Много е трудно да се каже. Ако си спомняте, първият публично изказан мотив за неприемане на проектоконституцията бе на Стоян Ганев (от СДС - бел. ред.) и той бе по повод член 17 - при защита на частната собственост нямало да бъде възможно да се отнеме имуществото на комунистите.

Много странен аргумент - собствеността на другите е повече и тя трябваше да бъде защитена и възстановена, и второ - не може да въведеш правов ред, което обещавахме, с експроприация на частна собственост.

- Кои са най-големите грешки на конституцията?

- Смятам, че една от големите грешки е забраната на етнически и на религиозни партии. Поради простата причина, че тази забрана всъщност създаде привилегия и монопол за ДПС.

Колкото и приятели да имам от тази партия и от хората, които гласуват за нея, фактът е, че никой не може да я конкурира в рамките на една група от поне 7-8 процента от избиратели.

Това беше много голяма грешка, но такова бе споразумението, постигнато на кръглата маса по националния въпрос в началото на януари 1990 г.

Там май само аз бях против, но никой не обърна внимание на коментарите ми. А препотвърждаването на забраната от Конституционния съд по-късно бе откровена глупост.

При трето четене промяна в конституционен текст може да стане само 10 на сто от списъчния състав на народните представители. Не ми достигнаха два гласа и забраната за такива партии остана. Но сред събраните от мен 38 подписа нямаше нито един от депутат на ДПС.

Основното, което успях да прокарам - с ораторската помощ на Петър Стайков и други, е една промяна в изискванията за президент - вицепрезидент. На второ четене беше минал текст, който предполагаше, че те могат да бъдат от различни политически партии. Това можеше да породи или пълно побъркване на политическия процес, или да нарои кандидати тип ОФ.

Бях предложил две решения - да се махне длъжността вицепрезидент или да са в една кандидатпрезидентска листа. Прие се, очевидно, последното, но другото бе по-добро решение.

- Каква оценка давате на конституцията, която сътворихте тогава, днес - 30 години по-късно?

- По-скоро е добра конституцията, включително с многото промени и тълкувания.

Без фрапантния случай с главния прокурор и допълнителните конструкции, които подпират ролята му на единствен самостоятелен управник в системата на властите в България.

При другите ми особени мнения няма подобрения. Например чл. 18, с 21 изключителни права на държавата (включително крайбрежната ивица) е много вреден за благосъстоянието на гражданите.

Сериозни проблеми с изключение на това, което казах ,и горе-долу в тази градация. Едно от особените ми мнения беше глава “Президент”, оказах се неправ - трима от петимата президенти се оказаха добри, за другите - има спирачки и ограничения, които ги принуждават да не са преобладаващо вредни.