Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Памет: Как се защитава независимост Евродепутатът Александър Йорданов

На 11 януари 1991 г. във Вилнюс, столицата на Литва, нахлу бронирана десантна съветска военна част. Тя атакува телевизионната кула и сградата на Комитета за радио и телевизия. По това време Владимир Путин е току що завърнал се от Източна Германия служител на КГБ и все още не е измислил „хибридната война” и „зелените човечета”. СССР тогава действа по старому – с директна военна агресия, за разлика от днешния опит за тарикатлък с агресията срещу Украйна. При атаката на съветските терористи загинаха 14 души, а близо 700 бяха ранени. Днес жертвите в Украйна са вече близо 6 000.

Когато съветските терористи нападнаха Вилнюс изведнъж се оказа, че „съгласието“ и „националната отговорност“ се разбират различно от българските политици. С много мъка парламентът прие една „мека” декларация от която бе отпаднал предложеният от нас - „десните” тогава, израз „осъжда агресията” и бе заменен с дипломатическата лакърдия: разтревоженост, обезпокоеност и прочие. ВНС прие декларацията, но 64 народни представители от БСП гласуваха против, а 39 се въздържаха. Така това гласуване показа в коя партия са „съветските хора“ и че именно тяхното „наличие” ще бъде проблем пред всяка бъдеща „национално отговорна” позиция. Колко са били късогледи, а през годините това състояние дори се влоши, показва факта, че не измина и една година и СССР се разпадна.

Но тази история има и продължение. През септември 2009 г. парламентът на Литва въведе наказателно преследване за всички, които отричат или оправдават "съветската агресия" срещу страната. За публично одобряване или оправдаване на престъпленията на СССР срещу човечеството се предвиждат глоби или до 2 години затвор. Литовското законодателство преследва участвалите в агресията руски и беларуски военни, включително и с европейски заповеди за издирване и задържане. Не е трудно да се досетим, че такъв Закон след година ще бъде приет и в Украйна. Когато през 1999 г. станах първия български посланик в тази страна, не ми беше трудно да разбера, че с влиянието на Русия в нея е свършено. Дори когато литовците бяха под огромен натиск да продадат своята единствена рафинерия на Русия, те избраха друго решение – осъществиха приватизацията чрез полски нафтен концерн.

Написах тези редове, за да отдам почит пред жертвоготовността и героизма на гражданите на европейска Литва, които защитиха с цената на живота си своята свобода и независимост. Пожелавам същото и на украинските граждани.

*От фейсбук