Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Турците сриват манастирите с най-богатите скрипториуми Върхът, на който се водят най-жестоките боеве с турците.

В предишен брой ви разказахме как от Розовата долина тръгва християнството по нашите земи. Именно там апостол Павел изпраща своя ученик Карп. Оттогава започва изграждането на най-ранните църкви и християнски общности.

Цар Калоян направил щедри дарения за света обител, която била сред най-богатите библиотеки с древни ръкописи

Комунистите не са съгласни върхът, където са най-тежките боеве с османците, да е кръстен на св. Николай

В с. Енина е имало няколко манастира. Западно от него в местността Саднята на десния бряг на Мала речица имало манастир "Св. Троица". Смята се, че е бил създаден още по времето на преславските царе. Тук между двете села Енина и Крън преди 09.09.1944 г. е ставал голям тридневен сбор – панаир. На него са идвали хора не само от българските земи, а и от Гърция, Сърбия, Румъния, че и от по-далечни.

Източно от селото пък бил манастирът "Св. Николай". Енинци чествали и празника на Летни Никулден. Според преданието в манастира имало големи скрипториуми, в които духовници граматици преписвали и изработвали богослужебни книги. Когато пренасяли мощите на Михаил Воин, спрели на почивка в манастира. Цар Калоян посетил светата обител и богато я дарил. На това място имаше побит железен кръст метър и половина висок. Сега енинецът Добромир Гущеров е построил параклис. Местността и до ден днешен носи името Манастирът.

Най-старият храм в Старозагорска епархия,

запазен и до днес, е "Света Петка Параскева" в с. Енина. Завършен е през месец юни, 1231 г., когато тържествено шествие, с много духовници, начело с Великопреславския митрополит Марко, пренася мощите на св. Петка от Мраморно море за Търново. Навсякъде били посрещани с кадила и цветя, а където пренощували, вярващите построявали храмове в селищата си, а вън от тях поставяли оброчни камъни.

Енинци посрещнали най-тържествено шествието с мощите на Преподобната. Поклонниците с мощите нощували западно от селото, в подножието на планината. Именно там местните построили храма в нейна чест, дълъг 25 м и широк 8 м. Тъй като черквата била вън от селото, но близо до него, то там преместили селското гробище.

По това време в Енина имало действащ храм "Св. Георги" и двата споменати манастира. Затова в нея се служело само на Петковден и на задушниците. Тя била възстановена през 1841 г. и ремонтирана в наши дни благодарение на дарителската дейност на Добромир Христов Гущеров. Реставрацията на иконостаса е извършена от художниците реставратори Стоян Николов и В. Димитров през 2002 г.

В тази черква са намерени четири стари извънредно ценни паметника:

1. Пергаментният енински апостол от ХI век - вероятно той е от манастира "Св. Николай".

2. Енинският стихирар от ХIV в.

3. Две четвероевангелия от ХVI в.

Много монографии са написани за тия паметници, затова само споменавам за тях.

Единственият оцелял и възстановен манастир

в Розовата долина е "Св. Николай" край град Мъглиж. Според Н. Александров тук е имало цял манастирски комплекс, начело на който е стояла Велика лавра. Недалеч от манастира "Св. Николай" са се намирали манастирите "Св. апостоли Петър и Павел", "Св. Архангели", "Св. Марина" и др.

В устието на прохода над жп гара Дъбово по времето на Иван Асен II около 1235 г. бил създаден манастир, който дава и името на старопланинския връх Черквата. Сред монасите имало граматици, които оставили ценна книжнина. При турското нашествие манастирът е сринат и опожарен, монасите избити зверски и така било унищожено още едно духовно средище в Долината.

В конарското землище има четири манастира. В същност един от най-богатите манастири в Средновековието се е намирал между селата Конаре и Козарево - между Голяма и Малка Улищица, южно от древната крепост град Улинград - Юленград. Всяка година жителите на двете села правят черкуване на Летни Никулден.

За този манастир споменават и братята Шкорпил, като го причисляват към Сливенската Св. гора. А ето какво пише Н. Койчев: "От личните изследвания, които направихме през 1930 г., се установи следното: Основите на манастирския храм са

правоъгълник с размери 25 - 28 крачки,

стените на който са изградени от камък и хоросан, стоят запазени на височина до един метър.

Около него има развалини от други по-малки постройки." Манастирът е разрушен малко по-късно от Улинград. От неговите правоъгълни камъни и прави стени турците от Николаево си построили джамията. Понеже пренасяли материалите с магарета, нарекли селото Ешекчий. Всъщност и сега може да се видят такива камъни по постройките на много стопани от Конаре, Козарево, Твърдица и други околни селища.

Манастирът "Св. София" се е намирал в друга конарска местност – Черковището. Монасите от тоя манастир помогнали на воеводите да освободят робините, които турците водели през Хаинбоаз. Отвеждат робините в гъста гора източно от манастира. И до ден днешен този дол се нарича Робинин дол. Щом разбрали за калугерската помощ,

турците опожарили манастира

и одаите му до Перкова грамада и Дюлевец.

Другите два манастира според Злати Делиганев са били: единият в местността Градишки дол, а другият на Градишката могила.

Те били построени през XII век и се числели към Сливенската "Малка Света гора", за която пише и Паисий под № 22 за българските светци: "Светият Теодосия Търновски, ученик на свети Григорий Синаит, просиял в Сливенската гора".

Източно от гр. Твърдица в местността Блягорница също е имало света обител. В самия град в двора на Г. Кондов са открити следи от манастира "Св. Атанасий" и е намерен кръст, датиран от 1250 г. Черквата в града носи името на св. Петка и вероятно е била построена веднага след пренасяне мощите на Преподобната през 1231 г., както и повечето храмове с това име по пътя, където е минало шествието: Пет могили, Н. Загора, Твърдица, Черганово, Енина и т.н. Някога поп Лука Твърдишки казваше на баща ми, че имало стара кондика, но когато я потърсих, следите й се бяха загубили.

В Твърдица и околностите е било разпространено богомилството. Старейшината на богомилската общност тук Митрик е бил толкова известен, че в Твърдица идва и самият Василий Врач.

Когато пише за Голямо Шивачево -Терзиобас, Никола Койчев отбелязва: "В източния край на селото личат основите на манастир - с каменни основи и стени, изградени от дълги и тесни тухли".

Оттук следва, че християнството в Розовата долина е проникнало и се е разпространило твърде рано, че разцветът му е бил през Средните векове. Че тук е имало

много силно духовно начало,

че като се почне от най-западния край – Турия, и се стигне до Шивачево, са били изградени множество храмове и манастири, като особено силен е бил култът към св. Николай Летни. Вероятно по някакъв начин откупването и пренасянето на мощите на светеца и тяхното тържествено посрещане в гр. Бари на 9.V.1087 г. е стигнало до тук, за да бъдат издигнати толкова много манастири с неговото име – в Турия, Шипка, Енина, Мъглиж, Конаре, Козарево.

Освен това един от проходите на Сърнена Средна гора носи неговото име. Св. Никола се нарича и най-високият стратегически връх в Шипченския проход, където на 9,10 и11 август 1877 г. са се водили най-ожесточените боеве. Повече от хилядолетие носи това име. 500 години турците сменяха имената на селища и планини, но

"Св. Никола" не пипнаха

Червените еничари не можаха да търпят върха, обвеян с бойна слава и обгърнат с всенародна любов, да носи името Св. Никола и го смениха "по религиозни причини".

Обръщенията на учени, интелектуалци, общественици към президента не дадоха резултат. Отказа. Не пожела да възстанови географската, историческа, военна и морална истина. Обвиняваме другите, че изопачавали нашата история! А когато ние най-безсрамно подменяме и лъжем? Когато използваме най-съкровените патриотични чувства за насаждане в съзнанието на българите една заблуда, една подмяна, една измама, една лъжа? И то защото партията майчица ненавижда българската вяра. И се пишем борци за потъпканите истини! Нека всеки българин и всяко българско дете разбере, знае и помни, че Паметникът на свободата е въздигнат на връх "Св. Никола" - 1326 м в Шипченския проход. Рано или късно истината ще възтържествува.

Със завладяването на Долината от турците храмовете и манастирите са били опожарени и сринати, превърнати в джамии. Свещеници и монаси прогонени или избити. Какво е станало с местното население? Потурчено, ликвидирано, преселено, забягнало и по-късно завърнало се? Имат думата учените.

Останали са само развалините и свързаните с тях обичаи, традиции по черковища, оброчища, градища, отделни камъни и забити в тях кръстове – неми свидетели на въздишки, горещи молби, но също така те са носели утеха, радости, светла надежда в ония мрачни времена. Те са допринесли твърде много за духовното единение, просвещение, съхраняване на вярата,

запазване на българщината и укрепване на борческия дух

По време на Възраждането и след Освобождението на много места духовните огнища – манастирите, са възстановени. В Розовата долина това се е случило само с един – Мъглижкият. Защо? Нямам отговор! Защото още през Възраждането почти във всички села и градовете в Долината са построени храмове, но манастирите не са могли да възкръснат.

След 09.09.1944 г. вярата потъпкана, Живата Църква почти унищожена, отхвърлени сборове и черкувания – това най-естествено общуване между хора и населени места. Да не забравяме, че самата църква е общност от хора със своите свещенослужители, обединени от вярата в Бога. Глава на Църквата е Христос, душата – Дух Свети, а тялото – вярващите. Когато пиша, че Живата Църква е унищожена, имам предвид, че вярващите бяха превърнати в атеисти.

Сега от отломките, от обезверените и духовно осакатени души християнската общност се мъчи да изгради един нов живот. Дано съумее.