В първата част се спряхме на основните и някои от техническите фактори, довели до кризата. Сега ще обърнем внимание на техниката, актьорите и драматургията, довели до тази съвременна гръцка трагедия.
Всяка криза има специфична съвкупност от стари и нови финансови инструменти, които създават предпоставки за покачване на системния риск от неочаквана посока и с неочаквана скорост. Във всяка криза има и няколко групи от актьори, преследващи интерес. Институциите, създадени да обслужват или регулират пазарите, се оказват неподготвени и твърде късно разбират накъде отиват нещата.
Предназначението на една финансова институция, например банка, е да трансформира риска. Банката не търгува с пари, тя търгува с риск. А рискът, от своя страна, е свързан с вероятността едно събитие да се сбъдне. Вероятността се променя с времето и с появата на свързани събития. Банката търгува не с риск, тя
търгува с вероятности
Съвсем естествено, всички съвременни финансови инструменти се свеждат до търговията с вероятности. Едни от инструментите постоянно се усложняват и могат да се оприличат на матрьошки, които стават все по-големи и съдържат в себе си все по-дълга поредица от матрьошки с вероятности. Други инструменти се опростяват. Например индексът ВИКС, наричан още “фактора на страха”, показващ вероятността лакомията за моркови да доведе до поява на тояга.
В случая на дълговите облигации, обезпечени с ипотека, с чийто крах започна кризата, нещата се свеждат до търговия с вероятността голяма група хора от цялата страна да спрат да обслужват своите ипотеки. Тук трябва да уточним разликата между първичната ипотека и вторичните ипотеки върху един и същ имот. При продажбата на ипотекиран имот на пазара, първи се овъзмездява притежателят на първата ипотека, след това притежателят на втората, и т.н.
И в предишни периоди, пазарът е бил във фаза на възход. И увеличената пазарна стойност на имота е давала възможност за допълнителни ипотеки. Но всяка следваща вторична ипотека носи все по-голям риск за кредитора, тъй като той е все по-назад на опашката за овъзмездяване, и съответно рисковата премия в лихвата расте до обезкуражаващо ниво. Поради тази основна причина досега не бяхме свидетели на такъв мащабен имотен балон. Необходим бе инструмент, който да превърне високорисковите вторични ипотеки в нискорискови. И допреди кризата се търгуваха дългови облигации, обезпечени с ипотека, но те не предизвикаха имотен балон. Причината бе, че обезпечението бе от крупни имоти, притежавани от известни собственици. Ако инвеститорът пожелаеше, можеше да види имотите и собствениците. Как започна новата схема? Събирате дълг от десетки хиляди длъжници на вторични ипотеки от различни райони на страната. Отивате при рейтингова агенция и искате оценка на микса от задължения. Агенцията обективно изчислява риска, каква част от тези длъжници могат да спрат изцяло или частично
плащанията
си за даден период. По статистическия закон за големите числа, увеличавате броя на длъжниците, докато рискът стане достатъчно нисък, за да заслужи най-високия кредитен рейтинг - ААА. Тогава пълните бутилки от целия миксиран дълг и ги продавате като нискорискови дългови облигации, обезпечени с ипотека. С парите кредитирате нови мераклии за ипотечен кредит, събирате нов голям микс от длъжници и повтаряте цикъла (след време ще се окаже, че течността в бутилките е токсична, но затова - по-нататък). За извършването на този цикъл е необходимо, както длъжниците, така и кредиторите да виждат повече моркови от тояги, или просто да се предоверят на специалистите, че това е така. Скоростта на разрастване на явлението се определя от лихвената политика на централната банка.
Вече стана дума за кредитния рейтинг на облигациите. Инвестиционните и пенсионните фондове имат вътрешни правила за структурата на своите портфейли и пропорциите за вложения в книжа с различна степен на риск. Когато дадена дългова облигация има рейтинг ААА, присъден от реномирана агенция, то мениджърите на фонда нямат
никакви угризения
да я прибавят към вложенията си със същият рейтинг, спазвайки писаните правила. От друга страна, например в САЩ, всеки гражданин има персонален кредитен рейтинг (ФАЙКО), изчисляван на база активи и пасивите му, текущите му доходи и плащания. Ако стойността на имотите нараства, това води и до повишение на личния рейтинг на техните притежатели, и съответно банкерът няма угризения да дава допълнителен кредит, спазвайки писаните правила на банката. Нещо повече, в продължение на дълъг период банковите служители (със спуснати задачи отгоре) преследваха клиентите подобно на национална кампания на Червения Кръст. Централните банки провеждаха политика на затягане достъпа до пари и увеличение на лихвите, строго по правилата. Всички действащи лица - граждани, банки, кредитни агенции, фондове действаха по правилата. Докато балонът не се спука. На практика се завихри грандиозна лакомия, облечена в спазване на формални правила. Гражданите бяха лакоми да спечелят законно от кредита, без да си помръднат пръста. Финансовите институции да продават облигации с ниска доходност, обезпечени с котка в чувал, и после да пласират парите с висока доходност. Кредитните агенции - да спечелят повече комисионни и да изместят конкуренцията. Държавата - да получи повече приходи, да отчете по-висок растеж и ниска безработица. Така потребителят постепенно бе отучен да си прави сметката, щом има професионалисти, които са сметнали с научни методи колко кредит може да изплаща. Кредиторът постепенно бе отучен да си задава въпроса откъде шофьор на такси ще може да изплаща милиони, щом има пред себе си компютър, изчисляващ кредитния рейтинг на клиента. Рейтинговата агенция бе отучена да си задава въпроса как е възможно масата на ценните книжа с най-висок рейтинг да расте
лавинообразно
щом централната банка бди и отговаря за системния риск. Централната банка бе отучена да мисли отвъд паричната и кредитната политика, щом основните макроикономически параметри са в нормата, а кредитните агенции акуратно оценят риска на отделните парчета от пъзела. Държавата се отучи да мисли за утре, щом невидимата ръка на пазара е построила идеалния свят, в който всички печелят, и то без особени усилия.
В реалния свят нещата стигнаха до масова психоза. Всички вкупом последваха съвета на Волтер: “Ако видите един швейцарски банкер да скача през прозореца, последвайте го - ще спечелите”. И всички спечелиха. 15% от американците спечелиха държавни купони за храна. Еврозоната спечели enfants terribles (непоправими деца, шумно вършещи безотговорни неща). А споменатият банкер спечели овации, висейки трета година на прозореца.
Как се стигна до дълговите кризи на държавите и капаните, в които попаднаха западните икономики - в следващия брой.