Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Недооцененият цар Фердинанд Цар Фердинанд

Най-големите му успехи са Балканската война и Независимостта на България

Застъпва се за Южна Добруджа с писмо до Хитлер преди Крайовската спогодба

Реформатор по душа, той изгражда пощи, железници, паркове, градини

Научава български светкавично и изумява опонентите си

Цар Фердинанд I Български e една от най-противоречивите личности в най-новата ни история. В документите от онази епоха е отбелязано, че той е добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. Други изтъкват, че бил човек с болезнени амбиции - високомерие и високо самочувствие, стигащо понякога до грандоманщина.

Зад управлението му стоят успехите в утвърждаването и издигането на Третата българска държава. Той е начело на България 31 години - повечето свързани с политически, икономически и културен възход.

Страната изживява стопански подем

Князът подкрепя модернизацията във всички области - изграждането на пощи, железници и гари - бил виден любител на локомотивите, пристанищата, дворците, парковете и градините и не на последно място - искал да създаде силна армия. През 1910 г. той става първият монарх, летял със самолет.

“Фердинанд I е цар модернизатор. Той има желание България да се издигне в Европа не с големите си граници и политиката си, а с институциите си - споделя историкът Николай Поппетров. - Той поощрява БАН, създава Природонаучния музей, Зоологическата и Ботаническата градина, Ентомологическата станция, системата от царски научни институти и музеи, подкрепя художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.”

В същото време обаче

всичките му постижения остават на заден план

заради двете национални катастрофи, в които изпада България по време на неговото управление. Затова някои от историците твърдят, че цар Фердинанд е един от недооценените владетели на страната ни.

Той е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло - пряк наследник е едновременно на френския крал Луи XIV (Краля Слънце) и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Произхожда и от един от най-древните германски родове - Витините.

Младият Фердинанд получава най-доброто за времето си образование. Той завършва виенската гимназия "Терезиум", а след това и училището за кадети. Успява да достигне до чин старши лейтенант. Съвременниците му го описват като тънък и строен, с дълъг бурбонски нос и остри сиви очи. Едно от неговите качества, които се проявяват от най-ранна възраст, е изключителната му памет.

Бъдещият български владетел

проявявал силен интерес към естествените науки,

в частност към орнитологията - изучаване на птиците, ботаниката и ентомологията, изследваща насекомите. През 1879 г. заедно с брат си Август предприема пътуване до Бразилия в джунглите на Амазония. Престоят им бил няколко месеца, а резултатът - тритомен труд за флората и фауната. Той се ползвал с голямо уважение в научния свят, а някои от откритите видове пеперуди получили неговото име - ferdinandi.

Четял на 7 езика и пишел на 5. По този повод българският просветен деец Добри Генчев отбелязва: “На френски говореше с майка си и дипломатите, на немски с брат си и слугите, на маджарски псуваше, а на английски и италиански се хвалеше. Българския език скоро го усвои, много по-скоро, отколкото всеки можеше да очаква”.

Фердинанд Сакскобургготски става княз на България на 7 юли 1887 г. Коронясан е на 2 август в църквата "Св. четиридесет мъченици" във Велико Търново, когато е едва на 26 години.

Началото на управлението му обаче е трудно

Той се опитва да изглади отношенията си с Великите сили и в частност с Русия. За русофилите в страната той бил узурпатор и неканен гост. Тогава Великите сили отричат правото на българите да водят самостоятелна политика.

С възкачването си на престола

князът става изразител

на стремежите на българското общество още от годините на националното ни Възраждане за свободна и независима българска държава.

За известно време руската пропаганда е доста силна срещу него, а западните сили не искат да влизат в спор с Русия. За да укрепи династията, Фердинанд се жени за своята далечна братовчедка Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х. Двамата застават пред олтара на 8 април 1883 г. Макар бракът им да трае едва 6 години, плод на него са четири деца. Две момчета и две момичета: Борис, Кирил, Евдокия и Надежда. Всъщност при раждането на последното дете Мария Луиза получава усложнения и издъхва.

За да укрепи България отношенията си с Русия, майката на княза Клементина го подтиква да кръсти престолонаследника Борис Търновски в православна църква, а за негов кръстник е избран руският император Николай II. След този акт

Фердинанд е признат за владетел

от Великите сили и от Османската империя.

Години по-късно, отново под натиска на Клементина, князът се жени повторно за Елеонора. Двамата нямат деца и така и не намират пътя един към друг. Принцесата обаче се посвещава на децата му и на благотворителността и остава в българската история като една от най-обичаните царици.

След отстраняването на Стефан Стамболов от власт политическият живот в България коренно се променя. По това време партиите са много, а различията в техните програми са основно в сферата на външната политика - дали е проруска, или прозападна. Постепенно княз Фердинанд се утвърждава като най-важния фактор в политиката на страната. Той започва да сменя партиите в управлението по свое усмотрение. Налага се недемократичната практика князът да натоварва някоя партия да сформира правителство, след което тя провежда парламентарни избори, които винаги печели. Този период от управлението на българския княз остава известен като

едноличния режим на Фердинанд

Той не иска да повтаря грешките, допуснати от неговия предшественик Александър I Батенберг. Печелейки симпатиите на военните, князът се опитва да избегне евентуален преврат. Благодарение на неговите усилия войската се превръща в най-мощната и добре подготвената на Балканите. Също така за разлика от Александър той не се обявява срещу Търновската конституция, а внимателно я проучва, за да открие всички възможности, които му дава, да засили властта си.

Страстта на княза към естествените науки става обществено достояние. Когато е на обиколка из страната, в знак на уважение градовете обикновено му подаряват орли, соколи, яребици, дори и петли.

Безспорно един от най-големите му политически успехи е обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. Ограниченията на Берлинския договор, според които България тогава е васално княжество, пречат на владетеля и на страната да разгърне напълно своите възможности. Затова Фердинанд приема идеята за независимост. Премиерът Александър Малинов му връчва короната и титлата "цар" и с това възвръща достойнството на българските владетели.

Събитието повишава самочувствието на царя и

това го тласка към бъдещи грешки

През 1911 г. се приема поправка в конституцията, която води до бъдещи проблеми за страната - монархът и правителството имат правото да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание.

Постиженията на царя достигат своя връх по време на Балканската война през 1912 г. Фердинанд има имперски амбиции, а народът и армията са обхванати от ентусиазма да освободят поробените си братя от Македония и Тракия. Българските войски правят чудеса и изтласкват турците на километри от Цариград.

Първият провал на Фердинанд като главнокомандващ идва през Междусъюзническата война, когато той издава заповед за настъпление срещу бившите съюзници без дипломатическо и военно осигуряване на тила. Това довежда до катастрофа. Престолът обаче е спасен поради общите очаквания за възмездие.

Вторият неуспех е участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Тогава голяма част от политическите фактори се обявяват

против действията на Фердинанд

Той поема лична отговорност за поражението. На 3 октомври 1918 г. абдикира в полза на първородния си син цар Борис III.

Според слуховете, когато се качва на влака, за да напусне пределите на България завинаги, той се разплаква. И въпреки стотиците си опити, никога повече не се завръща в страната ни.

Първоначално не е допуснат от братовчед си - австрийския император Карл I, да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия). Тогава бившият цар се мести в Кобург, където живее до смъртта си. След войната известно време

получава пенсия от германското правителство

През 20-те години на XX век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай, както и в Източна Африка и Египет.

В Кобург той се отдава изцяло на страстта си към хербариите и събира всякакви видове насекоми. Предприема множество пътешествия между 1930 и 1933 г. до Източна Африка, Египет и Судан. Оттам

докарва десетки видове птици,

които живеят в градината на вилата му. Става прочут като орнитолог и ботаник и дори получава титлата “почетен член” на Германския орнитологически съюз.

През 1930 г. по повод на венчавката на цар Борис и царица Йоанна старият цар пише писмо на премиера Андрей Ляпчев, в което казва, че най-силното му желание, преди да умре, е отново да види върховете на своето обично отечество. Опитва се да посети България и през 1937 г. при раждането на внука си - престолонаследника княз Симеон Търновски.

Дори след като отдавна е далеч от родината ни, цар Фердинанд не спира да се бори за нея. Малко известен факт е, че подписването на Крайовската спогодба се предхожда от писмена кореспонденция между него и Адолф Хитлер, в която българският монарх защитава правото на българите пред нацисткия лидер с акцент върху Южна Добруджа. На 7 юли 1940 г., точно два месеца преди подписването на договора, който връща областта в пределите на България, от Кобург българският цар се обръща към тогавашния райхсканцлер.

На 10 септември 1948 г., без никога отново да се завърне в България,

цар Фердинанд умира

7Поради обществено-политическите условия у нас и поради обявената през септември 1946 г. Народна република категорично изразеното му приживе желание да бъде положен за вечен покой на българска земя остава неосъществено.