Препаратът ни може да подейства върху различни варианти на коронавируса, за да се стигне до флаконче, трябват патент и много пари

Българската ваксина срещу COVID-19, която се разработва от група млади учени в лабораторията “Експериментална имунология” на Института по микробиология на БАН с ръководител проф. Андрей Чорбанов, вече се изпробва върху мишки.

Гризачите се ваксинират с първия прототип на препарата, като все още се изяснява въздействието на липидните наночастици и доколко носителят е безвреден.

Това каза за “24 часа” проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология на БАН.

Интересът към ваксините в института не е от вчера. Още

през 2010 г.

учените

печелят

проект,

финансиран от фонд “Научни изследвания”. Нарича се “ДНК ваксини - насочване на вирусни антигени чрез генетично конструирани химерни молекули”.

С настъпването на пандемията

групата се

оказва с

ноу-хау

как да се разработи нова ваксина с друг подход, а не като утвърдените до момента, които фирмите започнаха да произвеждат.

Българската ваксина е протеинова. “Състои се от къси пептиди, опаковани в липидни наночастици. Късите пептиди са части от протеина на шипчето, но също и от различни други протеини на обвивката на вируса. По този начин ваксината е мултиепитопна, т.е. имунната система се обучава да разпознава различни части от вируса, така че дори при възникващи варианти на коронавируса, той да бъде разпознат и унищожен от имунната система на човека”, обяснява проф. Петрова.

Създадени са 2 прототипа. Първият бе финансиран от института “Пастьор” миналата година със 70 000 евро. Това беше 18-месечен проект, който вече приключва.

Вторият проект започна по-късно. Финансиран е от фонд “Научни изследвания” с 250 000 лв. В проекта партньори на Института по микробиология са Медицинският университет в София и Химическият факултет на Софийския университет.

Според проф. Пенка Петрова до готово флаконче за употреба, каквито са тези, които в момента се използват в света, може да се стигне, ако интерес към българския препарат прояви голяма фармацевтична фирма. Първата стъпка е идеята и разработката да бъдат патентовани. Проф. Пенка Петрова очаква това да бъде подкрепено и финансирано от БАН. Чак след това всъщност трябва да дойде офертата към фармацевтична компания.

След като купят патента, може да се върви към клинични изпитвания на фази 1, 2 и 3 върху хора. След първата година се отчитат всички ефекти.

“В света бяха

разработвани

най-малко

250 успешни

ваксини

Част от тях спряха разработката и не стигнаха до производство, защото няма да е рентабилно или пък нямат много добра степен на защита”, разказа директорката на Института по микробиология.

На 5 октомври проф. Андрей Чорбанов ще представи научната разработка на българската ваксина срещу COVID-19 в краен вариант на световен конгрес по ваксини.

За “24 часа” той обясни, че до този етап сме стигнали с финансиране 50 или 100 пъти по-малко, отколкото конкуренцията

Проф. Чорбанов обяви, че работи върху ваксина против коронавируса още през април миналата година.