Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Памет: "Уби го с чук един руснак!" Никола Петков е убит заради убежденията си.

В управлението след 9-ти септември 1944 г. участват и представители на некомунистически партии и организации. Самият факт на съвместно управление с комунистите е позорен. Той е и лична трагедия. Някои от тях като Никола Петков – лидер на БЗНС и министър без портфейл до 26 август 1945 г., заплащат с живота си заблудата, че с комунистите може заедно да се управлява. Заблуда, която и до днес съществува в България.

В края на януари 1945 г. заместник-министърът на външните работи на СССР, зловещият бивш главен прокурор по време на т.нар. "Сталински чистки" в края на 30-те години, Андрей Януариевич Вишински пристига в София. Изминали са първите четири месеца от началото на комунистическия терор срещу българския народ. Предстои палачите от т.нар. Народен съд да произнесат "присъдите" си. Вишински идва в окупирана България, за да нареди издаването на повече смъртни присъди, защото пред света страната ни е трябвало да бъде представена като "най-фашистката" държава. Така се "оправдават" и масовите репресии след държавния преврат на 9-ти септември 1944 г.

На 26 януари 1945 г., само седмица след пристигането на Вишински, Министерският съвет одобрява „Наредба-закон за защита на народната власт“, която е само от 18 члена, но затова пък пет от тях предвиждат смъртно наказание, а четири - доживотен затвор. Този извънреден закон, в престъпно "законодателно" съдружие с влязлата в сила на 3 октомври 1944 г. "Наредба-закон за съдене от Народния съд..." има за цел да "узакони" масовия терор в страната. И антиконституционният "Народен съд" наистина издава 2730 смъртни присъди, като целта на българските комунисти е била да докажат с тях, че България е най-фашистката държава на света. По-късно,след края на Втората световна война, Международният Нюрнбергски трибунал издава едва 12 смъртни присъди на нацистки престъпници. Престараването на нашите комунисти и докарването им пред истинската им родина – Съветския съюз, е пословично. Това тяхно коленичене пред Кремъл доведе и до трагедията ни, която преживяхме през двадесети век с т.нар. строителство на социализма.

За комунистите насилието и репресиите са основа на тяхната идеология, те са тяхна професия и жизнена необходимост. До издаването на тези ужасни присъди в страната вече са били избити, при това без съд и присъда, близо 20 000 българи. Но убийствата продължават през цялата 1945 година. Хиляди други невинни хора са хвърлени в затвори и концлагери, хиляди са и изселените в "дълбоката провинция". Няма по-големи престъпления в българската история от комунистическите престъпления. Баташкото клане бледнее пред зверствата на българските комунисти.

Пристига в София съветският негодник Андрей Вишински с куп задачи, поставени му от кръволока Йосиф В. Сталин. Една от тях е да се подготви състав на ново отечественофронтовско правителство с по-широко участие в него на комунисти и земеделци. И да се възпрепятства евентуалното преминаване на БЗНС в опозиция. Колкото и да е странно, но в наше време, т.е. 75 години по-късно, също се гласеше подобно на правителство. Станахме свидетели на партийни договорки, включително и с посредничеството на прокремълския ни президент, на явни и задкулисни лидерски кандърми, на всякакви политически игри, за да се сформира кабинет. Редовно правителство така и нямаме, защото диктатурата по-лесно се дирижира от служебно правителство. И по-лесно чрез неизбрано от парламента правителство се натриса криза – политическа и икономическа. Всъщност тази криза бе и политическата цел на т.нар. протестърски партии и на техния "ръководител" - настоящият български президент. И сега същите "протестъри" твърдят, че ще продължат с опитите си за съставяне на ново отечественофронтовско правителство, след третите поред за една година парламентарни избори!? Тоест казват ни открито: ще продължим хаоса, ще задълбочим дестабилизацията. Със сигурност в задкулисието на тези планове стои някой съвременен Вишински. Президентът Радев със сигурност знае името му. Знаят го и новите инициатори на новия Отечествен фронт . Но да се върна към историята.

Когато Андрей Януариевич пристига в София в кабинета на професионалния превратаджия Кимон Георгиев земеделците имат трима министри: лидерът им Никола Петков е министър без портфейл, а Асен Павлов и Борис Бумбаров са съответно министри на обществените сгради, пътищата и благоустройството и на железниците, пощите и телеграфа. Срещата между пратеникът на Сталин и Петков става в ранната утрин на 22 януари 1945 г. Вишински нервничи, ядосан е, защото е настоявал тя да се проведе предната вечер. Но Никола Петков е отказал с железен аргумент: „Ние се занимаваме с политика през деня, а не през нощта. Нощите са за конспирации на които сме чужди...” Това са думи, които би трябвало да знаят наизуст и днешните български политици. А не по нощни бардаци да кроят своите „нови планове” за това как да продължат „промяната”. То пък една „промяна”!? За смях станаха.

Отговорът на достойния земеделски лидер вбесил съветския навлек. Не е имало дотогава случай някой да посмее да му възрази, че и да го поучава. И затова той гневно изкрещял: „А вие знаете ли кой съм аз!” Никола Петков, мъдър българин, спокойно отвърнал: „Разбира се, Вие сте заместник-министър на външните работи на Съветския съюз.”

Отговор верен и точен. Но се оказва неприемлив от Сталиновия пратеник, който у нас се изживява като "началник" на окупирана България. Впрочем за комунистите сталинисти бе характерно, че винаги мислеха за себе си като за нещо повече от това, което в действителност представляваха. Защото според тях не бе важно, какво хората мислят, а е важно какво те трябва да мислят. Такива сталинистки нотки долавям днес често в говоренето на лидерите на т.нар. протестърски партии у нас. И в изявленията на новите „спасители” – куриозните образи Петков и Василев. Но мисля, че това вече мнозина го разбират, така че не са необходими повече разяснения.

Андрей Вишински настоява Никола Петков да се подчини на взетото в Москва решение за по-активно земеделско участие в състава на подготвяното ново отечественофронтовско правителство. "Нареждат" това съветските окупатори не от уважение към земеделската идея и партия, а защото войната все още продължава и те е трябвало да хвърлят прах в очите на западните наблюдатели на събитията у нас, които все повече са обръщали внимание на престъпните команди летящи от Кремъл към окупирана България. Никола Петков отговаря, че би участвал в едно ново правителство, но само при условие, че то е демократично. Този отговор окончателно вбесява Вишински и той отново се разкрещява:

”Нямате право на условия! Условията това сме ние – Москва! Задачата ви е да определите двама души за министри. Това е нареждане на генералисимус Сталин. Давате ли си сметка какво означава това?”

Когато за първи път научих за тази среща между Никола Петков и Вишински, първото което си помислих бе как е възможно чужденец да държи такъв нахално-просташки тон на български политик. И то на наша родна земя. Но наглото държане на този съветски изверг е поредното доказателство, че България е била окупирана от Съветския съюз държава. На 9 септември 1944 г. на власт идва несвободата, терорът, диктатурата. И ако има нещо, което сериозно ме безпокои в т.нар. нови политически проекти днес, то е, че всички те си затварят очите за комунистическите престъпления, а създателите им флиртуват с комунистически и ДС наследници. Няма и дума за лустрация, за редуциране на отношенията ни с режима в Кремъл. Има го обратното – дестабилизация на държавата ни в угода на амбициите на Москва да води антиевропейска и антинатовска политика. В годините за които разказвам българските комунисти дори се гордееха, че решенията за бъдещето на България се вземат в Москва. Къде ли се вземат днешните решения за България? И какви ли са те?

Никола Петков отговаря на съветския психопат така, както съм сигурен, че би отговорил всеки българин:

„Г-н Вишински, аз не съм свикнал да получавам разпореждания от който и да било чужд държавник!”

Отговор какъвто, убеден съм в това, някои днешни български политици не биха дали и със сигурност не дават. Те с удоволствие приемат чужди разпореждания и ги представят като „продължаване на промяната”. Има нашенци, които им се връзват на лъжите. Впрочем, „чуждите разпореждания” не е задължително да бъдат от представители на чужда държава. Те са „чужди” и когато са издадени от местни влиятелни олигарси, например, лакомници за европейски пари.

Какво се случва след този разговор между пратеника на Сталин и Никола Петков? Случва се това, че Никола Петков не влиза в новото отечественофронтовско правителство на Кимон Георгиев, съставено в началото на месец март 1946 година. И само година по-късно, през месец август, той е осъден на смърт чрез обесване. Смъртната присъда е изпълнена в 01.15 часа на 23 септември 1947 г. „Изпълнена” е, но не съвсем, защото земеделският водач е качен мъртъв на бесилото. Свидетелят Димитър Сираков пояснява: „уби го с чук един руснак...”

*Александър Йорданов във фейсбук