Репликите на комплексирани хора за "чаршафите около Триумфалната арка /сигурно и около сградата на Райхстага/, съмненията в изкуствота му и прочие войнстващ примитивизъм само доказват правотата на емиграцията на Христо. Не, не е за това че изкуството не се възприема еднакво - няма проблем с различията във вкусовете. Това е най-естественото състояние на човешката природа по целия свят. Разликата е в агресията и високите децибели на отрицанието у нас /"Мона Лиза боядисана с латекс ?!/, като чели родните "естети" изпитват вътрешна потребност чрез отричане да утвърждават себезначимостта си през контрата като първичен инстинкт. За това у нас и с пророците сме кът, не сме дом за глобални, мащабни хора. Малцината българи с подобно мислене все гледат да се изнесат към Ню Йорк, към Париж, за да не потъват в средата..

За това пък целия елит и общество на Париж, столица на света, му свалят шапка, а намръщените у нас му търсят кусур. Едните се вдъхновяват от красотата и посланието на неговите творби, дори изкарват пари за града си, другите псуват под мустак и проклинат измъкналия се от "казана" сънародник.

Именно мащабът и простраственото мислене в творчество на Христо не са лесни за усвояване от затворени в малкия свят на провинциалния бит и "ценности" нашенци. Творбите му са, по неговите думи, абсолютно безполезни, но за две седмици ви дават повод да излезете от координатите на познатото, на тривиалното, ако щете да триумфирате над ежедневното и погледнете на до болка познати обекти от градската среда или природата с особено възхищение, дори пиетет, като върнете на пиедестала връзката между Човека и Околната среда. Христо не опровергава, а въздига обектите на изкуството си. Погледнете и към начина, по който тези творби се случват - с години на планиране, със средствата на автора, който няма никакви гаранции че ще си ги върне. Но реализира виденията си, мечтите си. 60 години по късно, това правят неговите ученици - момчета и момичета.

Знае, убеден е, че хората имат потребност и тези един или два или Н милион души, които ще посетят опакованата Триумфална арка ще го потвърдят.

Добре че не дойде в България да опакова някоя сграда - примерно тази на Софийския университет или крепостта в Царевец - щяха да го дамгосат "от вратата" и да го изгорят "на кладата" на българския контрапротест.

Пакетирането на подобни символни сгради и природни обекти ги отличава, прави ги "подарък" и така подчертава изключителната им стойност, сякаш са знак на Божия милост, отличие и внимание на цялото човечество, призив за особена почит и съхранение.

Поклон пред изключителния Христо Явашев!

*От фейсбук!