Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как България се абонира за лошия си късмет При бомбардировките през 1944 г. пострадала е и сградата на Народното събрание.

Схизмата от 1872 г. и схизмата срещу Фердинанд доведоха до националните катастрофи

Национална катастрофа след национална катастрофа. Ако има такова световно първенство, със сигурност ние, българите, ще се окичим със златните медали на абсолютните каръци.

Но дали наистина всичко случващо се у нас е само заради лошия късмет? По-скоро иде реч за трагичните последици от нашите несполучливи избори, които сме правили като народ и нация, започвайки от сакралната 681 година насам. Защо все пак от 5 войни, които води Третото българско царство, печелим само една? И то без да губим сражения, каквато е националната ни митология?

Нека приемем, че понятието "късмет" не съществува, а всичко в този свят е подчинено на безупречна причинно-следствена логика. На какво тогава се дължат националните ни неуспехи, които се измерват най-вече с несъстоялото се национално обединение? Къде и колко сбъркахме?

Колкото и

странно да звучи,

виновна е схизмата!

Създаването на Българската екзархия става на църковно-народен събор, свикан по силата на султански ферман от 1870 г. През май 1872 г. Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. Това нарушение на каноните е използвано от цариградската Вселенска патриаршия като повод да обяви на 16 септември 1872 година Българската православна църква за схизматична. "Схизма" означава разкол, разделение. Да се нарича "всеправославен” съборът от 1872 г. е пресилено. На него присъстват 28 архиереи от Цариградската патриаршия, антиохийският, александрийският,

йерусалимският патриарх

и кипърският архиепископ. Тоест само архиереи от т.нар. гръкоговорящи църкви.

Представители на Българската екзархия въобще не са поканени. В същото време цариградските архиереи се явяват както съдии по собственото си дело, така и заинтересована страна, което представлява правен абсурд. Когато на предварителните съвещания цариградският патриарх обявил, че съборът трябва просто да обяви българите за разколници, тогава йерусалимският и антиохийският патриарх, както и кипърският архиепископ изразили своето

категорично несъгласие

Но под натиска на озверялата тълпа от великоелински шовинисти, която заплашвала с линч несъгласните, двама от тях отстъпили. Непреклонен останал единствено патриарх Кирил II Йерусалимски, който не приема схизмата и напуска събора, след което е низвергнат от сан. В Цариград българите са обвинени в новоизмислената от събора ерес, която наричат с неологизма "етнофилетизъм". Нещо като църковен шовинизъм.

"Виновна е Патриаршията. Техният събор, който осъдил българите, е върхът на безобразието.” Това пише руският светител Теофан Затворник.

Въпреки всичко изброено схизмата

си е схизма

"Схизмата не е само административно наказание, но лишава провинилата се църква от благодат. Първо правило на св. Василий Велики гласи: "...и макар началото на отстъплението да е станало чрез разкол, обаче ония, които са отстъпили от църквата, са нямали вече в себе си благодатта на Светия Дух, защото е оскъдяло преподаването на благодатта, прекъснало се е законното приемство". Това припомня митрополит Гавриил Ловчански по адрес на схизмата над Македонската православна църква. Но същото важи и за Българската схизма от 1872-ра.

Това безблагодатно състояние продължава цели 72 години. Цели три поколения българи израстват без оживотворяващата благодат на Светия Дух. Тоест без духовен имунитет срещу изкушенията на света. Затова българският народ бива поразен с лекота от заразите на болшевизма, окултизма и масонството. Днес много българи са убедени, че за поразителната бездуховност на народа ни е виновен 9 септември 1944 г. Обаче изследователят Георги Тодоров е поддръжник на тезата, че

десакрализацията

на българското общество започва далеч преди това. Според него именно тези негативни процеси са в основата на днешната всеобща деморализация и безпътица, в която тъне народът ни.

"От век и половина насам България осмисля явленията предимно откъм светска, бездуховна гледна точка. Алтернативният път е пътят на светците: Кирил, Методий, Борис, Евтимий, Пимен – т.е. пътят на Христос. Революционната пропаганда е внушила на обществото ни, че всичко се постига с "революционно" насилие, но това не е вярно. Светците на ранната Църква победиха Римската империя без революция. Съветският лагер рухна пред очите ни без война и без революция", настоява българският изследовател.

На 22 февруари 1945 година Вселенският патриарх Вениамин издава томос, с който се вдига схизмата и се признава "Св. Православна Автокефална Българска Църква”. Парадоксалното е, че това дългочаквано решение става факт не кога да е, а именно когато

“червените кхмери” са взели властта и са залели с кръв българската земя.

Дълбоките поражения на схизмата могат да се оценят именно днес, ако се съпостави духовният статус на народите от страните в бившия Източен блок. Въпреки че всички бяхме подложени на почти едни и същи гонения и издевателства от комунистите.

Мерило за духовността и за духовното здраве на една православна нация е числеността на нейното монашество.

В Гърция монасите са около 4000,

в Румъния – 6000, а в България – по-малко от 200! Цифрите са пределно красноречиви и доказват очевидното – че нацията ни е болна. Както в духовен смисъл, така и в най-буквалния физически аспект. На практика, България днес е една неоезическа страна.

В неделя храмовете са полупразни, а чакалните на всевъзможните биоенерголечители, екстрасенси, врачки, ясновидци, гадателки, астроложки, контактьори, откровени магьосници и прочие съвременни шамани са препълнени.

И още – въпреки Чаушеску, Тито, Сталин и Брежнев, румънци, сърби, руснаци, грузинци и украинци имаха щастието сред тях да израснат такива благодатни и духоносни старци като отец Клеопа, отец Георге Калчу, отец Тадей Витовнишки, отец Иоан Крестянкин, отец Арсений, отец Гавриил Ургебадзе, отец Иона Киевски. Които просвещаваха и утешаваха народа в неговите скърби. Да не говорим за Гърция и старците Паисий, Яков, Порфирий; тази страна е вън от нашата класация, тъй като бе

пощадена от “сладостите” на комунизма

Докато нашият народ в своите скърби и неволи тръгваше към Златолист – при "преподобна" Стойна, към Коньово – при дядо Влайчо, към Петрич – при Ванга, към квартал "Изгрева" – при "Учителя".

"Без Мене не може да вършите нищо!" Това е написано в Библията. И националните ни катастрофи са оня горчив урок, който трябва да ни научи на това основно правило. В навечерието на Балканската война Царство България пращи от сила – нашата армия е най-мощната на Балканите. Но въпреки чудесата от храброст и блестящите ни военни победи, през лятото на 1913 търпим поражение.

Защо?

Очевидната причина е, че България се оказва сама срещу всички: Турция, Гърция, Сърбия, Черна гора, Румъния и на последно (но не по значение) място – Руската империя. А неочевидната причина е: поради липсата на Божие благословение за делата ни. Нещо повече, освен че Църквата и народът ни са в схизма, нашият цар Фердинанд също е схизматик. Тъй като католиците са отпаднали от единството на Църквата при Великата схизма от 1054 година.

Ето как на практика се случват тези фатални за нас събития. Официалната българска историография по правило е русофилска. Така че в нашата История могат да се открият само заклинания, свързани с "фаталната дата 16 юни 1913", когато български военни части атакуват сръбски позиции, разположени на отвъдния бряг на р. Брегалница край Щип. Затова за нас е истинско щастие, че са съхранени публикациите на Старозагорския митрополит Методий Кусев, които са неподправен документ за епохата. Дядо владика е учил в Петербург и в младостта си е бил

пламенен

русофил

но впоследствие проглежда за истинските намерения на руската имперска политика.

"Нашите русофили жумят и не виждат, че тоя виновник пред лицето на целия свят устрои Балкански блок, състоящ се от Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния: против България. Покровителят на тоя блок е неговият основател, императорът (Николай II), виновник на погрома." Това пише в своята брошура "Погрома на България. Виновникътъ" през 1914 г. дядо Методий. Руснаците са изключително улеснени от сляпата русофилска политика на цанковистите и народняците, чиито две правителства по това време управляват Царство България. Но главното действащо лице в този старателно подготвен план за съсипването на българската държава,

този нов Юда Искариотски,

е руският пълномощен министър в София – Анатолий Неклюдов.

"По заповед от своето началство той, Неклюдов, дирижираше нашите русофилски кабинети. Всяко утро той се осведомяваше от нашите министри, негови слепи оръдия, за състоянието на нашите войски, где кои части се намират, где е голямата сила и где се намира слабата ни страна. Всеки ден Неклюдов чрез Хартвига държеше сръбското правителство в знание за движението и положението на частите от нашата армия. Значи Руското дипломатическо агентство в София е служило за

шпионско

отделение

на сръбската армия. Ето за тази услуга на Неклюдов сръбският крал го награждава наедно с целия персонал на посолството." Такива уличаващи свидетелства ни е оставил М. Кусев.

С две думи – човешко е да се греши, но само глупакът повтаря грешките си. Ние, българите, сме древно и мъдро племе. И е редно да си извадим поука от своите национални крушения.

Днес схизмата е далеч в миналото. Но плевелите на атеизма, засети по време на болшевишкия режим, се оказаха с дълбоки корени. И ние продължаваме да се въртим в омагьосан кръг, защото едно безбожно поколение ражда и възпитава ново поколение от атеисти и егоисти. Порочната схема може да бъде разбита само с помощта на Училището. Доживяхме католикът Орбан да ни покаже как трябва да се бранят християнските ценности, защото те са каменният фундамент на юдео-християнската цивилизация, част от която сме и ние. Без тази основа ни очаква зрелищно сгромолясване.

Ако искаме добро бъдеще за България, нужно е само едно. Да поставим Бог

на първо място

– както в личния, така и в обществения живот; тогава всички останали неща ще си дойдат също на местата. "Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде", така ни насърчава и Христос. "Всичко" означава всички битовизми; "всичко" може да означава и "бяла държава", и обединено Отечество. Но първата ни работа нека бъде да пуснем Бога да се върне отново в българското училище. Откъдето Го изгониха комунистите през 1946 година.

Да завършим с нещо обнадеждаващо. По време на Студената война група гръцки християни тръгнали на поклонническо пътуване с крайна цел румънските манастири. Срещнали се и с благодатния старец Клеопа Илие, който се славел и с дар на прозорливост. Гърците се оплакали на отеца, че в България видели само празни храмове и пусти манастири. "Нищо, ще дойдат времена, когато от тези земи (българските) ще излязат силни апостоли, които ще проповядват Евангелието по целия свят", отвърнал им старецът Клеопа.