Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Живков строи Албена, за да впечатли Фидел Кастро

Правят специални панели, за да прилича на Варадеро, но въпреки това властта предпочита Слънчев бряг

Слънчев бряг е изграден в обрасъл с храсти пустеещ район, пълен със змии

През 60-те години на миналия век Тодор Живков все още не е бил на официално посещение в Куба, но вече мечтае за черноморски курорт по образец на Варадеро.

Дори по времето на социализма от уста на уста във висшите кръгове от властта се носят легенди за безкрайните кубински плажове.

Американският милионер Дюпон изгражда свое имение на полуострова в началото на 30-те години на миналия век. Курортът се разраства само за десетилетие, а след Кубинската революция бързо набира популярност - плажовете на

първия екзотичен соцкурорт

Варадеро са отворени за обикновените хора, скъпите имоти, построени най-вече от богати американци, са национализирани.

Всички тези факти създават идеализирана представа за мястото сред родния партиен елит, които искат да има проект с подобен размах и у нас.

По това време строежът на първите курорти по родното Черноморие вече е започнал. В Златни пясъци кипи усилен труд, изграждат се и почивни станции в Слънчев бряг.

Земите около Балчик обаче пустеят

и именно те попадат в полезрението на архитекти и партийни функционери от областта, а след това и на самия Живков.

Така започва и строежът на курортния комплекс Албена, построен именно по образец на Варадеро. Създаден е с идеята да бъде перлата на Черно море и известни гости от цял свят да отсядат именно там.

Трудно е да се повярва от днешна гледна точка, че пренаселените и презастроени курорти само преди малко повече от 50 години са били напълно пусти, но това е било точно така. Създават се с идеята за ниско строителство и с много зелени площи.

В северната част на мястото, на което се заражда Албена, са открити следи от римско селище, наречено Гeраниум – Здравец. Мястото е описано и от римския поет Овидий в “Писма от Понта” 8 г. пр.н.е.

“Там насреща се тъмнее зелена стена на чудна вековна гора, а зад нея е прекрасната долина Гераниум, в която цъфтят и зреят лимони и портокали.”

Изграждането на Албена започва през 1966 г., след като първият зам.-председател на Окръжния народен съвет в Толбухин (днешен Добрич) Алекси Иванов инициира с докладна записка до председателя на Министерския съвет на НРБ Тодор Живков

създаване на

курорт на брега

на Черно море

Правителството дава съгласието си и отпуска средства, с които започва строежът. Създава се дори Комисия по строителството на курорта.

Първоначално се изграждат временни жилища за туристи, които са конструирани като бунгала. Откриват се година по-късно от Тодор Живков, като тогава

започва и строежа

на първия хотел

Работи се ударно, а Тато лично се интересува от напредъка. Според очевидци на събитията той нямал търпение всичко да е готово, за да покани самия Фидел Кастро на посещение.

Първият директор на курорта Жельо Стайков въвежда иновативен за времето подход. Той държи комплексът да бъде максимално удобен за хората. Затова първоначално на територията няма тротоари. Туристите сами определят къде да се изградят тротоарните пътеки, като за известен период от време всички ходят по най-краткия път от едно място до друго, така отъпквали тревата и чак след това по тях направили алеи, пътеки и тротоари за разходки. Когато започва строителството, наоколо нямало нито едно дърво. Създава се

специален ландшафтен проект,

ръководен от инж. Елена Качарова. Освен засаждането на зеленина, на място се появяват и редки растителни видове, които и до днес съществуват на територията на комплекса. Самият строеж на първите хотели може да се категоризира като подвиг за времето си.

В тогавашния град Толбухин се създава специален строителен полигон, в който се произвеждат панелите, необходими за строежите. Именно те позволяват разнообразие по отношение на етажност и конфигурация. В свои доклади впоследствие архитекти отбелязват, че наистина са използвани нови похвати от световната архитектурна практика.

Нарочно не се прилага монолитно строителство, а чрез готовите панели се постига различен дизайн на сградите, за да бъде впечатлен Кастро. Запечатани са и думите на инж. Димитър Киряков, който по това време е директор на инвеститорската дирекция, че

“изпълнители

на обектите са потомците на

Кольо Фичето”

Работата по строежите е денонощна. Започват всеки ден в 4 часа сутринта. В бригадата е имало българи, роми, турци. Всички работят, за да се изпълни проектът във възможно най-кратки срокове. Хората са мотивирани, защото представители от най-висше ниво често са на посещение, за да видят как се изпълняват задачите. От уста на уста се носят приказки как

Живков прелетял

над курорта с хеликоптер,

в който е бил и Леонид Брежнев, а Тато му обещава съвсем скоро да го покани в „най-модерния черноморски курорт”.

Няколко са и легендите как точно е дадено името Албена. Според една от тях кръстник е известният художник от Жеравна Христо Тодоров. В свое интервю години преди да почине той разказва: „Рисувах Йовковата Албена, а в същото време жена ми, архитект, и нейни колеги участваха в конкурс за изграждане на морски курорт. Помолиха ме да им кажа име, с което да кръстят проекта си. Вдъхновен от картината си, казах “Албена”. Проектът на приятелите печели овациите и курортът е наречен Албена.”

Според друга история, името е дадено от Живков, който минавал на оглед. Преди това в документи комплексът е изписван „Балчик - юг”, но при едно от тези посещения Първия казал на тружениците: “Тук, в този край, е живяла една красива българка – героинята на Йордан Йовков Албена. Пожелавам успех на колектива и дано комплексът стане красив като нея”. И така го кръстили официално Албена.

Малко след откриването мечтата на Живков се сбъдва и кубинският лидер Фидел Кастро отива на място в Албена. По време на посещението му в България през 1972 г. курортът е една от основните точки в програмата. Всички от Политбюро

чакат със затаен дъх

реакцията на кубинския лидер. Служителите също искат да разберат дали са се справили със задачата да построят хотелите по подобие на кубинските комплекси във Варадеро.

В чест на кубинския лидер е даден коктейл на терасата на последния етаж на хотел „Доростор”, където по традиция са приемани високопоставените чуждестранни гости. От терасата се вижда целият комплекс и се открива красива панорама към крайбрежието. Внимателно е подготвен коктейл, а УБО детайлно проверява всичко приготвено на място. Очевидци си спомнят, че от притеснение Живков цяла вечер пил само вода. В крайна сметка желаният резултат е постигнат. Кастро на глас казва, че е впечатлен от красотата на курорта.

Въпреки че е построен като перла на Черноморието ни, Албена не се превръща в любимия курорт на първите в държавата по това време. Техният фаворит дълго време е Слънчев бряг.

С постановление на правителството от 30.06.1958 г. се разрешава на Министерството на търговията да построи летовище с около 2150 легла, ресторанти и други сгради в местността „Слънчев бряг” и „Дюните” край Несебър. Срокът за въвеждане в експлоатация на летовището е второто тримесечие на 1959 г., като за този период се усвояват 3 000 000 лв.

Първата копка и официалното откриване е далеч по-скромно от това в Албена. Висши партийни функционери не отиват на място в първите години от строежа и създаването му. До голяма степен това е така, защото районът в началото изобщо не изглежда атрактивен. Дюните са обрасли с растителност, която е ценна, но неугледна. Дори рибарите не използват брега наоколо. Пълен е със змии и е обрасъл. Затова още в началото на строежа

работниците донесли таралежи, за да гонят змиите

За да стане реалност комплексът, са пренесени 550 000 куб. м плодородна пръст. Засадени са стотици хиляди дървета, храсти и цветя.

Първоначалната концепцията за изграждането на „Слънчев бряг” е постройки от три до четири етажа най-много. Хотел „Чайка” бързо се превръща в емблема на курорта. Именно той се харесва и на управниците. Неслучайно Живков си избира там президентски апартамент на първия етаж, откъдето наблюдава морския бряг. Работещи по онова време в хотела си спомнят, че Живков много обичал да прекарва всяко лято няколко дни, но след това винаги поемал към любимото си място - резиденция “Перла” край Приморско.

Слънчев бряг се разраства още повече с първото издание на “Златният Орфей” през 1965 година. Посреща гости и от страната, и от чужбина. Някъде през 70-те години се взима решение повече да не се строи в комплекса, защото се смята, че е запълнил капацитета си. Решение, многократно променяно след промените.