Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Митичният Распутин - омайва с хипноза, магически дар или невероятен ум?

Кой е сибирският лечител 

Григорий Распутин е сред най-скандалните личности в историята на руската монархия, едновременно боготворен и яростно ненавиждан. Блудник, съблазнител, алчен човек и пияница. Или ясновидец, лечител, духовен учител, както го описва дъщеря му Матрьона Григориевна в своите мемоари.

Наричан е още "лудият монах", "сибирският старец", докато други го оприличават на странник, мистик, изобщо загадъчна фигура. И между другото, Григорий Ефимович може да бъде наречен "старец" само от църковна гледна точка. Така са се обръщали към проповедниците, аскетите и монасите наставници, ползващи се с уважение.

От заглавията на повечето филми за Распутин, заснети на Запад в продължение на половин век, се вижда ясно кой образ на "стареца" е търсен. Доминират думи като "оргии" или "демон" ("Оргии в царския двор", "Распутин: демонът на жените", "Распутин: демонът на Русия"). В заглавието на един британски филм звучи открит намек за "лудостта" на Григорий Ефимович – "Распутин: безумният монах". В съответствие с фамилното му име той е представян като човек с огромни сексуални апетити и дори връзка с императрицата. Хитът на популярната група Boney M - Lover of the Russian Queen, утвърждава имиджа на Распутин именно като “любовник на руската императрица”.

В романите на Валентин Пикул Распутин се представя като похотливо животно, под чийто поглед жените сами бързат да се съблекат, за да бъдат нанизани на огромния му орган. Но дали всичко това се доближава до истината? За жалост не е оцеляла много достоверна информация за живота на "стареца".

Чрез ловки интриги и спечелване на благоразположението на кръгове в руския императорски двор, Григорий Ефимович придобива огромно политическо и религиозно влияние, успявайки да се намеси във вътрешните дела на Руската православна църква.

Распутин е роден през 1869 г. в с. Покровское, Тюменска област, в селско семейство. Когато се появява за първи път в двореца, той е на 36 години, а е убит на 47.

Като съвсем млад Григорий се скита из светите места. На 18-годишна възраст прави поклонение в манастира във Верхотур, но не полага монашески обет.

Недоброжелатели го обвиняват в неприязън към селския труд и търсене на лесен живот. В своя "Живот" той се оплаква от обзелите го болести, от които “не е спал четиридесет нощи”, но е излекуван от Симеон Праведник от Верхотур. Твърди, че "Господ му е помогнал да работи" и че "не е наел никого, трудил се е сам, нощем е спал малко". Той мълчи, че съпругата му Прасковя също му помага. За тази жена, с три години по-голяма от Григорий, всички говорят много топло. Трудолюбива и благочестива, тя му ражда седем деца, първите три от които умират, следващите три оцеляват, а последното момиче също умира.

Григорий и Прасковя се венчават на 2 февруари 1887 г., когато той е едва на 18. Скоро след брака си Распутин започва да строи голяма къща.

Тогава започва да сънува странни сънища. Сънища или видения?

Привижда му се Казанската Богородица.

Изображението проблясва твърде бързо и по думите на дъщеря му баща й не може да разбере смисъла и значението му. Тревожността му нараства. Той става мрачен, избягва да говори дори с близки. Това продължава, докато случаен студент по богословие (според друга легенда епископ) не казва на Распутин, че Господ го призовава "да не се подчинява на греха".

По думите на Матрьона баща й спира да пие, да пуши и да яде месо и напуска дома си. Думите на дъщерята са частично потвърдени от жандармския генерал А. И. Спиридович, който пише, че Богородица се явява на полето пред Распутин и той решава да отиде в Атон. Заминава заедно със скитника Дмитрий Иванович Печеркин.

Посещава различни свети места, пътува до Йерусалим и обявява, че е светец и има чудотворна дарба да лекува хората. Слуховете за сибирския лечител се разпространяват из цяла Русия.

Монахът печели все по-голямо влияние в руския двор.

През 1905 г., в пристъп на болестта на единствения син на цар Николай II - Алексей, Распутин е поканен в двореца. Царското семейство скрива хемофилията на наследника си (водеща до постоянни вътрешни кръвоизливи), но когато състоянието на детето става критично, монархът се обръща за помощ към Распутин.

Влиянието на сибирския лечител идва именно в резултат на болестта на престолонаследника Алексей Николаевич.

След като лекарите не успяват да помогнат на принца, приятелка на царица Александра Фьодоровна й разказва за лечителя. Распутин се моли за престолонаследника и става чудо – успява да помогне на княз Алексей. С всяка следваща криза в здравето на престолонаследника монахът печели все по-голямо влияние в руския двор.

Целият последващ живот на Распутин - неграмотен, без никаква представа за медицината, е неразривно свързан с лечението на принца. Постепенно той се установява във висшите слоеве на обществото. Стига се даже до положение, когато срещите на царското семейство зависят от самия него. Царица Александра Фьодоровна дори смята, че Бог говори с нея чрез лудия монах.

Аристокрацията в Санкт Петербург обаче не одобрява влиянието му. Това донякъде се обуславя от обтегнатите й взаимоотношения с Руската православна църква.

Предвоенната обстановка още повече влошава отношенията. Носят се слухове, че царицата е шпионин на Германия. Когато цар Николай II заминава за фронта, влиянието на Распутин над царица Александра става всеобхватно. Той става неин довереник и съветник. Говори се, че императрицата се е подчинила на неговия животински магнетизъм.

Известно е, че по това време Александра Фьодоровна страда от нервни припадъци, истерия и Распутин бързо я успокоява. Как ли? Ами с магическия си орган, за който мълвата препоръчва да се прилага на всяка жена, която често плаче?

Нещо повече, Григорий се хвали, че носи риза с шевици, каквито най-често се бродират за младоженци, съпрузи... любовници. Според слуховете самата императрица му пише, че иска да се обляга нощем на рамото му.

Пресата започва все повече да отправя критики срещу силното влияние на Распутин. Той заминава за родното си Покровское, когато получава новина за обвинения срещу него.

Скоро Петербург започва да говори за изключително неприличното поведение на Распутин. Неговите пиянски сбивания и оргии ужасяват жителите на града. Според тях, като използва огромното си влияние върху императрицата, Распутин взема подкупи за популяризиране на определени проекти или за изкачване по кариерната стълбица.

Около 1910 - 1911 година Григорий Ефимович живее съвсем не по начин, който подхожда на образа на проповедник, с който той се появява в Петербург. Из столицата се носят упорити слухове за пиянството му, разврата и неговото безпътие, както и за способностите му да хипнотизира представителките на нежния пол. Когато го упрекват за това, той се оправдава, като заявява, че жените сами се стремят да бъдат близки с него. Даже твърди, че само чрез греха може да се познае благодатта.

Описват Распутин като "сексуален свръхчовек", "с луди очи и мощна мъжка сила" (Ал. Толстой), който притежава "груба, животинска, зверска чувственост" (Пругавин), "неограничени сексуални ексцесии, садизъм" (Еврейнов), с една дума, Russia's greatest love machine (най-голямата машина за любов на Русия" (Boney M).

Дори му приписват сексуалната аномалия “приапизъм” (спешно състояние, изразяващо се с болезнена, продължителна, над 4 часа ерекция, която не е свързана с приятни усещания.

Скандалната му фигура подкопава авторитета на царското семейство. Тогава, по инициатива на княз Феликс Юсупов (съпруг на племенницата на императора), Владимир Пуришкевич (депутат от Държавната дума) и великия херцог Дмитрий Павлович (братовчед на императора), правят заговор в имперската среда.