Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Актьорът Ники Станчев си отишъл внезапно от тромб Николай Станчев

Изведнъж се почувствал зле, но докато дойде Бърза помощ, издъхнал

Ивана и Ники бяха една душа, тя ще носи духа му, той я натовари с тази мисия, казва актрисата Ина Попова

Само 2 дни след като навърши 60 г., големият пловдивски актьор Николай Станчев почина внезапно на 3 август. Кончината му шокира роднините и близките му, тъй като се чувствал отлично и не спирал да благодари за отправените пожелания. Дори на 4 август трябвало да замине със семейството си на почивка в Гърция.

На 2-ри обаче

изведнъж му прилошало,

семейството му извикало Бърза помощ, но актьорът починал.

"168 часа" попита негови приятели дали Станчев е имал здравословни проблеми, но до този момент не е наблюдавано нищо сериозно.

“Със сигурност всеки човек има, след определена възраст започват измененията в човешкото тяло и това е напълно в реда на нещата - обяснява пред "168 часа" близкият приятел на Ники Светозар Кнезовски. - Но е факт, че с тези проблеми може да се живее много дълго. Ники имаше малкия шанс да си отиде заради едно тромбче. Оказва се, че колкото може да е силен един човек, толкова може и да е крехък. Изненадата идва от това, че всичко се е случило бързо и съвсем не навреме. Ники беше едва навършил 60 години. Имаше още толкова много идеи, толкова много енергия, толкова много още да даде на изкуството и на близките си. Тъжно е, когато си отива внезапно млад и кадърен човек.”

Съпругата му, актрисата Ивана Папазова, написа във фейсбук за сбогуване: "Животът е миг! Останалото е вечност! Моето всичко си отиде. Моят Ники... Вече е ангел! Болии!"

Тя е заминала за плануваната почивка в Гърция, за да се отърси от тежката загуба.

Приятелите им твърдят, че

двамата били неразделни

както в живота, така и на сцената.

“С Ивана бяха една душа - категорична е пред "168 часа" актрисата Ина Попова, близка приятелка на семейството. - Такова сливане на семейна и колегиална двойка не съм виждала. Много любов, коректност. Ивана ще носи духа на Ники, той я натовари с тази мисия. Той беше човек на детайла, вникваше навсякъде. Като приятел беше всеотдаен, затова е и толкова тъжно. И в кино, и в театър той беше от онези актьори, които правят образа си абсолютно автентично и органично. Когато бяхме насаме, обичаше да ми разказва каква роля е пропуснал. Или какво репетира, какво го е подразнило или ощастливило. Имаше голяма вяра и наивност в отношенията си към хората и може да се каже, че често страдаше от това. Ники беше изтъкан от чувство за справедливост, съчетано с деликатност, с прецизността му по отношение на неща, които не се вършат добре и професионално. Беше прословут с тези си качества. За съжаление, си тръгна един много добър човек в момент на пропадащ свят.”

Николай Станчев е роден на 1 август 1961 г. в Пловдив. Завършва ВИТИЗ през 1984 г. в класа на проф. Гриша Островски. От 1984 до 1987 г. играе по разпределение в театър "Константин Кисимов" във Велико Търново, а в периода 1987-1991 г. е актьор в Драматичен театър – Пловдив. След това излиза на свободна практика и до 1994 г. е в частната трупа на Малък градски театър. След това получава покана от театър "Аврил" в Париж.

Връща се в България през 1996 г., но за известно време прекратява актьорската си кариера. Николай Станчев е участвал в множество български и чужди кинопродукции, между които "Нощем с белите коне", "Денят на владетелите", "Очите плачат различно", "Далеч от брега". Популярен е от сериалите "Седем часа разлика", "Стъклен дом", "Фамилията", "Под прикритие", "Ягодова луна".

“Ники беше изключително интелигентен и надарен човек. Разговорите с него се въртяха винаги около изкуството и, разбира се, многото смях - посочва Светозар Кнезовски. - Той притежаваше изключително фино чувство за хумор и мярка. Беше от хората, които се запомнят от първия път. Има такива, с които се запознаваш по няколко пъти и нищо не ти остава като спомен. А Ники

правеше впечатление още с първата си поява,

независимо дали на сцената, на екрана или в лична среща. Харизматичен и топъл човек беше. Странно ми е да говоря в минало време за него. Казвам "странно", защото той е от хората, които остават завинаги, независимо от физическото им отсъствие. От първата до последната среща оставаш с впечатлението за истински и неподправен човек, чиито намерения към света са чисти и светли. Далеч съм от мисълта да го героизирам или да правя така, че да изглежда като светец, но той наистина имаше особена вътрешна светлина, която безкористно раздаваше на другите около него, на колеги, на приятели, на близки. Неизчерпаем! Заедно с жена му Ивана бяха много грижовни хора. Трябва да има повече като тях, за да бъдат пример за останалите. Ако имаше повече хора като Ники и Ивана, светът щеше да е далеч по-уютно място.”