Има обаче тълкувателно решение на КС от 1992 г., което е задължително, припомни пред "24 часа" бившият конституционен съдия  Благовест Пунев  

- Г-н Пунев, според вас като бивш констуцинен съдия как трябва да постъпи парламентът и президентът в тази безпрецедентна ситуация? Ал. 5 на 99 на конституцията казва, че ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори. Не сме ли в тази хипотеза?

- Ако трябва да бъдем стриктни, в случая имаме успешно проведен проучвателен мандат, защото е завършил със съставяне на кабинет, който е пропаднал в Народното сърание. Което пък означава, че парламентът трябва да се разпусне и да се премине към нови избори.

Има обаче тълкувателно решение №20 от 1992 г. на Конституционния съд със съдия докладчик Александър Арабаджиев, което е в противоречие с текста на конституцията, но е задължително.

Тълкувателното решение казва, че след това трябва отново да се повтори процедурата по проучвателен мандат все едно, че първият е бил неуспешен и парламентарната рулетка трябва да се завърти, тоест след провала на проучвателния мандат да се пристъпи към втори.
- Вие казахте, че това решение обаче влиза в противоречие с конституциата.

- Влиза в противоречие, но е задължително. Иначе, ако буквално се тълкува чл. 99, ал. 5 от конституцията би трябвало да се разпусне парламентът и да се пристъпи към избори, а не към получаване на проучвателен мандат.

- През 1992 г. защо конституционните съдии са решили, че дори да не се постигне в НС съгласие за образуване на правителство, президентът не назначава служебно правителство, а връчва втори проучвателен мандат?
- Заради Любен Беров, защото след станалато тогава преструктуриране в политическото пространство пак имаше парламентарна криза, правителството на Филип Димитров поиска вот на доверие и падна, ДПС напусна коалицията със СДС.

Започна проучвателен мандат, беше предложен кабинет, но той не мина и трябваше да се стигне до нови избори.

И за да не се стигне до нови избори, с това тълкувателно решение се прие, че трябва да се повтори процедурата и ДПС с неговия мандат състави правителството на Беров, което не донесе добро на България.

- Вие явно не споделята виждането в това тълкувателн орешение от 1992 г.

- Не го споделям, но докато не е отменено е задължително

- Какво е вашето мнение?

- Според мен автентичното тълкуване на алинея 5 от чл. 99 е, че след като проучвателният мандат е завършил успешно и е консумиран, но се е провалил преди гласуването, трябва да се стигне до разпускане на парламента и насрочване на нови избори, а не отново да се върви по пътя на възлагане на нов мандат.

- Според вас трябва ли да има точка в дневния ред на парламента за гласуване на кандидата за министър-председател, въпреки че той е подал декларация, че се отказва?

- Мисля, че не. Но той трябва да направи едно изявление пред Народното събрание, защото изявлението на партийния лидер, който дори не е депутат, имам предив Слави Трифонов, не е правно релавантно. Изявлението трябва да е от кандидата за премиер. Няма защо да се гласува. Все едно е да гласуваш за нещо, което не същестува.

CV

Благовест Пунев е роден през 1948 в Пещера.

Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски" (1971).

През 1990 назначен за съдия във Върховния съд. Заместник-председател на Върховния касационен съд (1996-2006).

Член на Висшия съдебен съвет (1998-2003).

Арбитър по вътрешни и международни арбитражни дела при Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата (1991-2006).

Избран е за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд през 2006 г.