Ще има ли редовно правителство, зад което да застане мнозинство от 121 депутати в 46-ото народно събрание - това е въпросът на въпросите за дневния ред на България през август. "24 часа" зададе три въпроса на политолози и социолози:

1. Профилът на предложения за премиер Пламен Николов - плюсове ли носи, или минуси?

2. Ще има ли мнозинство зад състава на Министерския съвет, предложен от “Има такъв народ”?

3. Има ли шанс БСП да направи правителство, ако получи третия мандат?

Вижте отговорите на политолога доц. Стойчо Стойчев:

1. От гледна точка на международната политика това, че премиерът е непознат, е по-скоро минус, защото партията, която го издига, е нова, абсолютно отговаря на профила на популистка партия и това е лош знак за международните инвеститори, защото издава несигурност, неопределеност, нестабилност. В такива ситуации човек като Николай Василев беше много по-подходящата номинация за премиер - защото е познат и се знае какво да се очаква от него.

В българския контекст обаче е по-добре човекът да е непознат, защото всяка една фигура от политическия живот има своя багаж в политиката, а ние към политиците се отнасяме като към фигури за еднократна употреба - излязъл си един път от активната политика, няма връщане обратно. Затова от тази гледна точка в специфично българския контекст за “Има такъв народ” е по-добре да е такова лице, защото всеки, който има история, веднага го подхващат, търсят му зависимости. А човекът изглежда диалогичен - поне от заявката, която даде, е за човек, който ще търси баланс и компромиси. Не го казвам с пристрастие, макар да се оказа, че той е от Шумен, а моята гимназия е завършила съпругата му. Не го познавам, но изглежда диалогичен - а те и такъв търсят за тази позиция.

2. Разбира се, профилът тук не е толкова важен, най-важното е мнозинството, което ще крепи този кабинет. От кои партии ще бъде съставено. Ясно е, че с такъв кандидат центърът на властта ще бъде в парламента, между парламентарните групи ще се водят постоянно интензивни разговори и договорки за всеки законопроект, който трябва да се приеме. Лидерите на парламентарните групи ще бъдат ключови, ясно е, че Слави Трифонов ще дава някакви указания отстрани, а Тошко Йорданов и неговите заместници ще са в основата на всички публични политики, които ще формулират и ще водят. Така че много по-интересна ще бъде парламентарната дейност, отколкото работата на Министерския съвет.

Засега заявката е функциите на премиера и министрите да бъдат сведени до мениджърски екип, който да реализира мнението на мнозинството на парламента.

Затова пак казвам - не е толкова важно какъв е профилът на премиера - той е окей за тази конфигурация, която имаме от “Има такъв народ”, плюс някаква неформална подкрепа от другите три партии.

От сегашните заявки в случилия се конфликт между ДБ и ИТН като че ли БСП има полза, социалистите ще се опитат по-тясно да заявят своето сътрудничество с ИТН, което допълнително ще дистанцира “Демократична България”.

Първоначално очаквахме взаимодействие между трите партии на протеста и по-лежерна подкрепа от БСП. Сега може да се окаже, че по-плътна коалицията ще бъде с БСП и хората на Мая Манолова, а ДБ ту ще подкрепят, ту няма да подкрепят.

Което би било изненадващо спрямо предварителните заявки, но пък това ще бъде малко по-устойчива формула на кабинет и ще изкара по-дълго. Разбира се, в тази конфигурация симпатизантите на ДБ ще останат разочаровани, защото те очакваха да бъдат моторът на следващото правителство, а реално така ще останат в периферията. Но пък за тази позиция и те работят - понякога се подхожда много декларативно, на нож, и то най-вече от хората на “Да, България”. Хубаво е да се отстояват принципни позиции, но когато се търси някакво общо коалиционно управление, колкото и да бягат от тази дума, ще им се наложи да смекчат малко тона.

ДПС засега остават извън тази конфигурация - поне доколкото дават такива различни знаци, но те ще се намесят малко повече при следващи важни гласувания, когато ще трябва да се събира кворум и мнозинства.

Вървим по-скоро към правителство, а не към избори, защото на Нинова й трябва участие във властта, за да закрепи горе-долу позициите си в партията.

Така че БСП е много по-склонна да прави компромиси и отстъпки, за да мине този кабинет. Партията на Мая Манолова - също. За ГЕРБ е по-добре да има сега кабинет и после предсрочни избори, отколкото те да са веднага. А и те могат да услужат в някакъв вид с кворума. Така може да се окаже, че партията в изолация е ДБ. Но според мен шансовете са, да кажем, 70 на 30% във формирането на подкрепа за кабинет в този парламент. Дали ще стане с мандата на ИТН, или с третия мандат - не знам.

3. Може пък президентът да даде третия мандат на ДБ, а може да го даде и на Мая Манолова. Когато се стигне до трети мандат, много ще зависи каква е конюнктурата тогава, кой има желание, кой има потенциал да го реализира.

А и президентът отива на избори след три месеца и тогава - при връчване на третия мандат, ще се види желанието му - дали иска да има кабинет, или предсрочни избори.

Същата беше ситуацията и при предишния, 45-и парламент - тогава казах, че ако президентът иска предсрочни избори, ще даде мандата на БСП. Ако иска да има правителство, ще го даде на Мая Манолова. Той даде третия мандат на БСП и беше ясно, че няма как да се реализира този мандат. Горе-долу същата е ситуацията и в момента. Ако го даде на БСП, шансовете да се формира кабинет с третия мандат ще са минимални, ако го даде на ДБ или на Мая Манолова, има много по-големи шансове да се направи кабинет с някаква динамична подкрепа. Дори ако се даде на Манолова, голяма е вероятността и ГЕРБ да я подкрепят. При малки партии отговорността се оттича, а и другите ще си измият ръцете по някакъв начин.

ДБ в момента имат изгода от скорошни избори, защото имат голям потенциал да привлекат избиратели от Трифонов и Манолова. Те са печеливши в такава ситуация - и при вторите избори те прибавиха към резултата си. Затова те нямат нужда да правят отстъпки в момента. Докато партията на Мая Манолова е винаги под подозрение, че ще отпадне при следващи избори, защото е малка и има много повече стимули да се старае да реализира мандат. Но в момента тази хипотеза е твърде далечна за обсъждане, важното е този опит с мандата на ИТН дали ще се случи.