Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

За кратко време умират четирите деца на Капитан Петко войвода Капитан Петко Киряков

Министерството отказва да го назначи на служба

Със съдействието на руското консулство се среща с княз Александър Батенберг, който също твърди, че не можел да направи нищо

Oзовавайки се във Варна, капитан Петко Киряков попада в сложна обстановка. Градът е морски търговски център на Княжество България, където се преплитат интересите на Великите сили, които имат консулства в града. Гръкоманите водят остра политическа, икономическа и културна борба с многобройните заселници от всички краища на българските земи. Новите заселници се стремят да наложат български облик на града.

В писмо до Стоян Заимов от 1 октомври 1889 година Петко Киряков пише за първите дни от пребиваването си в България:

"Щом дойдох в България, аз поисках от Министерството да ми даде служба, но министерството чрез губернатора Минчев(ич) във Варна ми обяви, че за мене служба нямало, че съм бил компрометиран от турското правителство, понеже съм нарушил амнистията, дадена на поборниците в България според Санстефанския и Берлински договор. И повторно Турция имала претенции за мен и ми заповядва губернатора да напусна България, защото ако се научила Турция, щели да имат главоболие с моето пребиваване или пък да променя името си и да живея много тихо.

Аз неуверен на думите на управителя, отидох при руския консул и му разказах за всичко. Той ми даде едно препоръчително писмо да княз Батенберг. Поисках аудиенция при княза, който ме прие много любезно и ми обеща много горещо да ми изпълни желанието, като ме накара час по-скоро да дам прошение за служба и аз направих това, като доставих служебни документи."

Капитан Петко престоява една седмица в София. Явява се повторно при княза да види какви са резултатите. При срещата князът му казва, че министерството не се съгласявало да му даде служба и че той не можел на направи нищо, понеже ръцете му са вързани с конституцията. Той го предупреждава, че ако живее в Княжеството, трябва да е много тихо и да се подчинява на властите.

Князът му обещава, че когато дойде време да се воюва за Македония, Петко войвода ще е един от предводителите на войската. Обещава му да му отпусне пенсия - обещание, което не изпълнява. В писмото си Капитан Петко пише на Стоян Заимов за срещата си с княз Александър Батенберг:

"Аз оттогава се заклех да не искам от Българското правителство никаква помощ и намислих да замина за Турция и да оставя костите си.”

След разговора си с княз Александър Батенберг капитан Петко отива и споделя за тази среща в руското посолство. Посланикът му предлага да се завърне и да заживее в Русия, но Петко Киряков отказва и избира да живее във Варна. Трябва да подчертаем, че той отказва да приеме руско поданство.

Заселвайки се във Варна, той заживява тихо и мирно и се стреми да не създава главоболие на властите с Турция.

Има и още едно обстоятелство за мирния живот на войводата в първите години след Освобождението. Там среща жената на живота си – Радка Кравкова.

Създава семейство и иска да има деца. Нещо, което той заслужава след трудния хайдушки живот. Но съдбата е жестока към него. За кратко време умират и четирите деца, които Радка ражда.

Вероятно Радка от честите раждания е получила заболяване, които не й позволява да забременява.

Това е жесток удар за младото семейство.

Твърде е вероятно Капитан Петко да си е помислил, че е настигнат от злокобна клетва.

Отчаян и несвикнал да бездейства, той се включва в политическия живот на Варна и България. Будната му гражданска съвест се бунтува срещу неправди, срещу своеволията и беззаконията на властимащите, срещу опустошителните партийни и котерийни борби, жертва на които става той самият.